Политика на националната идентичност

Словенската национална идентичност се оформя като специфична индивидуалност след мартенската революция от 1848 г. в рамките на многонационалната Австро-унгарска монархия като част от процеса на модернизация, т.е. прехода от феодална към капиталистическа система. Възникването на капитализма довежда до прекратяването на феодализма, а гражданите започват да изискват национална свобода, за да могат да развият собствената си икономическа сила. Върху руините на феодалното общество се разраства нова система, а културният живот е белязан от националното движение. Култивирането на родния език и история, на местната литература и фолклор събужда любов към нацията (Lončar 1911: 55-6). Словенците, лишени от собствена държава, са привлечени от формулираната, от германските романтици, идея за нация, даваща „независим живот на държавата“ (Vošnjak 1913: 541).

Поради разделенията в настроенията към църквата и политиката сред словенското население от вътрешно-австрийски територии съзнание за националната сплотеност отсъства. „Толкова голямо е отчуждението между политически разединените братя на нашата Словения, че Карниолан е жилел и хапел словенските щирияни по-подло и по-горчиво, отколкото някога го е правил някой немец, италианец и т.н., а каринтияни и щирияни никога не са проявявали топла обич към своите братя карниолани“ (Apih 1888: 22-3). По време на Пролетта на народите бащите на словенския национален дух полагат усилия да променят тази ситуация и да събудят чувството за солидарност или за осъзнатост „че те всички (т.е. словенският народ, Б. Й.) са част от такава комуна, заедно с кръвта и живота си, с облагите и задълженията си“, тъй като предполагаемата първа основа на националността кръвното родство „създава материалната необходимост от колективно споделена дейност, която да защитава в другарство и да закриля, каквото и да се случи, някои хора чрез придобиване и обмен на предмети от първа необходимост и помощ за живота” (Rogač 1860: 13).

Ако проповедниците на националното „пробуждане“ имат за цел да изградят словенска нация, те трябват да се застъпят за нещо, не само културно, но и политически, което неизбежно би означавало разграничаването на словенците от не-словенците. Възникващата словенска буржоазия обаче има допълнителен интерес от формирането на чувство за солидарност и изключителност, тъй като не е достатъчно силна икономически и политически, за да се съревновава с немската и италианската буржоазия при равни условия. На 6 юни 1875 г. първият словенски политически ежедневник Словенски народ предупреждава читателите си, че германското единство представлява опасност за „нас, словенците и би могло да ни срине“. „Германците са едно тяло и една душа, нека ние славяните и особено словенците, които сме изложени на най-голяма опасност, да работим върху това, така че и ние да се чувстваме и да служим като едно тяло с една душа. Всеки при своите, така че защитата да бъде здрава!“ (Ω 1875b: 1).

По случай церемониалното откриване на първия „национален паметник“, посветен на „първия словенски поет“ Валентин Водник, е организирано представление на Всеки при своите, като текстът е написан специално за събитието от Йосип Вошняк. Съдържанието е накратко:

Пилкович, пенсиониран съдия и земевладелец, човек с дълбоки семейни корени и ентусиазиран почитател на Водник, иска дъщеря му Зора да се омъжи за далечен роднина, младия юрист Теодор Плевел. Зора обаче е по-привлечена от характера и другите качества на младия лекар д-р Славец, редовен посетител в дома на Пилкович. Теодор се представя за словенец, за да може да спечели както Зора, така и имението на Пилкович, но по душа той е страстен противник на словенците и привърженик на „карниолска Германия“. Когато Пилкович се запознава и с двамата ухажори, той неохотно отхвърля Теодор и сгодява Зора за по-надеждния доктор Славек. Тъй като Пилкович е получил покана да присъства на тържеството в чест на Водник, той заминава за Любляна заедно с младата двойка годеници. Пиесата се радва на голям успех, особено защото завършва с прославата на Водник, организирана от г-н Йоз Коцел, свързана с изнасянето на рецитал пред украсения бюст на Водник от членовете на общество „Сокол“ и певците на Възродената Илирия от отдела на Читалница. Това беше най-трогателната сцена, която трябва да е възхитила всички и да е разплакала мнозина (Anon 1889b: 1).

Така националната идея, преведена в лозунга Всеки при своите!, се превръща в инструмент за поставянето на преден план на конкретни културни, политически, а също и на икономически интереси, които започват да се реализират предпазливо, с малки стъпки. Когато в Человец (Клагенфурт) вестникът Словенец се появява с първия си брой, той е приветстван с насърчителни думи от кореспондента на Любляна:

Който може, нека се абонира за Словенец, колкото е възможно по-скоро. Няма да е лесно, но въпреки това истинската любов превъзмогва всичко и жертва всичко в името на любовта към родината, колкото и нашите магнати и банкери да не ги е грижа за нея. Тогава ние ще призовем нашите роднини, кметовете в страната, и други наши познати и приятели, а сетне и енории, и общи читални да не забравят Словенец. Освен това ще се обърнем към кафенетата, кръчмите и хотелите също да се абонират за Словенец, така че и те да направят нещо за нас, които им плащаме с нашите кройцери (Rogač 1865: 3).

