Майката на народа: образът на жените в нацистката идеология

Лейла Дж. Руп

Библиотека

Сложният образ на жените, който се е развил от различни нишки на националсоциалистическата идеология, широко се пренебрегва от историците 1. Обикновената и ограничена роля на жените, която Хитлер и други партийни лидери-мъже твърде често предлагат като концепция, се възприема за установеното националсоциалистическо схващане за жените. Възгледите на Хитлер определено не могат да бъдат пренебрегнати, но появилата се напоследък представа, че той не е упражнявал диктаторски контрол в една монолитна партия и държава, се съчетава с осъзнаването, че нацистката идеология преди 1933 г. се е развила в рамките на динамичен процес на обмен. 2 Всеизвестното противопоставяне срещу участието на жените в политиката на Хитлер и ниската му оценка спрямо техните възможности се основават върху концепцията за половата поляризация и наличието на отделни сфери на дейност за двата пола. Той разяснява тази своя концепция в речта си от 1934 г. по случай деня на партията пред Фрауеншафт – женската националсоциалистическа организация: светът на мъжа бил държавата, а на жената – домът, а двата свята се допълвали взаимно; жените не бивало да правят опити да проникват в света на мъжете. 3 В почти неразбираемия Der Mythus des 20. Jahrhundreds [Митът за двадесети век] (1930), Алфред Розенберг, самопровъзгласилият се философ на националсоциализма, представя женския пол като „лирическия“ полюс, а мъжкия – като „архитектурния“. 4 Според Розенберг не само е неуместно, но е и потенциално опасно жените да се намесват в света на мъжете. Тъй като държавата произлиза от Männerbund – военна група, която се основава върху мъжкото братство и се поддържа чрез сила, намесата на женско влияние би означавало начало на упадъка. 5 Йозеф Гьобелс е съгласен с това виждане и през 1934 г. казва на група женски водачки: „Подходящата за жената сфера е семейството. Там тя е суверенна кралица. Като елиминираме жената от всички области на обществения живот, то не е за да потъпчем честта ѝ, а за да можем да възстановим тази чест.“ 6

Нацистките лидери насърчават жените, в рамките на отделената им сфера на дома, да раждат много деца в отговор на призива за бурен растеж на „арийското“ население. Както мъжете служат на държавата, като воюват, така жените служат, като раждат деца. Темата за раждането на деца като аналог на битката е популярна в нацистката идеология: „Всяко дете, която жената дава на този свят, е битка, битка, която се води за съществуването на нейния народ.“ 7 Но нацистките лидери са наясно, че изключителната функция на детераждането принизява жените в очите на някои критици. Затова Хитлер се чувства длъжен да обяви в своята реч от 1935 г. по случай деня на партията пред Фрауеншафт, че: „Когато опонентите ни казват - вие унижавате жените, като им възлагате единствено задачата да раждат деца, аз отговарям, че не е унизително за жената да бъде майка. Напротив, това е най-голяма чест. Няма нищо по-благородно за една жена от това да бъде майка на синовете и дъщерите на народа.“ 8 А според Грегор Щрасер, да се отнасяш към жените с уважението, което те заслужават като майки и домакини, означава да възстановиш естествения ред на нещата. 9

Frauen warte

Ролята, която нацистките водачи възлагат на жените, изглежда омаловажаваща не само на критиците на националсоциализма, но и за ограничен брой нацистки политически активистки. 10 Тази група атакува мизогинията на ръководството и заявява, че жените трябва да имат активна и равностойна роля, основана на националсоциалистическите принципи, в нацистката държава. През 1926 г., Ема Хадлих разпалва дебат сред нацистките редици с една статия във Völkischer Beobachter – официалния вестник на партията. 11 Атаката на Хадлих срещу Елсбет Цандер, която в този момент е начело на женската организация, свързана с нацистката партия, провокира поредица от обвинения и контраобвинения, публикувани в нацисткия вестник от януари до април на 1926 г. Много от повдигнатите въпроси изникват отново през 1933 г. заедно с публикуването на сборник с есета, редактирани от Ирмгард Райхенау – Deutsche Frauen an Adolf Hitler [Германските жени към Адолф Хитлер]. Дори след като нацистите поемат властта, активистките продължават да изразяват своите възгледи. Това разкрива липсата на твърди позиции в нацистката идеология през ранните години на партията, както и степента, в която националсоциалистическите принципи могат едновременно да подкрепят противоположни възгледи относно подобаващата роля на жената в обществото.

Активистките приемат, че жените, макар и различни от мъжете, са също толкова способни и интелигентни и биха могли да дадат своя принос за германския народ по начини, различни от майчинството. В едно истинско германско общество, настояват те, жените ще работят и ще се борят за общото благо редом със своите мъже. Като отхвърлят съществуващите представи за вродената физическа и интелектуална непълноценност на жените, нацистките активистки търсят подкрепа в широко разпространената антропологическа теория, която приема матриархата като най-ранна форма на обществена организация. 12 До голяма степен те черпят аргументи по-скоро от историческия, а не от желания характер на бъдещото германско общество, още преди завземането на властта от националсоциалистите и последвалото установяване на цензура да е могло да изтласка възгледите им под общоприетото. 13 Те настояват, че жените в древната нордическа утопия се радват на пълно равенство и възможност да използват значителните си способности за доброто на народите си и че жените служат като свещенослужители, водачи и дори воини, като се позовават на Едите – исландските саги, и на трудовете на Тацит, за да подкрепят вижданията си за германското общество. Прилагайки нацисткия принцип, че чистият германски произход представлява най-висшето благо, те настояват, че нацисткото общество се оформя по модел на славното нордическо минало. Сравнявайки някогашния си германския рай с положението в тогавашния момент, те заключават, че основните виновници за покваряването на германското общество и разпространението на порочната концепция за несъвършенството на жените са римското право и юдаизмът. Обществото ще се прочисти едва когато елиминира тези прогнили представи. И тъй като основните виновници за упадъка на германския народ са евреите, женският въпрос може да бъде решен само в една антисемитска, националсоциалистическа държава.

