Ново поколение читатели в дигиталната ера: съсредоточени или разсеяни?

Резюме

Като част от един глобален свят и прогресиращо общество, основано на знание, увереността, че учениците и студентите разполагат с необходимите за дигиталната ера инструменти, е едно от най-големите предизвикателства за съвременното образование. Читателите и четенето са променени изцяло, като текстовете в електронен формат и новите технологии са все по-разпространени. Тези дигитални трансформации изискват от учители и преподаватели да използват мобилни устройства при обучението по четене, които се справят с новите изисквания на учениците и студентите, за да съществуват да се развиват в новия глобален сценарий. Настоящата статия проучва сложните задачи на учителите и преподавателите от развиващите се страни да включат нови образователни технологии в своите часове, лекции и читателска практика за по-добро преподаване и учене. Трябва да се отбележи обаче, че макар ролята и значението на Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в образованието да нарастват, няма „магическо средство“, което да отговори на всички съществуващи предизвикателства (Schramm, 1977). Все още липсва структуриран подход, основан на сътрудничество, иновации за разработване и внедряване на образователни технологии. Следователно, включването на технологиите в процеса на четене може да създаде сложен проблем - дали под влиянието технологичните иновации учениците четат толкова внимателно и съсредоточено, колкото е необходимо? Как мозъците им реагират на електронен текст в сравнение с думите, написани на хартия? Трябва ли учителите да се притесняват за разделението на вниманието на учениците между пикселите и мастилото? Тази статия ще отговори на тези въпроси и ще отрази много други притеснения.

Ключови думи Умения за четене, ИКТ, английски език, четене чрез технологични средства, дигитална ера, съсредоточено и повърхностно четене, електронно четене и четене на хартия

1. Въведение

1.1. Представяне на проблема

В настоящето човекът живее в свят, който се определя от постоянното възникване на нови информационни и комуникационни технологии (ИКТ), които предоставят на образователния сектор нови предизвикателства и възможности. Учебните заведения по целия свят започнаха да въвеждат и прилагат нови методи на обучение, базирани на ИКТ. Така, основният въпрос не е дали ще възприемем тази своеобразна колонизация или не. В момента технологиите са задължителна част от образователната система и преподавателите трябва да разработват своите курсове в съответствие с тях и да се справят с предизвикателствата, които тази нова дигитална ера създава. Въпреки широкото разпространение и използване на таблети във всички образователни степени (от начално до висше образование), проучванията на ефектите на таблетите върху учебния процес и получаването на знания имат очевидни пропуски. Бързият техничен напредък и променящите се характеристики на електронните устройства създават проблеми за тези, които изучават ефектите от използването им. Изследователите са изправени пред ограничения в разбирането на въздействието на електронното четене върху паметта и разбирането на учениците. Важно е да се отбележи, че разширяването на разбирането на въздействието, което електронните устройства имат върху обучението, ще даде на преподавателите информация за резултатите от тестове и тяхната ефективност. В това променящо се време на глобализация, в което учителите обучават деца на дигиталния свят (digital natives), от решаващо значение е способността на педагозите да са запознати с всички новости в ИКТ, за да оцелеят в тази дигитална ера. Преди само едно поколение учителите очакваха, че знанията, които предават на учениците, ще им служат през съзнателния живот. Днес обаче, поради бързия икономически растеж и социалните промени, учебнитe заведения трябва да подготвят учениците за работа, която все още не е създадена, за технологии, които все още не са измислени, и за проблеми, които не знаем, че ще възникнат. Така, нашата мисия е да създадем устойчива платформа, която да подкрепя развитието на умения за професионално обучение през целия живот.

Предназначението на настоящата статия е да да провокира любопитството на педагозите от различните страни и да пренасочи вниманието им от традиционните начини на преподаване, към по-професионално образование. На този етап обаче може да възникне сериозен проблем и да се породят следните въпроси:

- Дали под влиянието на технологичните иновации учениците четат толкова внимателно и съсредоточено, колкото е необходимо?

- Как мозъците им реагират на екранен текст в сравнение с думите, написани на хартия?

- Трябва ли учителите да се притесняват за разделението на вниманието на учениците между пикселите и мастилото?

