|
Потиснатите гласове в българската словесност от ХІХ в.
|
НИКОЛАЙ АРЕТОВ
|
|
Игнорираните гласове на невъзродeнитe
|
РАЙМОНД ДЕТРЕЗ (ГЕНТ, ЛЬОВЕН)
|
|
Типология на привилегированите гласове през Възраждането
|
РУМЯНА ДАМЯНОВА
|
|
За маргинализираните гласове и езици на Българското възраждане
|
КАТЯ СТАНЕВА
|
|
Добри Войников – от критиките до признаването му за „баща на българската драма и театър”
|
НИКОЛЕТА ПЪТОВА
|
|
Христо Ботев: идеологическо моделиране на образа в социалистическата поезия
|
АННА АЛЕКСИЕВА
|
|
Ориентализмът надвива ориенталистите: случаят с Алфонс Роайе, автор на романа „Еничерите“ (1849)
|
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
|
|
Английският Вазов: преводачът на „Под игото”
|
ВЛАДИМИР ТРЕНДАФИЛОВ
|
|
Един безименен глас
|
НИКОЛАЙ ЧЕРНОКОЖЕВ
|
|
Литературата като история: Историческо, фолклорно и литературно битие на Индже войвода
|
ЕВГЕНИЯ ИВАНОВА
|
|
Потиснатият глас на Елисавета Караминкова в превода ѝ „За женский пол”
|
НЕДКА КАПРАЛОВА
|
|
Патриархални визии за жената съпруга в три преводни италиански творби
|
БОЙКА ИЛИЕВА
|
|
Джон-Бъниановият Пътешественик – между класическото и маргиналното
|
МАРИЯ ПИЛЕВА
|
|
Античните примери във възрожденските учебници, издавани от жени
|
АНДРИАНА СПАСОВА
|