Frauen warte

Нацистките активистки изиграват своя коз, когато настояват за стриктно спазване на националсоциалистическия принцип за постиженията. Те твърдят, че изграждането на нацисткото общество изисква способностите и усилията на всеки един, независимо от пола. 14 Но активистките наблягат също така и на важната роля на жената като възпитател на децата си; синове, отгледани с убеждението за женското несъвършенство, ще изпитват само пренебрежение към майките си, което ще попречи на жените да изпълняват тази своя съществена задача. Макар подобни аргументи да са в съгласие с националсоциалистическите принципи, има поне една жена, която отива още по-далеч и изразява идеи, близки до радикалния буржоазен феминизъм от времето на Ваймарската република. Есето на Ирмгард Райхенау за надарените жени 15 (чиято по-дълга версия тя изпраща на Хитлер през март 1932 г.) отстоява позицията, че жените трябва да имат достъп до влиятелни позиции не само за доброто на държавата, но и за тяхна собствена лична реализация. Тя предупреждава, че способностите, когато не са приложени в действие, често водят до деспотизъм в домашни условия, хистерия или невроза. Настоява, че надарените жени с кариера биха се проявили по-добре като майки от тези, които се занимават само с отглеждане на децата си – ерес от гледна точка на националсоциализма, и посочва Мария Терезия с нейните шестнадесет деца и Клара Шуман с нейните осем като открояващи се примери. Освен това тя защитава работещите жени от обвинението, че не желаят брак и деца, и осъжда мъжете за това, че избягват да сключват брак със силни и интелигентни жени.

Въпреки че малцина нацистки автори стигат до възгледите на Райхенау, позицията на активистките провокира гневни възражения в националсоциалистическата преса. Заклеймяват ги като „защитнички на правата на жените“, а не като истински националсоциалистки. 16 И все пак, други автори посочват, че дебатът свидетелства за жизнеността на това движение. 17 Розенберг, въпреки очевидната си антипатия към идеите на Хадлих, оценява високо идеите, поддържани от жените-нацистки. Макар да смята, че е добре за тези различия да се говори публично, той в крайна сметка призовава за прекратяване на дебата и оставя за ръководството на партията въпросите, повдигнати във Völkischer Beobachter, намеквайки, че всички различия трябва да отстъпят пред основната борба с едрия капитал, марксизма и евреите. 18 Макар че е невъзможно да се прецени степента на активистките нагласи в нацистките редици, Розенберг очевидно заема отбранителна позиция. Коментарите му върху статията на Хадлих нямат за цел да внушат, че жените отстъпват на мъжете, той настоява единствено на това, че се различават като психика. 19 Дори когато той слага край на дебата във вестника, жените продължават да го атакуват заради възгледите му. 20

Frauen warte

Въпреки че публикуването на Deutsche Frauen през 1933 г. представя възгледите на нацистките активистки на вниманието на встъпилия наскоро в длъжност канцлер, това определено не предизвиква никакъв отговор от негова страна. Дори назначаването на Хитлер и приемането на Закона за извънредни пълномощия не успяват да заглушат активистките: въпреки че спира с критиките много по-рано, тяхното списание Die deutsche Kämpferin, под редакцията на Софи Роге-Бьорнер, излиза до 1937 г. През 1934 г., например, нацистката политика, разработена с цел да намали мъжката безработица чрез уволняване на жените, предизвиква следния коментар в списанието: „На стотици хиляди жени и момичета не им остава нищо друго, освен самоубийство или проституция“ 21. А когато на представители на женските организации са отказани места на погребението на Хинденбург през 1934 г., това оскърбление спрямо достойнството на жените предизвиква гневно недоволство:

Това погребение беше национално събитие, върху което бе съсредоточено вниманието на целия свят и което засегна голяма част от германския народ. Това, че майките на нацията тук отново бяха публично изключени от общността на народа... засегна всички жени с пламенно германско себеусещане с болезнена изненада и потискащо чувство на потъпкана чест. Не сме забравили, че президентът на Райха, който на 30 януари отвори вратите на германското бъдеще към националсоциализма, на първо място и преди всичко, дължеше изборната си победа на гласовете на жените от всички партии. Голям брой представители на чужди правителства, всяко от които, ако пожелае, може още утре да ни доведе до бездната на войната, присъстваха на погребението на „бащата на отечеството“, но за майките на отечеството „нямаше място“. 22