Тази статия ще отговори на тези и много други въпроси.

1.2. Дигитална грамотност

Създаването и прилагането на по-добри стратегии за четене е необходимо, за да се разруши илюзията на читателите, които се примиряват с ниски стандарти за разбиране; те трябва да усвоят и използват стратегии, които насърчават по-дълбоки нива на разбиране (Grabe 2009, цитиран в Hamidreza Hashemi 2016, 449).
Четенето с разбиране е когнитивен процес, който включва разсъждение, за да се извлече смисълът от написания текст и да се разбере той ефективно и изчерпателно (Nakamoto, Lindsey, Manis 2008). Основна задача на учениците и студентите, които изучават английския език като чужд, е да могат адекватно и в детайли да разберат писмения език. Това изисква да придобият умения за четене с разбиране, които включват познания и опит за това какво да четат, кога да четат и как да четат. Така, оказването на подкрепа на тези, за които английският език не е майчин чрез преподаване на стратегии за ефективно четене изглежда е задължителна част от преподавателската практика.

Уменията за задълбочено четене и разбиране имат решаваща роля в бъдещия кариерен успех на студентите. С появата на нови технологии има и натиск за интегрирането им в класните стаи, за да се насърчи академичният успех, ангажираността на учениците и ученето през целия живот. Това са най-важните изисквания за класните стаи на XXI в.

Смята се, че обучението, базирано на технологични средства, може да позволи на учениците и студентите да учат със собствено темпо и да дават и получават обратна връзка както от своите връстници, така и от преподавателите. Освен това ИКТ предоставят широк спектър от променливи в рамките на възможностите за учене и преподаване. Висшите училища по света, особено тези в развитите страни, са започнали да адаптират и въвеждат различни видове ИКТ, наречени системи за управление на съдържанието, за подобряване на педагогиката (Limayem et al. 2003; Tavangarian et al. 2004; Ifinedo 2006; 2007a; Ngai et al. 2007).

Смята се, че е необходимо образователните системи да намерят трайни решения по отношение на възможните начини за въвеждане на ИКТ и да се справят с възникналите предизвикателства. По този начин ще се проучи и оцени как образователните институции могат да преподават различни курсове, като се обърне внимание и на творческото и иновативно използване на нови технологии в процеса на преподаване/учене.

Технологиите в сферата на образованието постоянно се променят. В резултат на това се проведоха нови педагогически изследвания, насочени към разработване на учебни програми, които ефективно използват най-новите технологии. Според направените проучвания има четири широко признати, многостранни, добре изследвани и приети педагогически подхода, ориентирани към ефективно преподаване в електронна среда: удобство и гъвкавост, контекстуализация, сътрудничество и комуникация, и конструктивна обратна връзка (Fox et al. 2008, 10-11). Те могат да положат основите на изучаването на възможни бъдещи технологии и да оценят стойността на прилагането на нови технологии за по-добро езиково обучение и следователно по-добро цялостно академично обучение.

По отношение на това Кристъл (Crystal 2006, 271-272) предполага, че сме свидетели на „електронна революция“, която води и до езикова революция. Той изтъква феномена на мрежовия език Netspeak, като смята, че той изцяло ще „промени начина, по който осмисляме езика“, защото е самостоятелна лингвистична единица и ново комуникационно средство. Освен това данните показват, че ако се прилагат ефективно „електронните приложения могат да помогнат за развитието на мислене от по-висш порядък и да предоставят на обучаващите се възможността да се справят с реални и сложни задачи в контекста на съвместно обучение“ (Means, Blando, Olson, Middleton, Morocco, Remz, & Zorfass 1993).

В условията на постоянна дигитализация на преподавателите са необходими напътствия и подкрепа, за да вземат подходящи решения за преподаване и учене. Въпреки широкото разпространение на таблети и други дигитални устройства във всички области на живота и увеличаването на изследванията на ефекта от тяхното използването в обучението, в извършените изследвания има очевидни пропуски. Бързият технологичен напредък и разнообразните характеристики на електронните устройства създават проблеми за учените, които изследват тяхното въздействие върху качеството на обучителния процес.

