Балкански идентичности в българската култура
|
Николай Аретов
|
Български възрожденски идентификации - приложенията на християнството
|
Николай Чернокожев
|
Евреите в българската словесност от началото на ХIX век до Освобождението
|
Олга Тодорова
|
Екзотичният друг - присъствия и употреби в дискурсите на българския ХIХ век
|
Инна Пелева
|
Турците в българската книжнина, ХV - ХVIII в.
|
Росица Градева
|
Българската идентичност във възрожденската драматургия
|
Николета Пътова
|
Католическата църква в България и общностните идентичности на принадлежащите към нея верни през ХIХ и първата половина на ХХ век
|
Иван Еленков
|
Съседът като “друг” или “другият съсед” на българите. Поглед върху периодиката на Възраждането
|
Надежда Александрова
|
Женската идентичност: норми, представи, образи в българската култура от XIX - началото на XX век
|
Красимира Даскалова
|
Жената като другото. Европейският контекст
|
Амелия Личева
|
Образи на българина в западната книжнина. ХIХ - началото на ХХ век.
|
Рая Заимова
|
Съседът между мира и войната (Българската литература за своя съсед в края на ХIХ - началото на ХХ в.).
|
Румяна Конева
|
Национализмът и другият – създаването на нация и национална държава на Балканите
|
Реджеп Бозтемур (Анкара)
|
Проблемът за националната идентичност в учебникарската книжнина, публицистиката и историографията през XVIII-XIX век
|
Надя Данова
|
Образи на гърци и западноевропейци в българската книжнина през XVIII - XIX вeк
|
Надя Данова
|
“Турската историческа теза” и нейните резултати
|
Бюшра Ерсанлъ (Истанбул)
|
Българи и гърци: елементи от взаимната им оптика през ХХ век
|
Саня Велкова
|
Циганите в българската словесност през ХIХ век
|
Кета Мирчева
|
Румънците и Румъния в българската книжнина 1878-1889
|
Благовест Нягулов
|
Конструирането на културния герой през българския ХIХ-ХХ век
|
Владимир Трендафилов
|
Сликата на верскиот синдром во балканскиот свет
|
Јасмина Мојсиева-Гушева
|
Mетаморфозите на българските неогностици
|
Гражина Шват-Гълъбова (Варшава)
|
Български образи във Франция: Граници, алтернативи (ХХ в.)
|
Рая Заимова
|
Два идеологически подхода към вернакуларизацията на книжовния сръбски език в края на XVIII и през първата половина на XIX век
|
Любомир Попович (Белград)
|
Балканските идентичности през призмата на тюрклюка
|
Йорданка Бибина
|
Различните в своята култура. Маргинали и аутсайдери
|
Амелия Личева
|
Търсене на идентичност и образът на Европа у гърците от ХVII до началото на ХIХ век
|
Олга Кациарди-Херинг (Атина)
|
Карикатурна политика или политиката в карикатура
|
Добринка Парушева
|
Познаваш ли страната, където проектите цъфтят?
|
Борис Минков
|
Към проблема за формирането на националната идентичност и създаването на национални държави на Балканите
|
Ян Рихлик (Прага)
|
Образът на “турчина” в българската проза от XIX и XX век: Тема и вариации по един мит на балканската национална идентичност
|
Мари Врина-Николов (Париж)
|
Тоталитарните идентитети: Со посебен осврт кон феноменот „Голи Оток“
|
Јасмина Мојсиева-Гушева (Скопие)
|
Литературната рецепция и “балканската литературна идентичност”
|
Румяна Л. Станчева
|
Балкански места на паметта. Терминът Македония и образът на Никола Вапцаров в българския и македонския времепространствен континуум
|
Йоланта Суйецка (Варшава)
|
Криза, Изток и Запад като понятия, имплициращи българските културни дилеми в светлината на литературно-критичните текстове от 30-те години на XX век
|
Олга Гроновска (Варшава)
|
Въпросът за conditio bulgarica в контекста на богомилския мит
|
Гражина Шват-Гълъбова (Варшава)
|
Завладяването на Константинопол като митичен сюжет
|
НИКОЛАЙ АРЕТОВ
|
Българският разказ за падането под османска власт: исторически канон без месианистичен мит
|
ДЕСИСЛАВА ЛИЛОВА
|
Падането на сръбското и на българското царство: юначество и мъченичество
|
ЕВГЕНИЯ ИВАНОВА
|
Османското време в българските текстове през ХІХ и ХХ век
|
НАДЯ ДАНОВА
|
Елинизмът и създаването на съвременна Гърция
|
АНТОНИС ЛИАКОС (АТИНА)
|
Мит срещу мит: нацията като етническо наслагване
|
ДЖОН ХЪЧИНСЪН (ЛОНДОН)
|
Исторически кризи и митове на националната идентичност: няколко илюстрации от българската литература на xx в.
|
МАРИ ВРИНА-НИКОЛОВ (ПАРИЖ)
|