Въпреки подобните протести, нацистките активистки продължават да подкрепят националсоциализма. Няма как да разберем какво успява да предложи партията на тези жени, повечето от които с професии, след като за тях има толкова малко лична информация. 23 Но техните възгледи и мизогинистките възгледи на висши нацистки ръководители представляват противоположните точки от спектъра на нацистката идеология по отношение на жените. По-голямата част от авторите по темата, мнозина от тях – жени, попадат някъде по средата и проповядват нещо, което може да се нарече общоприетата гледна точка на жените. Тази по-късна гледна точка всъщност не е противопоставена на възгледите на Хитлер и Розенберг, тя просто определя на жените централно значение в нацисткото общество. Въпреки че общоприетото виждане на жените до известна степен произтича от взаимодействието с крайните възгледи и в отговор на външната действителност на икономическите нужди, то остава сравнително стабилно през целия период между войните, докато реалната нацистка политика спрямо жените се променя в зависимост от изменящата се икономическа ситуация, и особено от Депресията. Тези промени намират своето оправдание в националсоциалистическия принцип общото благо преди индивидуалното, както гласи девизът GemeinnutzvorEigennutz. Общоприетата нацистка концепция за жените дължи своята гъвкавост на този принцип, тъй като, преди всичко, идеалната нацистка жена има дълг да служи на държавата. Смесването на традиционни идеи и нацистки принципи, което характеризира общоприетия образ, му дава не само необходимата устойчивост да посрещне новите икономически обстоятелства, но и потенциала да привлече две много различни групи – жени както от консервативната и традиционната средна класа, който търсят потвърждение на своите роли в рамките на дома, така и бунтарски настроените им дъщери, които жадуват за активна роля и отхвърлят буржоазния начин на живот на своите майки. Тази общоприета гледна точка се просмуква в литературата относно и за жените. Самото наличие на голям брой книги, памфлети, статии – всички типове литература, разглеждаща жените, свидетелства за важността на този въпрос. В този обширен корпус се очертава идеалът за нацистката жена.

Според Лидия Готшевски – една от първите водачки на жените в Третия райх, която защитава идеята за връзките между половете, националсоциалистическият идеал е „новото единение“ в противовес както на феминисткия матриархат, така и на възвеличаването от страна на партията на Männerbund – мъжката военна група. Тя твърди, че Männerbund заплашва да разруши националсоциалистическото общество 24 и смята, че то намирисва на „ориенталско“ влияние. Гуида Дихл, друга жена-член на партията и женски водач, отправя предпазливи критики към мъжкия характер на партията. 25 Макар и двете да стигат до заключението, че движението „във времена на борба“ трябва да бъде мъжко в същината си, те не виждат причина защо задачата по изграждането на новото общество да не бъде поета от жените и мъжете заедно. Същевременно, Готшевски и Дихл категорично отричат буржоазното движение на жените като модел за новото движение на нацистките жени. Въпреки приемствеността в техните разбирания и тези на предимно протестантската организация на жените от буржоазията 26, всяка асоциация с буржоазния либерализъм се приема с отвращение от нацистите. Теоретиците на нацизма от основното течение заклеймяват буржоазната потребност за равенство, поставяйки на нейно място концепцията за полова поляризация, но настояват, че жените трябва да играят жизненоважна роля в нацисткото общество. Наясно с общата нагласа извън Германия, че националсоциализмът потиска жените, авторите от основното течение, като Хитлер, правят всичко възможно да я отрекат или да воюват с нея. 27 Те обвиняват враговете на националсоциализма в разпространяване на лъжи относно враждебността на партията към жените. Те настояват, че усилията както на мъжете, така и на жените, са от ключово значение за националсоциалистическата държава и твърдят, че: „Както животът на растението е естествено предопределен от съвместната работа на мъжките и женските сили, които в крайна сметка дават цвят и плод, така и една политическа общност не може да расте органично, ако характерните за двата пола сили не си съдействат, разгърнати без ограничение в своето многообразие.“ 28

За авторите от основното течение приемането на отделни сфери не означава, че жените са ограничени в рамките на дома, а че основното им влияние върху обществото се извлича посредством семейството – основната клетка (Keimzelle) на държавата. Въпреки че нацистката политика често опровергава идеологическото становище, че семейството е „източник на живот“ за народа, нацистките трудове по темата за семейството поставят жената като централна фигура, ако не и като глава на семейството. Жената като майка и домакиня властва над своето собствено малко кралство. 29 Някои от авторите изразяват съжаление от факта, че мъжете са изоставили семейния кръг в духовен смисъл, и си поставят за цел да върнат бащата, както и майката, към дома. 30 Един от тези автори, например, настоява, че мястото на жената е вкъщи, но в истински дом, в неговата цялост с бащата, и отчита заслугите на националсоциализма за възстановяването на семейството. Но възвеличаването на Männerbund и мъжкото другарство е в противоречие с изявеното желание мъжете да се превърнат в добри бащи. Идеята за връщане на бащата в семейството няма място в общество, което учи момчетата си, както го прави Службата за трудова повинност, „да умрат с усмивка на уста“. Всъщност, бащата на практика няма роля в семейството, където основните задачи падат на раменете на жената; той остава патриарх на теория, но позицията му на основен авторитет е в конфликт с важността, която се възлага на жената. Авторитарната държава отнема на семейството много от неговите функции и групира мъжете, жените и децата в отделни организации, които поглъщат много време. Освен това, тя подкопава авторитета на семейството, като окуражава децата да докладват за всякакви предателски настроения, изразени от родителите им. Въпреки изразяваното от режима желание да заздрави семейството, изискванията на авторитарната държава водят до подриването му. 31