Терминът „дигитална грамотност“ е едно от понятията, чрез които се описва настоящата динамична среда на дигиталните медии. Според Уангшиър и Нобъл (Lankshear & Knobel 2008, 5) „дигитална грамотност“ може да се дефинира като „съвкупност от безброй социални практики и концепции за създаване на смисъл, опосредстван чрез текстове, които се пишат, получават, разпространяват, обменят и т.н. чрез дигитална кодификация”.
Най-общо способността за четене е свързана с развитието на пътищата в бялото мозъчно вещество. Свързва езиковите центрове и вътрешните, надлъжни части на мозъка с тези, които обработват визуалната информация.

След като това се изясни, трябва да се има предвид, че:

• активните читатели препрограмират мозъците си;

•четенето на различни жанрове създава различни мозъчни модели;

•четенето помага на обучаващите се да са по-умни и съсредоточени;

•много области на мозъка участват в процесите на четене и разбиране.

За да се направи анализ, трябва внимателно да се проследи процесът „четене“ и да се разграничат различните начини на четене.

1.3. Процесът/прогресът при четене: съсредоточени или разсеяни читатели?

Според когнитивния невролог Мериан Улф „тъй като буквално и физиологично можем да четем по различни начини, как четем и какво извличаме от четенето ще е повлияно, както от съдържанието, което прочитаме, така и от медията, която използваме“.

Четенето отваря вратите към свят на приключения, култура, разнообразие и знание. То е жизненоважна дейност, необходима за провокирането на любопитство и стремеж към ерудиция у учениците. Начинът, по който четем, влияе върху нашия напредък и развитие.

Често се смята, че учителите включват изграждането на умения за четене в своите класове или като отделно умение, или като част от други задачи. Въпреки това, времето за обсъждане и активно ангажиране на учениците в реалния процес на четене, се пренебрегва от преподавателите. Това води и до неяснота по отношение на начините за четене и обучаването на по-подготвени читатели.

Учениците и студентите четат по различен начин в зависимост от своите стилове на учене, потребности и предпочитания. Основният въпрос е дали подходът, който обучаващите се използват, за да се запознаят с даден текст, влияе върху резултатите от четенето.

Любимо занимание на учениците е да си изберат книга и да започнат да четат. Мирисът на книги не може да се сравни с нищо друго. Току-що излезлите от печат издания, разрязаните страници и звукът при прелистване правят Четенето това, което е.

Преживяването да се прочете една книга включва всички тези действия. Една печатна книга може лесно да създаде логически свързана мисловна карта на текста в мозъка. От научна гледна точка изследователите наблюдават голямо увеличение на притока на кръв към мозъка по време на съсредоточено четене на хартия, което предполага, че „вникването в художествени текстове изисква координиране на множество сложни когнитивни функции“.

Съсредоточеното четене активира областите от мозъка, които са свързани с допир, движение и пространствена ориентация. Изглежда, че читателите всъщност преживяват историята със собствените си сетива. В настоящето нашите когнитивни способности са се променили, за да се приспособят към технологията, която предоставя изключителни възможности, но оставя последици.

„Книгите, както всичко останало, преминават в дигиталната среда. Прекарваме толкова много време в преглеждане, скролване, създаване на препратки и прескачане през текста, че когато започнем да четем роман в печатен формат, е трудно да пренебрегнем тези дигитални навици“. Според проф. Андрю Дилън в момента дебатите са съсредоточени в това да се установи кое е по-добро - четенето на печатни издания с твърди или меки корици или четенето чрез електронен четец като Kindle. Отговорът на този въпрос е по-сложен, отколкото се предполага. В сравнение с четенето на хартия, четенето от екран изисква повече умствени ресурси и прави запомнянето на прочетеното малко по-трудно.

В тази връзка е направено проучване на отношението на индивидите към различните видове медии. Независимо дали го осъзнават или не, повечето хора предпочитат печатни издания пред таблети и компютри, когато искат да придобият трайни знания.

