ЗА ПРОЕКТА
Този сайт бе основан за нуждите на няколко проекта, посочени по-долу. Постепенно той разшири обхвата си, включи материалите от колегиума "Литературата: привилегировани гласове, потиснати гласове" (2015) и други материали, както и преводи, подготвени в рамките на магистърската програма "Преводач-редактор" на Софийския университет (2009-) попълването му продължава..
Николай Аретов
Интердисциплинарен проект
Емоционалното съдържание на българската национална идентичност:
исторически корени и съвременни измерения
С подкрепата на Фонд "Научни изследвания"
Интердисциплинарният проект „Балкански идентичности” стартира през 2000 г. В него участват специалисти от няколко научни института към БАН, преподаватели от Софийския университет и други висши учебни заведения, изследователи от чужбина - Сърбия, Турция, Гърция, Македония, Франция, Чехия, Полша. През 2002 г. проектът бе приет от Научния съвет на Института за литература при БАН и стана част от дългосрочните планове на Института.
През 2002 г. проектът бе разширен със съвместния проект на Института за литература при БАН и Institut Slawistyki PAN: “Проблеми на народната и културната идентичност. България и съседи”.
Обект:
Наблюденията се основават на печатното слово в неговите най-широки социални рамки - литература, журналистика, драматургия, мемоари, публично устно слово (доколкото е запазено във вестници, издадени стенограми и пр.) В отделни случаи като изворова база са използвани, ръкописни документи, фолклорни текстове и визуални обекти.
Цел:
Многостранно разглеждане на различните типове идентичности, които присъстват в българската култура от XIX - XX век (етнически, религиозни, регионални, професионални, възрастови, полови и др.), тяхното самоидентифицирани и различните отнасяния между тях и към тях.
Социален ефект:
Проектът се стреми да въздейства върху нагласите на обществото и мисленето на хората по въпросите, свързани с идентичностите. Той е насочен към широки обществени слоеве, като специално внимание се отделя на няколко целеви групи, които активно формират общественото мнение – учители, университетски преподаватели, журналисти, писатели и хора на изкуството.
Специален акцент в проекта представляват учебниците по хуманитарните дисциплини (история, литература, български език).
Участници
Проф. дфн Николай Аретов - Институт за литература
Проф. дфн Румяна Дамянова - Институт за литература
Проф. дин Надя Данова - Институт по балканистика
Проф. дсн. Пепка Бояджиева - Институт по социология
Проф. дсн. Кръстина Петкова - Институт по социология
Проф. дсн. Галин Горнев - Институт по социология
Доц. дин Рая Заимова - Институт по балканистика
Доц. д-р Радослава Илчева - Институт за литература
Д-р Теодора Карамелска - Институт по социология
Соц. Диана Ненкова - Институт по социология
Д-р Анна Алексиева - Институт за литература
Д-р Гергана Дончева - Институт по балканистика
Интердисциплинарният проект
Балкански идентичности в българската култура от модерната епоха
С подкрепата на Фондация "Отворено общество"
Интердисциплинарният проект „Балкански идентичности” стартира през 2000 г. В него участват специалисти от няколко научни института към БАН, преподаватели от Софийския университет и други висши учебни заведения, изследователи от чужбина - Сърбия, Турция, Гърция, Македония, Франция, Чехия, Полша. През 2002 г. проектът бе приет от Научния съвет на Института за литература при БАН и стана част от дългосрочните планове на Института.
През 2002 г. проектът бе разширен със съвместния проект на Института за литература при БАН и Institut Slawistyki PAN: “Проблеми на народната и културната идентичност. България и съседи”.
Обект:
Наблюденията се основават на печатното слово в неговите най-широки социални рамки - литература, журналистика, драматургия, мемоари, публично устно слово (доколкото е запазено във вестници, издадени стенограми и пр.) В отделни случаи като изворова база са използвани, ръкописни документи, фолклорни текстове и визуални обекти.
Цел:
Многостранно разглеждане на различните типове идентичности, които присъстват в българската култура от XIX - XX век (етнически, религиозни, регионални, професионални, възрастови, полови и др.), тяхното самоидентифицирани и различните отнасяния между тях и към тях.
Социален ефект:
Проектът се стреми да въздейства върху нагласите на обществото и мисленето на хората по въпросите, свързани с идентичностите. Той е насочен към широки обществени слоеве, като специално внимание се отделя на няколко целеви групи, които активно формират общественото мнение – учители, университетски преподаватели, журналисти, писатели и хора на изкуството.