Muter und Kind

В рамките на семейството, обрисувано от нацистката идеология, без изненада, първото и най-важно задължение на жената е да бъде майка. Множество книги и памфлети възвеличават с прекомерна сантименталност германската майка – майката на Народа, в неприкрит опит да се създаде култ към нацистката майка или да се въздейства върху традиционните чувства към майчинството. 32 Биологичната роля на жената получава по-голяма значимост за нацистите, заради намаляването на раждаемостта в Германия. (Броят на живородените деца на 1000 жени в детеродна възраст пада от 128 през 1910 г. на 90 през 1922 г., на 53 през 1932 г.) 33 Нацистите обясняват опасното намаляване на раждаемостта с отровната атмосфера на ерата на либерализма. Феминизмът, както твърдят те, внушава на жените, че майчинството е под достойнството им и жените започват да прилагат средства за контацепция и да правят аборти. Въпреки че нацистките автори понякога обвиняват жените за тази опасна ситуация, а в други случаи ги защитават от същите обвинения, 34 остава фактът, че нацисткият стремеж към империя, населена с „арийци“, налага акцент върху раждането на деца. В резултат на това, нацистката демографска стратегия предприема конкретни мерки. 35 Правителството забранява със закон абортите и рекламата и продажбата на противозачатъчни средства на здрави „арийци“. Програмата за предоставяне на заем за сключване на брак, която има за цел да отстрани жените от трудовата сила по време на кризата, свързана с безработицата, и да стимулира брака и създаването на потомство, предлага заеми на расово подходящи двойки, които възнамеряват да се оженят, ако жената е работила преди брака и дава обещание да не работи отново до изплащане на заема. В опит да окуражи раждаемостта без да изразходва средства, правителството оказва почит на плодовитите германски майки по редица начини. Денят на майката – идея, която се разпространява от Съединените щати към Германия през 1923 г., става основен празник; дори в края на войната, партията намира средства да празнува Деня на майката по впечатляващ начин. Правителството връчва Кръст на честта на многодетните майки и нарежда на Хитлерюгенд да отдава чест на жените, носещи такъв медал. 36

Макар майчинството да е най-важната женска роля, нацистката идеология създава нови отговорности за жените в рамките на дома. Лидия Готшевски, друга водачка на жените от ранните години, твърди, че женската задача да пази семейството не може да се ограничи до дома, защото децата излизат по улиците и са обект на външни влияния; 37 жената би трябвало да има грижа и за света извън дома си и чрез своите задължения вътре в семейството, да може да подкрепя расовата, културната и икономическата политика на национално равнище. Жените всъщност поемат отговорността за съхраняването на чистотата на „арийската“ раса. 38 „Арийските“ жени трябва внимателно да избират партньорите си, което включва разбиране за важността на здравето, разпознаване на вторичните расови белези и изисквания към произхода на избраника.

Въпреки че Нюрнбергските закони от 1935 г. и все по-драстичните мерки, прилагани срещу евреите, не предоставят особена инициатива на германската жена за избягване на брак с евреин, нацистката идеология възлага огромно значение на жените като основната крепост срещу расовото израждане. Нещо повече, жените трябва да пазят германската култура от чуждестранно влияние и да я предават с любов на децата си. 39 Като приготвя германска кухня, снабдява дома с германски стоки, пее германски песни, носи германски дрехи, украсява с германско изкуство, жената може да вмени на децата си любов към германската култура, обичаи и морал. В сферата на икономическата политика, домакинята следва да поддържа националния стремеж към икономическо самозадоволяване. 40 Жените могат да служат на нацията като купуват само продукти, произведени в Германия, като бойкотират еврейските търговски обекти и пазаруват само от малки магазинчета, за сметка на големите универсални магазини, и избират покупките си внимателно, за да повишат жизнения стандарт. Въпреки че пазарните сили и военновременните дажби все повече определят какво може да купи една домакиня, идеологията ѝ възлага, като на основен консуматор, важна роля в националния икономически план. Както отбелязва в своята реч от 1937 г. Гертруд Шолц-Клинк – най-високопоставената нацистка водачка по време на през Третия райх: „Въпреки че нашето оръжие в тази област (битката за самозадоволяване) е само черпакът, неговото въздействие ще бъде не по-малко от онова на другите оръжия.“ 41

Макар нацистката идеология да провъзгласява значимостта на жената като майка, домакиня, защитник на расовата чистота, преносител на германската култура и поддръжник на националната икономическа политика, работещата жена в никакъв случай не е забравена или отхвърлена. 42 Твърде често нацисткото съсредоточаване върху жената като съпруга и майка се приема погрешно за цялостно отричане на работещата жена. Тъкмо обратното, апелът от 1932 г. към работещите жени, който ги подканя да гласуват за националсоциалистите, сочи, че партията се опитва да привлече работещите жени и жените с професия. Апелът се отправя с обещание, че всички жени – работещи, домакини и майки, ще бъдат граждани на Третия райх. Нито една жена няма да загуби работата си, но националсоциализмът няма да позволи жените да бъдат принудени да работят. Той ще осигури значителни доходи за мъжете, така че онези жени, които пожелаят, могат да останат вкъщи, „но нито една жена, която по собствено предпочитание желае да поеме по пътя на професионалното развитие, няма да бъде възпрепятствана... Германия, великата майка, въплътена в националсоциализма, обича и има нужда от всяка една от дъщерите си – от тази до люлката на рожбата ѝ и от онази зад щанда, от тази пред печката и от онази на катедрата, от тази във фабриката и от онази в лабораторията, от всяка, която работи честно и всеотдайно за възхода на нашето Отечество.“ 43