След март 1848 г. конфликтът на националностите придобива реални измерения, а и служи за прикриването на класовите конфликти. Позамогналите се словенци го използват, за да си пробият път във вече утвърдената висша класа, тъй като словенският национализъм помага на младите словенски интелектуалци да изгонят германските адвокати, учители и държавни служители (Taylor 1941: 21-2). С помощта на солидарността, словенските национални лидери успешно държат настрана своята политическа опозиция. Така например Самаса – леяр на камбани от Любляна, който „се кандидатира и бива повсеместно избран срещу нас, същинските словенци,“ е предупреден през 1875 г от 57-мината си работници „че ако, заради Бога, не се откаже от своите, клонящи към Германия, политически възгледи, дните му на леяр ще са преброени“ (Anon 1875: 3). По това време леярните на Самаса отбелязват два века успешна работа в Любляна, а във всяка църква в Карниола или в съседните земи камбаните носят името му. Поради политическите дейности на Самаса обаче словенските църковни власти вече не желаят да поръчват на неговата компания. „Ръководителите на словенската църква се вслушаха в гласа на националната журналистика и започнаха да правят поръчките си за камбани във Винер Нойщат, а не от леяря на Любляна, който гласува за немшкутари ¹ и се кандидатира от тяхно име! Те взеха правилното решение! То не е неморално, то е правилно в наши дни, когато индивидът и целият ни народ „се бори ожесточено да оцелее“, то никой, поне мъдрят и обективно съдещ човек, не би се противопоставил на такова действие“ (Ω 1875а: 1).

Тази национална битка е, разбира се, нож с две остриета. Тя бива експлоатирана не само от словенските политически лидери, но и от противниците им немшкутари, които от своя страна също бойкотират народняките (националистите) и им отнемат печалбата. През 1877 г. ежедневникът на Любляна Словенец дори хвали този начин за справяне с политическите опоненти, за да насърчи своите съмишленици към по-решителни действия: „Нека да подкрепим нашите събратя, нека се отдадем на тази кауза и тогава славата на немшкутари скоро ще замре, защото със сигурност на всеки немшкутар се падат двадесет словенци, тогава ще бъде по-лесно за всички да живеят заедно с нас, отколкото срещу нас. Ако действаме така, ние ще отблъснем егоистичните спекуланти, тъй както направиха римляните със слоновете на Пир, защото с тях ще намалее и немшкутарската икономика! Твърдост и сила на духа!“ (Anon 1877: 3).

През 1881 г. във вестник Словенски народ д-р Янко Сернец предупреждава срещу възможната злоупотреба с лозунга Всеки при своите! поради преследване на личен интерес. Според Сернец широко разпространеният сред чехите и словенците лозунг „изглеждал добре на пръв поглед, но не особено добре обоснован“, защото „желязното правило“ на доброто селско стопанство изисква стоките да се купуват „или там, където са по-добри за същата цена или където същата стока има по-добра цена, или където е по-близко до купувача.“ В следствие на което предлага нов лозунг: „Нека националният търговец да бъде търговец, който има най-добрите национални стоки на най-добрата цена! Нека националният работник или лекар, или адвокат да бъде този, който работи най-съвестно, интелигентно, усърдно на най-добрата цена! Нека нашите национални занаятчии и фермери произвеждат и обработват много стоки на реалната им цена с превъзходно качество! Така ние, непременно ще напредваме дори по-бързо, отколкото с лозунга: Всеки при своите!“ (Sernec 1881: 2).

Няколко години по-късно, пишейки по-критично за реториката на „скъпата нация“, един анонимен журналист на Словенец отбелязва, че „спекулантите“ успяват да прикрият множество „съмнителни сделки, като използват свещените национални права, любовта към родината, националната подкрепа, националните компании и т.н“. Някои хора биха искали да превърнат „народа в крепостна стена, зад която да продължават с машинациите си до краен предел“. Анонимният журналист продължава:

Имаме национални чиновници, национални занаятчии, национални гостилничари, собственици на кръчми и кафенета, художници, занаятчии и т.н. Днес всичко е национално, особено търговците, които под прикритието на този девиз често мамят народа. Същото се прави и от занаятчиите. И един адвокат, след като се е стоплил малко на национално слънце, също „оскубва“ националния народ. Следователно не бива да ни изненадва, ако народът се обръща към честен противник. Всички скандират: Всеки при своите! Не ни изоставяйте, ние подкрепяме народа! (Anon 1889а: 1).