Много изследователи забелязват, че поведението по време на четене се променя, когато читателите възприемат нови навици за взаимодействие с дигиталните устройства. Освен това, изследванията показват, че учениците, които четат учебници на електронни устройства, по-често прочитат текстовете само веднъж и прекарват по-малко време в съсредоточено четене. Такива навици предизвикват загриженост за последиците от електронните ресурси върху академичното обучение. Студентите, които използват дигитални устройства по време на учене, по-често прескачат между различни задачи и отварят средно по четири допълнителни раздела в браузъра.

1.4. E-Ink [електронна хартия]: източник на разсейване

Езикът е забележителен индикатор за промените в педагогиката. Затова ще е странно ако такова радикално иновативно явление, каквото са технологиите, не оказва значителен ефект върху начина, по който обучаващите се учат и се развиват. Въпреки това, ако подходящите дигитални устройства, услуги, механизми и подкрепа при професионалното развитие не се интегрират правилно в учебната програма, те стават излишни и предизвикват съмнения (Fox 2003).

В резултат на бързото развитие на компютърните науки и други, свързани с тях дисциплини, през последните десетилетия включването на технологии в обучението по четене се превърна в мода в съвременната практика, във важна част от процеса на четене, в нова парадигма в педагогиката и в основна тенденция в индустрията.

Електронните и дигиталните технологии допринесоха за усъвършенстването на начините, по които учениците четат и мислят. Вече е ясно, че концепцията за електронно четене трябва да навлезе в сферата на визуалните, дигиталните медии и хипермедията. Сега, когато технологиите присъстват във всички области на научните изследвания, въпросът е в каква форма дигиталните устройства разширяват електронното четене и мислене в рамките на педагогиката на преподаването на английски език като чужд?

С нарастването на достъпността до софтуерни приложения с общо предназначение, като пакети за текстообработка и електронна поща, няколко специализирани софтуерни системи за електронна хартия мигрират от мейнфреим компютрите в онлайн платформи. Те вече не са ограничени до различни институции, свързани с езика, а могат да се използват и от обикновените читатели. Това до голяма степен е улеснило процеса на четене, т.е. непрофесионалното четене може да се реализира чрез всяко дигитално устройство. Последното обаче не винаги дава добри резултати; необходимо е усъвършенстване, напътствие и корекция от професионалист, за да се избегне разсейването.

На повечето от нас се е случвало следното: четем нещо, което е важно и трябва да се концентрираме и да го запомним. Изведнъж обаче чуваме звука от електронно известие. Получили сме съобщение, отваряме го, отговаряме и се връщаме към четенето. Скоро ни е необходима почивка - проверяваме електронната си поща и какво се случва в Twitter и Facebook. После отново сядаме, за да довършим четенето на важния текст, който трябва да запомним. Дали успяхме да разберем това, което четем? Този сценарий несъмнено се разиграва най-интензивно сред студентите, защото те имат да четат големи по обем текстове за трудни курсове. Как извършването на няколко дейности едновременно се отразява на мозъка на учащите?

Изследователите често твърдят, че „когато чете на хартия читателят тактилно усеща, че купчината страници отляво се увеличава, а тази отдясно намалява“, чрез допир или мирис читателят може да си спомни думи или изречения, които е прочел. Това не се случва при тези, които предпочитат електронни книги като Kindle. Различието може да има нещо общо с факта, че текстът на хартия се фиксира много по-лесно и постепенното разлистване на страниците е вид сетивно разтоварване. Освен това, чрез четенето на хартия може визуално да се проследи напредъкът по време на четене. Смята се, че по този начин се затвърждава чувството на читателя, че напредва в текста и съответно в историята (Anne Mangen, Тhe Guardian 2014).

Това твърдение е предизвикателство само по себе си. От една страна съсредоточеното четене изисква координирането на множество сложни когнитивни функции в мозъка, a от друга студентите едновременно четат, отговарят на съобщения и следят какво се случва в Twitter и Facebook. Учениците и студентите имат склонност да извършват няколко други неща в същото време, в което четат. Това отклонява вниманието им и те не могат да се съсредоточат и пълноценно да извършват процеса на четене.