В по-ранния период на Третия райх, правителството действително прокарва мерки с намерение да елиминира жените от пазара на труда, но дори по време на Депресията, нацистите нямат за цел да отстранят всички жени от работа. Програмата за отпускане на заем за сключване на брак стимулира работещите жени да напуснат работата си и да се омъжат, а правителството започва кампания срещу „двойно заплатените“ – работещи жени, чиито съпрузи или бащи работят. Но дори в най-тежките моменти от кризата с безработицата, нацисткото правителство признава, че някои жени са принудени да работят по икономическа принуда, и настоява, че някои професии се упражняват най-успешно от жени. Крайният възглед, че нито една жена не бива да работи извън дома си в едно идеално общество, е рядкост. Както го формулира един автор: „Работещата жена не може да се игнорира в икономическия живот на великите индустриални държави.“ 44 Така, докато заетостта на омъжените жени по принцип се приема като вредна за семейството и за националната демографска стратегия, нацистките автори признават, че има много жени, които не биха могли да се омъжат никога и се налага да се издържат сами. За тях, и временно за омъжените, чиито съпрузи заработват твърде малко, за да издържат семействата си, работа, която приляга на женската същност, е подходяща заетост. Нацистката представа за отделни сфери за мъжете и жените означава, че момичетата следва да се обучават от учители-жени, болните жени следва да се лекуват от лекари-жени, а семейните правни проблеми да се разглеждат от юристи-жени.

„Женска работа“ – официалният термин за професия, смятана за подходяща за женската натура или същност, включва селскостопански труд, социални дейности, домашни услуги, медицинска грижа, обучение и всяка професия, свързана с жени и деца. В подобни дейности неомъжените жени могат да впрегнат своето „духовно майчинство“ и всички жени могат да бъдат майки, поне метафорично. 45 Концепцията за „женската работа“, приета в най-ранните нацистки трудове, не се променя за целия период на Третия райх, дори под натиска на войната. Тъй като необходимостта от жени за работа във фабриките и в други сфери извън обсега на „женската работа“ се увеличава, нацистката идеология окачествява този вид заетост на жената като нейна саможертва в името на народа. Действително, заедно с края на кризисния период на безработица и нарастващия недостиг на работна ръка след 1936 г., правителството преобръща политиката си по отстраняване на жените от заетост и предприема мерки, целящи да върнат жените в редиците на работната сила. Най-вече убеждението, а не принудата, остава принципна тактика дори по време на войната, с катастрофални резултати за военновременната женска работна сила. 46 Принципът GemeinnutzvorEigennutz означава, че жените излизат или влизат в работната сила в зависимост от икономическото търсене. Както твърди Паула Зибер през 1933 г.: „Ако някога бъде признато правото на жената да работи, това ще го направи националсоциализмът. Това право ѝ бе отнемано неколкократно само заради настоящата тежка ситуация на неотложност. Понеже ако правата на народа се нареждат преди правата на индивида, значи въпросът за подсигуряването на бащите на семействата следва спешно да се обмисли. Сегашното поколение жени трябва да направи жертви в името на този житейски закон на нашия народ.“ 47

По-важно е, обаче, че изказвания като това отново подсказват, че общоприетият образ на жените е достатъчно гъвкав, за да позволи рязка смяна в политиката, без съответното преобръщане на идеологията. Без да провокира наложилите се нацистки представи за жените, един нацистки автор е успял да напише за участието на жените във военната кампания следното: „Като майка на своето семейство – тя посреща нуждите на нацията, като домакиня – действа според законите на икономическия ред на нацията, като работеща жена – тя се включва във всеобщия план на националното домакинство. Това не означава, че за нея свободната воля и развитието на личните ѝ способности е изключено. Но нейният живот, като този на мъжа, е в общи линии предопределен от обвързващия закон, че всичко трябва да бъде подчинено на добруването на народа.“ 48

Подобни изказвания помагат да се осветли отношението на националсоциалистическата идеология спрямо жените, която е пораждала неясноти у историците. Безспорно жените играят съвсем маловажна роля в партията и държавата. Но историците подценяват сложността на нацистката идеология и не успяват да разграничат мизогинистката от общоприетата гледна точка. Доскоро повечето историци не успяваха също така да разберат, че нацисткото виждане достига до голям брой жени може би защото им определя важно място в обществото, в роли, които те самите приемат за основни. 49 Критично настроени съвременници на националсоциализма обаче понякога признават този аспект на нацистката привлекателност. 50 „За голямото мнозинство [от германските жени] – пише Рут Удсмол през 1935 г. – настоящата доктрина и практиката за стесняване на сферата на действие на жената означават малко промяна и със сигурност никаква жертва, а по-скоро възхваляване на ролята, на която винаги са били посветени.“ 51 Това, разбира се, е вярно за домакините от висшата или средната класа. Жените от работническата класа може да ненавиждат работата си, но не могат да я оставят, а нацисткото възвеличаване на жената като майка и домакиня не им помага особено. Доловила този проблем, Гертруд Шолц-Клинк заявява в речта си по случай Деня на партията през 1935 г.: „От решаващо значение е жената пред машината да бъде накарана да почувства, че тя, от своята позиция, също представлява своята нация, като всички останали жени.“ 52 Също като жените от работническата класа, жените с професионална кариера са ощетени от Третия райх, ако са загубили работата си през ранните години. Но няма нищо изненадващо в широко коментираната подкрепа за националсоциализма от страна на консервативните жени от средната класа.