Независимо от това призивът към хората да работят с политически съмишленици и да бойкотират противниците си остава в дневния ред до Първата световна война. Когато членове на Турнферайн (германското) гимнастическо дружество в Любляна, започват подготовката за своето честване, коментарът в Словенец гласи:

Никой закон не може да ни забранява да купуваме от търговец или занаятчия, който е словенски съмишленик. Никой закон не може да ни попречи да се застъпваме за словенската търговия в цялата страна. Нещо повече, наше конституционно право е да се стремим да гарантираме, че влиятелните длъжности в администрацията на словенските земи, независимо дали в съдебната, финансовата или политическата администрация, ще бъдат поети от хора, които ще зачитат словенската нация и няма да създадат германски бази на словенска земя. Това е наше национално дело... (Anon 1903: 4).

Такива призиви попадат върху плодородна почва винаги когато са свързани със силни чувства. Най-осезаемите плодове са обрани след събитията през септември 1908 г., когато например д-р Трилер на събрание в общинската камара се обръща към публиката с думите:

Събратя словенци, мислете какво става с вашите словенски пари. Ние, словенците, сме виновни за това! Кой поддържа Карниоланските спестовна каса? Ние, самите ние. Кой подкрепя нашите немски търговци? Ние самите и преди всичко нашите дами! Трябва да разкрием тази голяма язва на нашето тяло! Ние критикуваме нашето собствено производство, като смятаме за добро всичко чуждестранно! Това призовава към икономическа борба, за да могат нашите немшкури да се смирят. Не казвам, че трябва да ги бойкотирате, защото не смея, но ви казвам да не ги подкрепяте! Нека последваме примера на чехите, които в икономическата област вече са убили противника си. Нека да последваме примера им, така че и в империята на Виена да осъзнаят, че Австрия няма да съществува, ако не бъде славянска!
Речта на Трилер беше приета с „бурно одобрение“ (Anon 1908а: 6-7).

Стрелбата на австрийската армия по време на демонстрации по улиците на Любляна, довела до смъртта на Рудолф Лундер и Иван Адамич, предизвиква жестока горчивина сред словенското население. В деня след инцидента словенците закачат черни знамена в знак на траур. Германските търговци също искат да окачат черни знамена, но словенското население не го позволява (Anon 1908b: 2). В същото време в Любляна започват да се забелязват словенски табели над всички магазини. Германските табели са премахнати от собствениците на магазините „доста спокойно, без много шум“ (Anon 1908c: 1). Германските табели, които не са свалени, предизвикват възмущение сред жителите на града и пораждат искането „всички, дори и най-малките германски табели да бъдат премахнати“, защото „градът трябва да покаже словенския си вид. Не само табелите на различните фирми, но и уличните табели трябва незабавно да бъдат заменени с еднозначни, защото Любляна е словенска!“ (Anon 1908б: 2).

По този начин Любляна за известно време става „само словенска“, а „националната Любляна“ е най-здравата опора на словенците. Щом словенското съзнание се установява в центъра на националната територия наяве излиза необходимостта от съживяването на националното съзнание и в по-далечните ѝ краища. За тази цел чрез основаването на обществото „Св. св. Кирил и Методий“ са организирани много и разнообразни дейности, при които чрез продажбата на национални пощенски картички, национални гербови марки или национални кибрити биват събирани средства в подкрепата на сънародниците, живеещи в граничните области. „Какъв вид кибрити купувате?“ например е въпрос, поставян от Словенец.

Нека всеки единомислещ сънародник да поиска това от приятеля си, нека всяка сънародничка със сходни възгледи да изисква същото от приятелката си. Нашите кибрити са тези, върху които са изобразени две братски ръце между листата от липа, държащи словенското знаме и носещи надписа: „За доброто на словенците, живеещи близо до границата“. Навсякъде искайте и купувайте само тези кибрити! Дали тези кибрити са в кухнята на всяка наша домакиня?! Ако ги нямате, веднага си ги купете! По този начин ще подпомогнете нашата работа за спасяването на онези наши словенски братя, които чужденците на границата желаят да денационализират. Пазарувайте от тези търговци, които зареждат нашите кибрити! Досега не сме били достатъчно твърди в исканията си да получим точно от нашите кибрити. От сега нататък ще бъде различно! (Anon 1910: 7).

Подобни апели стават още по-директни веднага след края на Първата световна война, когато на 2 януари 1919 г. например люблянското издание на Югославия призова абонатите си: „Край с германските вестници в нашите кафенета, кръчми и бръснарници! Абонирайте се за словенски вестници!“ Нещо повече в статия, публикувана на същата страница, авторът порицава „Каварна Австрия“ (кафене Австрия) в Любляна, което по това време все още не е променило името си и чийто собственик, както се твърди, е бил на мнение, че „всички, които искат отстраняването на немските вестници, са глупаци“. В статията коментарът срещу собственика на кафенето и изложеното мнението е рязък: „В Каринтия германците убиват нашите сънародници, а ние трябва да подкрепяме техните отвратителни вестници (Anon 1919а: 2).