Дебатът по темата предлага неограничен брой идеи, които подкрепят или отхвърлят изследваната тема. Независимо от това, винаги има несигурност относно въздействието на електронното четене върху съсредоточеното (концентрирано) четене на учениците, които изучават английския език като чужд. Тази неяснота предизвиква още въпроси за бъдещите последици върху развитието, които остават без отговор. Всъщност влиянието, което електронното четене оказва върху когнитивните умения и нивото на грамотност на учениците и студентите, за които английският е чужд език, изискват задълбочено проучване. Въпросите забавят усилията за намаляване на последиците от нелинейното четене върху способността на мозъка да обработва информация, особено адаптивните преки пътища, които са изградени в резултат на скролване, сканиране на съдържанието с поглед и хипервръзки. И двата метода, използвани в проучването, показаха добри резултати според потребностите и стиловете на обучение на участниците.

Мериан Улф (Maryanne Wolf 2010) смята, че „има една физичност в четенето, която е по-важна отколкото искаме да мислим и да признаем сега, когато навлизаме в света на дигиталното четене. Движим се напред, но може би с твърде малко мисъл. Искам да запазя най-доброто от познатите формати, в които са достъпни книгите, но и да знам кога да използвам новите“. Ето така учителите по езици трябва да се справят с проблема - като балансират използването и преминаването между познати и нови формати, в зависимост от различните контексти и обстоятелства. Въпреки че настоящите резултати са противоречиви и твърде общи, бъдещите изследвания могат да открият броя променливи, от които зависи електронния текст, и да откроят особеностите, които възпрепятстват правилното протичане на когнитивните процеси. Така изследванията могат да се класифицират и като анализиране на потребностите и стиловете на учене.

Ако педагозите разберат въздействието, което електронното четене оказва върху развитието на способности за съсредоточено четене и учениците и студентите осъзнаят, че начинът на четене може да доведе до различни резултати, когато се прочитат трудни материали, те могат да формулират добри образователни и влиятелни решения. Предвид настоящия постоянен технологичен напредък, преподавателите трябва да търсят и използват всички възможности, за да обогатят разбирането ни за използване на електронни устройства при обучението на ученици. Това не означава, че технологиите винаги дават добри резултати. Фактори за успех са: как и в какви обстоятелства учениците ги използват, както и под какъв натиск.

2. Предишни проучвания по темата

Предишни изследвания, свързани с обсъждания въпрос, показват, че много изследователи се опитват да откроят предпочитанията и постиженията на учениците чрез извършване на проучвания. През 2013 г. например, Кречмар и др. (Kretzschmar et al.) сравняват колко усилия изисква и каква мозъчна дейност се извършва при четене от различни медийни формати - страница от печатна книга, електронна хартия и таблет. Резултатите показали интересна тенденция - всички участници в проучването са предпочели да четат на хартия, а не на дигитално устройство. Друго интересно откритие е, че по-възрастните респонденти четат по-бързо и по-лесно на таблет или компютър.

През 2013 г. в Норвегия е проведено друго проучване, в което участват две групи десетокласници. Първата група трябва да прочете два текста с обем между 1400 и 2000 думи на хартия, а втората група има за задача да прочете същите произведения, но от PDF на компютър. Получените данни показват, че учениците, които прочитат текстовете на хартия, отбелязват значително по-високи резултати от тези, които четат от дигитален екран. Според Манген и др. (Mangen et al. 2013) четенето на хартия е по-лесно, защото дава на читателя пространствено-времеви индикатори. Докосването на хартията и прелистването на страниците помага на паметта и улеснява запомнянето на мястото в книгата или на страницата, където сте прочели нещо.
 

Процесът „четене“: повод за размисъл

3. Методи и участници

Като част от изследване с ограничен обхват учените проучват процеса „четене“, кои са предпочитаните формати и какви стратегии се прилагат по време на четене. В експеримента участват 30 второкурсници от университета „Тлемсен“, за които английският език не е майчин, и 7 преподаватели от същото висше учебно заведение.

Студентите попълват анкетно проучване за своите читателски предпочитания, а преподавателите споделят своите наблюдения от практиката в интервю. Резултатите варират, като в някои случаи са очаквани, а в други смущаващи. Например, ако могат да избират между печатни книги и дигитални устройства (смартфони, лаптопи, компютри и четци за книги), 92% от респондентите отговарят, че избора на медиен формат зависи от поставената задача. Някои участници смятат, че е по-добре и дори задължително да се използват печатни издания, а не дигитални. Други не могат да си представят четенето без физически да могат да докоснат и помиришат страниците на произведението, което четат.