Редно е да се подчертае обаче, че нацисткото виждане за жената е не просто реконструкция на викторианския идеал. Идеалната нацистка жена не е крехка и безпомощна, а силна, енергична, атлетична, способна на тежък физически труд, в случай че трудът ѝ се окаже необходим на държавата. Многобройните колекции от фотографии на жени, използвани за пропаганда от Службата за трудова повинност, показват жени, които работят на полето, които тренират и практикуват занаяти, както и такива, които гледат деца, готвят и работят върху други по-типични „женски“ задачи. 53 „Модерното момиче е спортист – твърди един такъв албум, – ако не съществуваха никакви други разлики с момичетата от по-ранни епохи, това със сигурност щеше да е забележимо. Момичетата на нашата епоха са здрави и гъвкави, загорели от слънцето и вятъра.“ 54 Друга книга посочва, че младите жени са по-високи от майките си, „заякнали от спорт, мускулести и калени“ и така атакува схващането, че националсоциализмът превръща жените в „машини за бебета“. 55 Несъмнено една от причините за наблягането върху здравето и физическите упражнения почива върху доминиращото разбиране за жената като майка: новите стандарти за физическа красота поставят високо жените с широк таз, необременени от корсети, които могат леко да износват деца. Но концепцията за индивидуалната саможертва за благото на народа включва също и възможността за тежка, дори „неженска“ работа. Нацисткото възвеличаване на селяните и земята, най-добре представено в идеологията „Кръв и пръст“ на Министъра на земеделието Р. Валтер Даре, означава, че жената-селянка, която работи на полето, грижи се за градината и птиците на двора, готви, чисти и ражда силни, здрави деца е най-добър пример за нацистки идеал. 56 Идеализирането на селянката се корени в миналото, докато наблягането върху модерната атлетична жена гледа към бъдещето. Объркването между физическата сила и високия статус е типично за нацистите, но то допринася за двойната притегателна сила на нацистката идеология.

Bund deutscher Mädel (BDM) или Съюзът на германските девойки, женската секция на Хитлерюгенд, е особено ангажиран със създаването на нов облик на германската жена. Отхвърляйки образите на ученичката, на свободомислещата жена, на покорната дъщеря и на кариеристката, един автор се обръща към жената-герой във време на война, която може да поеме работата на мъжа в случай на необходимост и да напише окуражаващо писмо на съпруга си на фронта, без да е сигурна откъде ще дойде следващото ядене. 57 Женската служба за трудова повинност и BDM пропагандират идеала на млада спортистка и работничка, който не се променя много по време на Третия райх. 58 Макар да обещава на ентусиазираните млади националсоциалистки енергичен и пълноценен живот, този идеал до голяма степен прегръща традиционното. Младата спортистка или селскостопанска работничка в крайна сметка е предимно бъдеща майка. Младата жена от BDM или от трудовата повинност допринася с енергията си за добруването на общността, докато майка ѝ служи на нацията като крайъгълен камък на семейството, като „майката на народа“. И в двата случая, идеалната нацистка жена служи на своя народ и на своята държава, като принася всички жертви, които се изискват от нея. Така, нацистката идеология по отношение на жените, както и нацистката идеология като цяло, е странна смесица от традиционни консервативни идеи, неясни въжделения към митичното минало и приемане на нуждите на съвременната икономика. Разбира се, това, което прокламира нацистката идеология, не е непременно вярно. Но публичният образ на жените може да бъде силно привлекателен, а наложеното нацистко виждане има потенциала да привлича консервативните жени или традиционалистките, които търсят потвърждение на своята ценност като съпруги и майки в един свят, в който феминизмът атакува традиционните роли според пола, а същевременно да привлича и по-младите, неспокойни жени, които също произхождат от консервативна и националистическа среда, но жадуват за активна роля и отхвърлят закостенелия буржоазен живот на „по-старото поколение.“ 59 Не е трудно да се разбере как е възможно нацизмът да привлече толкова очевидно различни групи жени. Без значение дали успява да ги предостави, нацистката идеология обещава на жените сигурност и смисъл в един побъркан от консервативна и националистическа гледна точка свят.

 

Източник:
Leila J. Rupp, Mother of the "Volk": The Image of Women in Nazi Ideology. In Signs, Vol. 3, No. 2 (Winter, 1977), pp. 362-379
Published by: The University of Chicago Press
Stable URL: http://www.jstor.org/stable/3173289