Само няколко дни по-късно призивът за икономически бойкот на немската конкуренция става повсеместен и открит:

Ако наблюдаваме консуматорските навици на нашето общество ще забележим, че хората продължават да пазаруват от различни немчури: Шмиц, Вормс и Боденмюлерс. Смятахме, че с Югославия всички немски и немшкутарски компании ще изчезнат от нашата територия. И все пак не стана така. Германската пропаганда в нашата родина продължава да действа! Страхуваме се, че словенското общество все още не е готово да събори тези германски стълбове, не чрез груба сила, а по-скоро като пренебрегва техните магазини. Но щом това веднъж се случи, германците ще се преместят там, където според тях принадлежат и накъдето ги тегли германското им сърце. Крайно време е да се откаже и доставката на различни провизии за такива търговци, за да не могат вече да продължат да пълнят джобовете си със словенски пари. Всеки национално чувствителен словенец ще бъде наистина най-неприятно засегнат да чуе колко арогантно и провокативно такива търговци все още продължават публично със своята немшкутария в нашата страна (Anon 1919b: 3).

Лозунгът Всеки при своите! е успешно приложен в националните борби на словенска земя. Сред словенските жители на Вътрешна Австрия се прокрадва чувство за солидарност и съзнание за присъединеност към една политическа общност далеч отвъд границите на региона. Символичното изграждане на общността и нейните граници обаче има, в този случай, опозиционен характер: словенците и Словения са две идентичности, очертани в отношението им към другите, т.е. към не-словенците. Заедно с „пробуждането“ на словенците от „вековна дрямка“ се издигна стена на изключителност, която ги разделя от техните несловенски сънародници. Тези, които не са домородци (местни), са станали туйци (чужденци). Тази стена например изключва Ауершпергите, които са живели в Карниола в продължение на векове и са семейство с изключително влияние в областта на карниолската политика, военното дело, икономиката и културата. Докато в края на деветнадесети век историкът Петер фон Радикс говори за известния поет и политик Антон Александър граф фон Ауершперг като „най-великия син на Карниола“ (Radics 1885: 19), през следващия век името му на практика е забравено.

Превод от английски: Вяра Борисова

Библиография

Anon. 1875. Zvonar g. Samassa; Slovenski Narod, April 27, p. 3.
Anon. 1877. Pyrrhova zmaga; Slovenec, August 4, p. 3.
Anon. 1889a. Narodni „humbug”; Slovenec, April 23, p. 1.
Anon. 1889b. Vodníkova slavnost. Dné 29. julija; Slovenec, July 3, pp. 1-2.
Anon. 1908a. Demonstracije v Ljubljani; Slovenec, September 19, pp. 6-7.
Anon. 1908b. V znak sožalja; Slovenec, September 21, p. 2.
Anon. 1908c. Ljubljana brez nemških in dvojezičnih napisov nad trgovinami; Slovenec, September 22, pp. 1-2.
Anon. 1910. Našim – naše vžigalice!; Slovenec, March 26, p. 7.
Anon. 1919a. Kavarna „Avstrija”; Jugoslavija, January 5, p. 2.
Anon. 1919b. Izzivajoči nemškutarji; Jugoslavija, January 8, p. 3.
Apih, Josip. 1888. Slovenci in 1848. leto. Ljubljana: Matica Slovenska.
Lončar, Dragotin. 1911. Slovenci. Načrt slovenske socialne zgodovine. Ljubljana: Komisionalna založba „Delavske Tiskovne Družbe”.
Ω. 1875a. Prvi sad; Slovenski Narod, April 28, p. 1.
Ω. 1875b. Vnanja nemška politika; Slovenski Narod, June 6, p. 1.
Radics, Peter von. 1885. Führer durch Krain. Laibach: Verlag von J. Giontini.
Rogač, Jože. 1860. Narodnost in Slovenstvo. Ljubljana: Jožef Blaznik. –s–. 1865. Ljubljana; Slo­venec, January 14, p. 3.
Sernec, Janko. 1881. Železne postave; Slovenski Narod, 21. avgusta, pp. 1-2.
Taylor, A. J. P. 1941. The Habsburg Monarchy 1815-1918. London: Macmillan and Co.
Vošnjak, Bogumil. 1913. Študije k problemu jugoslovanske narodne misli; Veda, pp. 524‑572.

Източник: Slavia Meridionalis 8
SOW Warszawa, 2008