Специален акцент в проекта представляват учебниците по хуманитарните дисциплини (история, литература, български език).
Интердисциплинарен проект
Нови подходи в университетското образование по проблемите на националната идентичност
С подкрепата на Фондация "Отворено общество"
В последно време проблемът за идентичностите, за идентичностите на българите и за балканските идентичности оживено се разисква на многобройни интердисциплинарни форуми. Различни негови аспекти присъстват в множество университетски дисциплини:
- филологически (всички курсове по история на литературата, история на езика и пр.);
- исторически;
- изкуствоведски (всички истории на отделни изкуства);
- философски и психологически (идентичността е на първо място психологическа категория);
- социологически - социалните проявления и измерения на националните (социални, полови, възрастови и пр.) идентичности е проблем, който не слиза от медиите;
- спецкурсове и други учебни предмети, които допълват основната (бакалавърска) програма също са изградени около подобна проблематика. Само във Факултета по славянски филологии към Софийския университет има няколко подобни учебни дисциплини. Сходно е положението и в Новия български университет, Пловдивския университет и пр.
- специалността “Балканистика” (която се преподава в няколко университета) очевидно не може да избегне въпросът за балканските идентичности;
- в магистърската програма “Литературознание” на Факултета по славянски филологии в задължителноизбираемите модули присъства “Литература и идентичност”, в чиито курсове присъстват аспекти на балканското, на специфичните ракурси на връзките с Европа, на статуса на периодиката като идентификационно моделиращ фактор, на джендър-проблематика и т.н.
Непродуктивното многообразие от текстове, изказвания и мнения, свързани с проблемите на (балканските) идентичности се забелязва на всички нива на обществения диалог и при всички дискурси – от ожесточени битови спорове през тенденциозни, необективни или некомпетентни медийни анализи до научната литература. Сблъсъкът между “изконническото” и “инструменталисткото” разбиране за идентичностите стои в центъра на днешния български хуманитарен дебат.
Същото непродуктивно многообразие присъства и в университетското преподаване. Оттам трябва да започнат усилията и за съгласуване на методологическите подходи, за изграждане на общ речник и единен терминологичен апарат, с който се интерпретира проблема, отсяването на безспорното от спорното и дискусионното. Колегията на университетските преподаватели по хуманитарни предмети е относително по-малка (в сравнение с колегията на учителите или журналистите), но тя е (или би трябвало да бъда) по-готова да възприема нови идеи и да осмисля рационално социалните и културни явления. Нейното въздействие върху обществото е особено важно, въпреки че е подценявано, а и реално намалява; университетските преподаватели формират възгледите на учителите, на журналистите, а в някаква степен – и на обществото като цяло.
Идеята за синхронизиране на подходите към проблема за (балканските) идентичности и подходите при тяхното преподаване, която лежи в основата на проекта, се роди сред група университетски преподаватели и учени от БАН, повечето членове на Българското общество за проучване на ХVІІІ в. Те са специалисти в различни области, но са обединени от близки виждания и от съзнанието за важността на проблема както в научен, така и в практически аспект. Практически същите хора организираха и участваха в няколко научни форуми по сходни проблеми, сред които се откроява международната интердисциплинарна конференция “Да мислим другото. Образи, стереотипи, кризи”, проведена в София през 2000 г. В нея участваха учени и университетски преподаватели от Албания, Белгия, Гърция, Румъния, Русия, САЩ, Турция и Франция. Изследванията бяха публикувани в специален сборник (изд. “Кралица Маб”, 2001), който бе посрещнат с интерес от научната общност. Участниците в програмния колектив инициираха и организираха и интердисциплинарната конференция с международно участие “Модерността вчера и днес” (2002).
Цели:
1. Въвеждане на важния проблем за балканските идентичности в различни университетски курсове, насочени както директно към проблема, така и посветени на друга проблематика.
2. Преглед на съществуващите начини на представяне на проблематиката в различни университетски курсове, преподавани в различни висши учебни заведения.
3. Съгласуване на различните подходи към темата и разработване на единна интердисциплинарна методика за научното й осмисляне. В перспектива амбицията е по подобен начин да се дебатират и други важни за университетското преподаване хуманитарни теми.
4. Подготвяне на учебно помагало, което ще може да се използва в различни университетски курсове.
Трети етап
Идентичност и исторически митове
Вторият етап на работата се насочва към историческите митове като източник на идентичности - национални, но и религиозни, регионални (в рамките на държавата и в рамките на по-големи региони като Балканите и Източна Европа) и други. Изследването не губи от погледа си, но оставя за евентуален следващ (трети) етап възрастовите, половите, социалните и други идентичности и тяхната митология.