Превод Майре Буюклиева

Бележки

1 Нито един от последните трудове за жените в нацистка Германия не разглежда нацистката идеология в каквито и да било подробности. Jill Stephenson, в Women in Nazi Society (New York:Barnes & Noble, 1975) разглежда нацистката политика по отношение на жените в периода 1930-40, но не взема предвид нацистката идеология. (Виж моята рецензия върху книгата на Стивънсън в списание Journal of Social History 10 [Spring 1977]:381-83). В продължение на аргументацията на David Schoenbaum в Hitler's Social Revolution: Class and Status in Nazi Germany, 1933-1939 (Garden City, N.Y.: Doubleday & Co., 1966), Stephenson твърди, че икономическата нужда определя положението на жените в Третия райх. Макар да съм съгласна с акцента върху икономическите детерминанти, смятам, че нацисткият образ на жените не се налага да бъде променян в отговор на промени в политическия курс. Едно задълбочено проучване на нацистката идеология разкрива потенциалната двойна привлекателност на нацисткия образ на жените, един от чиито аспекти се подчертава от Renate Bridenthal в "Beyond Kinder, Küche, Kirche: Weimar Women at Work," Central European History 6 (June 1973): 148-66; и особено от Claudia Koonz в "Nazi Women before 1933: Rebels against Emancipation," Social Science Quarterly 56 (March 1976): 553-63. Бих желала да благодаря на Claudia Koonz за това, че ми изпрати екземпляр от своята работа, преди тя да бъде издадена. Виж още Renate Bridenthal and Claudia Koonz, "Beyond Kinder, Küche, Kirche: Weimar Women in Politics and Work," in Liberating Women's History: Theoretical and Critical Essays, ed. Berenice A. Carroll (Urbana: University of Illinois Press, 1976), pp. 301-29. Две важни статии, които се появиха след написването на тази статия, следва да се споменат тук: Claudia Koonz, "Mothers in the Fatherland: Women in Nazi Germany," in Becoming Visible: Women in European History, ed. Renate Bridenthal and Claudia Koonz (Boston: Houghton Mifflin Co., 1977), pp. 445-73; and Tim Mason, "Women in Germany, 1925-1940: Family, Welfare, and Work," History Workshop, no. 1 (Spring 1976), pp. 74-113; no. 2 (Autumn 1976), pp. 5-32. Други книги и статии за жените в нацистка Германия включват Hans Peter Bleuel, Sex and Society in Nazi Germany, ed. Heinrich Fraenkel, trans. J. Maxwell Brownjohn (New York: J. B. Lippincott Co., 1973); Joachim C. Fest, The Face of the Third Reich: Portraits of the Nazi Leadership, trans. Michael Bullock (New York: Ace Books, 1970); Ursula von Gersdorff, Frauen im Kriegsdienst 1914-1945 (Stuttgart: Deutsche Verlags-Anstalt, 1969); Richard Grunberger, The 12-Year Reich: A Social History of Nazi Germany, 1933-1945 (New York: Ballantine Books, 1971); Clifford Kirkpatrick, Nazi Germany: Its Women and Family Life (New York: Bobbs- Merrill Co., 1938); Jill McIntyre [Stephenson], "Women and the Professions in Germany, 1930-1940," in German Democracy and the Triumph of Hitler, ed. Anthony Nichols and Erich Matthias (New York: St. Martin's Press, 1971), pp. 175-213.

2 Виж Barbara Miller Lane, “Nazi Ideology: Some Unfinished Business”, Central European History 7 (March 1974): 3-30.

3 Adolf Hitler, “Die volkische Sendung der Frau” in N.S. Frauenbuch, ed. Ellen Semmelroth (Munich: J.F.Lehmann, 1934), pp. 9-14

4 Alfred Rosenberg, Der Myths des 20 Jahrhundreds: Eine Wertung der seelisch-geistigen Gesaltenkampfe unsere Zeit (Munich: Hoheneichen-Verlag, 1930).

5 Ibid. Розенберг развива този аргумент за Männerbund в по-ранна статия във Volkischer Beobachter (VB), “Der Staat, der Mann, die Frau” (April 4, 1926).

6 Цитирано в Hilda Browning, Women under Fascism and Communism (London: Martin Lawrence, n.d. [1934]), p. 8.

7 Hitler, in Semmelroth, ed., p. 11; виж още Gregor Strasser, “Gedanken über Aufgaben der Zukunft”, NS-Briefe (June 15, 1926).

8 Adolf Hitler, in Das deutsche Landfrauenbuch, ed. Anne Marie Koeppen (Berlin: Reichsnährstand Verlag, 1937).

9 Gregor Strasser,"Die Frau und der Nationalsozialismus,” VB (April 6, 1932).

10 Използвам термина „нацистки политически активистки“, за да опиша групата жени, известни главно като „националсоциалистически феминистки“. Тези жени не разглеждат сами себе си като група, макар че опонентите им понякога ги окачествяват като „поддръжници за правата на жените“ (Frauenrechtlerinnen). Те самите се смятат за политически активистки, което е отразено и в заглавието на списанието, което изразява техните възгледи - Die deutsche Kämpferin (Германката воин).

11 Emma Hadlich, "Aufgabender deutschen Frau in der Gegenwart,"VB (January 23, 1926). Тази статия, както и всички последвали я отговори се появяват в женската притурка към VB, озаглавена “Die deutsche Frauenbewegung”.

12 За прояви на тези нацистки възгледи на политическите активистки преси 1933 г. – виж пак там.; и P. Sophie Rogge-Börner, "Denkschrift,"in Deutsche Frauen an Adolf Hitler, ed. Irmgard Reichenau (Leipzig: Adolf Klein, 1933), pp. 7-11. Дебатът за матриархатът се връща до Йохан Яков Бахофен (1815-87), швейцарският антрополог, чиято противоречива книга “Das Mutterrecht“ (1861) твърди, че матриархатът е най-ранната форма на обществена организация. Интересът към теорията за матриархата се възражда сред психолозите и критиците на дясното крило на буржоазното общество през 20-те години. По въпроса за това възраждане, виж Martin Jay, The Dialectical Imagination: A History of the Frankfurt School and the Institute of Social Research 1923-1950 (Boston: Little, Brown & Co., 1973), pp. 94-96.