Част от респондентите посочват, че целта на четенето е по-важна от формата, в който изданието се предлага. За тях четенето е начин за набавяне на информация и те рядко четат за удоволствие. Това твърдение е потвърдено от двама преподаватели. Повечето дейности в час се извършват с помощта на печатни издания, защото те се по-достъпни, практични и лесни за употреба. Един учител обаче твърди, че преподаването на деца на дигиталния свят, трябва да е съобразено с настъпващите промени и особеностите на новите технологии.

В заключение може да се каже, че проведеният експеримент доказва, че персоналните компютри, лаптопи и другите електронни устройства могат да навредят на академичното представяне. Преподавателите са установили, че студентите, които използват лаптоп са по-разсеяни от тези, които предпочитат печатни книги.

4. Заключение

Според автора Алвин Тофлър неграмотни през ХХI в. не са тези, които не могат да четат или пишат, а тези, които не могат да учат, да се усъвършенстват и да се преквалифицират. Дигиталните технологии са отговорни за сближаването на човешките творчески изяви чрез включване на действията на потребителя. Използването на ИКТ в езиковото обучение и по-специално в четенето, позволява на учителите, които преподават английския език като чужд, да преодолеят времеви и пространствени бариери, да разработят нови методи и инструменти за преподаване, уроци и оценяване.

От педагогическа гледна точка е важно да се изясни, че използването на нови технологии трябва да се прилага и усвоява не само от преподавателите, но и от учениците и студентите, тоест всички участници в образователния процес трябва да преминат през подготовка преди въвеждането на технологични средства.
Разбира се, промяната в която и да е сфера отнема време и придобиването на необходимите знания и умения изисква усилия, както от учениците и студентите, така и от преподавателите. От друга страна, промените изискват и инвестиции в персонал и оборудване, както и в поддръжка и обучение. С развиването на световната икономика използването на софтуер за изучаване на езици постепенно се увеличава. Такъв софтуер замества скъпите и дълги курсове във висшите учебни заведения и позволява на индивидите да учат и учат в удобно за тях време. Тези програми промениха облика на езика. Те осигуряват повече разнообразие в часовете и повишават креативността, напредъка и промените в класните стаи.

В ситуация по-различна от европейската, на развитите страни са необходими много повече ресурси, за да се справят с настъпващите промени. Ето защо образователните институции трябва да работят усилено, за да създадат научна общност, да популяризират академичните изследвания и да търсят истината. Важно е да се отбележи, че международната конкуренция и сътрудничеството в широк спектър от дисциплини постепенно се формират като част от процеса на глобализация. Движещата сила на такава тенденция трябва да бъде значително подобрена чрез концентриране на комуникационни мрежи и повишаване на мобилността на човешките ресурси. В този смисъл учителите и изследователите трябва внимателно да търсят балансиран подход, който да включва подходящи технологични инструменти, които да отговарят на потребностите на новите ученици в този много специфичен контекст. Например, Брус и Хоган (Bruce and Hogan 1998) описват свят, в който технологиите са невидим, но присъщ аспект на използването на езика. Според тях ако езиковите специалисти искат да обучават подготвени ученици и студенти чрез технологични устройства, първо трябва да разберат как компетентният говорител на даден език използва възможностите на тези технологии.

Така, всички учебни направления трябва да се оформят в съответствие с международния контекст. Учителите трябва да разберат новите изисквания на съвременното образование и да разработят актуализирани курсове, които да отговарят на обучителните стилове на учениците, като помнят, че те са деца на дигиталния свят. Следните заключителни бележки заслужават внимание:

• Някои ученици разбират това, което четат на хартия, по-добре от това, което четат на екрана, но разликите често са минимални.

• Запаметяването често се свързва с контекстуални подробности, „усещане“ за наученото чрез хартиени книги, а не чрез екрани (Garland 2003).

• Новите електронни издателства като Atavist предлагат електронни книги с вградени интерактивни графики, карти, хронологии, анимации и аудиозаписи.