Под исторически митове се разбират по-кратки и по-разгърнати повтарящи се в определени ситуации повествования за исторически лица и събития, възприемани като важни за някаква общности в този смисъл свързани с нейната митология. Тези повествования се търсят в литературата, във фолклорни текстове, в историографията и други научни области (фолклористика, антропология, лингвистика, изкуствознанието и пр.), в публицистиката, медиите и масовото съзнание. Ще се търсят възможности за разглеждане и на произведения на музиката, изобразителното изкуство, киното и др., като ще се направи опит да се намерят и подходящи специалисти със сходни интереси. Стремежът е да се разглеждат комплексно, т. е. във всички жанрове на словесността едновременно, като различни аспекти на една обща идеологическа структура. Анализират се текстове от ХVІІІ, ХІХ и ХХ в., които принадлежат на първо място към българската култура и към други балкански култури. Наблюденията ще са насочени към България и Балканите като цяло, като ще съдържат (експлицитно или имплицитно) компаративистични елементи. Ще се търсят и сравнения с европейската култура като цяло и с отделни национални и регионални структури. Ще се показва и коментира наличието на различни конкурентни варианти на историческите митове.
Примерна проблематика
Етногенетически повествования
Присвояване на събития и фигури с различен етнически произход (Александър Велики)
Основателите и техните дела. (Аспарух)
Законодателите и техните дела. (Крум)
Подвизите на воини. (Защитници на свои територии, завоеватели на чужди, обединители.)
Покръстители и религиозни просветители. (Кирил и Методий)
Неортодоксални религиозни фигури (Поп Богомил). Митове за тях; тяхната алтернативна история на българите (Дънов).
Падането под османска власт - основна травма в митологията на балканските християнски народи.
Герои на съпротивата срещу османците. (Крали Марко)
Хайдути и революционери. Чети, Априлското въстание, Христо Ботев и други борци за независимост.
Просветите и техните дела. Възраждането.
Строителите на нова България и на новите балкански държави.
Войните. Подвизи и травми.
Комунисти и "антифашистка" борба.
Дисиденти и съвременна история.
Фигури от културния живот (Яворов, Гяуров)
Фигури и събития от областта на спорта.
Исторически митове на малцинства и други по-малки общности.
Исторически митове на наднационални общности (славяни, балкански християнски народи, балкански народи, Източна Европа).
Общи въпроси
Митология и история.
Съвременната митология.
Възникване и механизми за налагане на историческите митове.
Външни модели и въздействия.
Учебници, историография, медии и исторически митове.
Универсално, регионално и специфично в историческата митология.
Исторически мистификации и фалшификации.
Международен интердисциплинарен проект
Проблеми на народната и културната идентичност. България и съседи
(съвместно с Института по славистика към ПАН)
2003-2005
Състояние на проблема и изследователски цели на проекта:
Проблемът е много актуален както в науката, така и в обществен план. В момента той е интензивно разработван от различни научни формирования и в България, и в Полша и на други места в Европа и по света. Участниците са убедени, че търсеният интердисциплинарен подход може да се изгради върху основата на модерното литературознание и разработваните в България и Полша изследователски методи.
Ключови думи: идентичност, национализъм, митология, взаимоотношения
Кое определя взаимния интерес и очакваните резултати от сътрудничеството:
Близостта на подходите, методиката и целите, които си поставят учени от двата института, възможността за обмен на информация и за запознаване на научната общност в страните на двата партниращи си института с търсенията и постиженията в другата страна.
Литературознанието, социологията и етнологията в Полша имат сериозни приноси в осмислянето на разглежданата проблематика. Българското литературознание и българската хуманитаристика имат амбицията да кажат своя дума по комплексните проблеми на балканистиката.
Обвързаност с други проекти (партньори, теми, срокове и финансиране):
Проектът “Проблеми на народната и културната идентичност. България и съседи” е тематично близък до полския проект “Националната идея като научен проблем”, разработван от Института по славистика към ПАН като част от многогодишна научна програма, както и с тригодишния български проект “Балкански идентичности в българската култура от модерната епоха” (ръководител Н. Аретов), който е финансиран от Фондация “Отворено общество” и ще приключи през 2003 г.
Участниците в проекта предвиждат той да стане основа за многостранна научна програма (с участници от Гърция, Македония, Сърбия и др.)