• Някои писатели/автори и програмисти обединяват усилия, за да създават все по-сложни интерактивни художествени и нехудожествени произведения, в които читателят е този, който решава какво ще прочете, чуе и види във всеки един момент.

Когато става въпрос за учене и обучение, електронните книги са най-добрата известна алтернатива на хартиените издания. Въпреки това трябва да се отбележи, че дори и тези, които предпочитат да четат от екран, са се научили да четат на хартия. Докато съществуващите приложения и устройства за четене не премахнат пространствено-ориентирните недостатъци на екраните, при определени обстоятелства читателите ще продължават да предпочитат печатните книги.

Тези въпроси трябва да получат отговор в бъдеще, за да продължи развитието на иновации. Наистина ли работим толкова усилено, за да направим четенето с нови технологии като таблети и електронни четци толкова подобно на четенето чрез древна технология, каквато е хартията? Защо да не запазим хартията и да превърнем екранното четене в нещо съвсем различно? По какъв начин преподавателите да създават курсовете си, за да отговарят на всички стилове на обучаващите се, а не да избират само един начин, по който да преподават? Може ли едновременно да се намери баланса между форматите и да се актуализират преподавателските практики? Тези и други въпроси могат да проправят пътя към по-иновативна педагогическа практика и напредък.

Превод Кремена Христова

Използвани източници

Anne M. Niccoli, "The Effects of Reading Mode on Recall and Comprehension," Paper 2, NERA Conference Proceedings 2014 (2015).

Baron, "How E-Reading Threatens Learning in the Humanities."

Boix and Jackson (2013), Educating for Global Competence: Preparing Our Youth to Engage the World. Asia Society, www.asiasociety.org/education

Collis, B., & Moonen, J. 2001. Flexible Learning in a Digital World: Experiences and Expectations. London, Kogan Page.

Crystal, D. 2006. Language and the Internet (Second Edition) Cambridge University Press The Edinburgh Building, Cambridge.

Fox, R. (2003). Technology and Change. An Examination of Staff Beliefs and Use Of lCT. Staff and Educational Development International, 7,1,85-94.

David B. Daniel and William Douglas Woody, "E-textbooks at what cost? Performance and use of electronic vs. print texts," Computers in Education, Vol. 62 (March 2013), 18-23, DOI: 10.1016/j.compedu.2012.10.016

Kretzschmar, F, Pleimling, D, Hosemann, J, Füssel, S, Bornkessel-Schlesewsky, IandSchlesewsky, M (2013). Subjective Impressions Do Not Mirror Online Reading Effort:
Milne-Smith, A (2013). Madmen on the Railways: Careering Towards Disaster. Western Conference on British Studies.

Miller, D., Glover, D., &Averis, D. (2004). Matching technology and pedagogy in teaching mathematics. University of Keele: Department of Education, Staffordshire, UK. Retrieved January 12, 2009, from: http://www.keele.ac.uk/depts/ed/iaw/docs/BERA%20 Paper%20Sep%202004.pdf.

Mangen, Walgermo, and Bronnick, "Reading linear texts on paper versus computer screen."

Maryanne Wolf, quoted by Ferris Jabr, "The Reading Brain in the Digital Age: The Science of Paper versus Screens," Scientific American, April 11, 2013

Naomi S. Baron, "How E-Reading Threatens Learning in the Humanities," Chronicle of Higher Education, February 24, 2015

Passey, D. (2002). ICT and school management: A review of selected literature. Lancaster University: Department of Educational Research. Retrieved July 16, 2008, from:http://partners.becta.org.uk/page_documents/research/ict_sm.pdf

Schuck, S. & Kearney, M. (2007). Exploring pedagogy with interactive whiteboards: A casestudy of six schools. Sydney: University of Technology. Retrieved November 19, 2008, from: http://www.ed- dev.uts.edu.au/teachered/research/iwbproject/home.html.

Strickland, A.W. (2006). ADDIE. Idaho State University College of Education Science, Math & Technology Education. Retrieved June 29, 2006.

Ziming Liu, "Reading behavior in the digital environment: Changes in reading behavior over the past ten years," Journal of Documentation, Vol. 61, No. 6 (2005), 700–712.