13 Виж A. V. Averswald, "Die germanische Frau als Vorbild und Wegweiserin," in Semmelroth, ed.; Gertrud Baumgart, Die altgermanische Frau und wir (Heidelberg: Carl Winters Universitatsbuchhandlung, 1935); Ida Naumann, Altgermanisches Frauenleben (Jena: E. Diederichs Verlag, 1937); Irmgard Netter, Germanisches Frauentum (Leipzig: Quelle und Meyer, 1936); Marie Adelheid Reuss zur Lippe, Nordische Frau und nordischer Glaube, Flugschriften der Nordischen Glaubensbewegung, no. 2 (Berlin: Verlag von Struppe und Winckler, n.d. [1935]); P. Sophie Rogge-Börner, "Neue Erkenntnisse,"N.S' Frauen-Warte 1 (January 15, 1933): 313-15; Richard Schultes, "Die deutsche Frau und ihre Stellung zum Mann,"VB (February 6, 1926); G[eorg] Vogel, Die deutsche Frau, vol. 1, Die germanische Frau, 2d ed., Schriften zu Deutschlands Erneuerung, no. 56 (Breslau: Verlag von Heinrich Handel, n.d. [1936]); Lena Wellinghusen [pseud. of Lena Osswald], Die deutsche Frau, Dienerin oder Gefährtin (Munich: Ludendorffs Verlag, 1933).

14 Според Розенберг, принципът, че позицията на един индивид следва да бъде определяна по-скоро от постиженията му, отколкото от пола, разменя местата на причина и резултат, тъй като постижението е функция на пола ("Nachwort der Schriftleitung,"VB [January 23, 1926]).

15 Reichenau, “Die begabte Frau”, in Reichenau, ed. Относно радикалния феминизъм през Ваймарската република виж Stephenson, pp. 21-28

16 "Fest bleiben!"VB (February 20, 1926); Arth. Gallus, "Moderne Wahnideen,"VB (February 20, 1926); Frau Höpfner, "Streit der Geschlechter?"VB (February 20, 1926); Rosenberg, "Nachwort".

17 Josephine v. B., "Die deutsche Frau im Kampf für Deutschlands Freiheit," VB (February 6, 1926); and Helene Passow, "Rechte und Pflichten," VB (March 19, 1926)

18 Rosenberg, “Nachwort”; Rosenberg, “Antwort an Frau Dr. Hadlich”, VB (April 4, 1926).

19 Въведение към Margarete Rosikat, “Offener Brief an Frau Hadlich”, VB (February 6, 1926).

20 През 1932 г., във VB се появява кратка колекция от цитати относно жените от трудовете на Розенберг с встъпителна бележка, която посочва, че намерението е да се прояснят недоразуменията по отношение на неговата позиция за жените и държавата. Виж “Alfred Rosenberg und die deutsche Frau”, VB (March 27, 28, 29, 1932). В друго есе – “Der nationale Schicksalskampf der Frau”, Розенберг твърди, че книгата му не е разбрана правилно; виж Unsere Zeit und wir: Das Buch der deutschen Frau, ed. Elsbeth Unverricht, 4th ed. (Gauting b. Munich: Verlag Heinrich A. Berg, n.d. [1935]), pp. 129-34.

21 Die deutsche Kämpferin (July 1934); цитирано от Browning, p. 9

22 Die deutsche Kämpferin (July 1934); цитирано пак там, р.17

23 Единствената биографична информация за активистките е при Kickpatrick, а тя е повърхностна. Ако е възможно да се открие достатъчно информация, пълният биографичен и социален анализ би бил изключително интересен.

24 Lydia Gottschewski, Männerbund und Frauenfrage: Die Frau im neuen Staat (Munich: J.F. Lehmann, 1934).

25 Guida Dihl, Die deutsche Frau und der Nationalsozialismus, 5th ed. (Eisenach: Neulandverlag, 1933). Виж също Baumgart; Else Frobenius, Die Frau im Dritten Reich: Eine Schrift für das deutsche Volk (Berlin-Wilmersdorf:Nationaler Verlag J.G. Huch, n.d. [1933]), pp. 101-10

26 Виж Amy Hackett, “The German Women’s Movement and Suffrage, 1890-1914: A Study in National Feminism”, in Modern European Social History, ed. Robert J. Bezucha (Lexington, Mass.: D.C. Heath Co., 1972), pp. 354-86; и Richard J. Evans, The Feminist Movement in Germany, 1894-1933, Sage Studies in Twentieth Century History, vol. 6 (London: Sage Publications, 1976).

27 Виж Hans Naujoks, Die Wandlung der deutschen Frau (Stuttgart: Ferdinand Enke Verlag, 1935); Sofia Rabe, Die Frau im nationalsozialistischen Staat, Broschurenreiche der Reichs-Propaganda-Leitung der NSDAP, no. 18 (Munich: Zentralverlag der NSDAP, 1932); Gertrud Scholtz-Klink, Einsatz der Frau in der Nation (Berlin: Deutsches Frauenwerk, 1937); Ellen Semmelroth, “Die Organisation der deutschen Frauen”, N.S. Frauen-Warte 3 (August 1934): 130-34: Anna Zühlke, Frauenaufgabe, Frauenarbeit im Dritten Reich: Bausteine zum neuen Staat und Volk (Leipzig: Verlag von Quelle und Meyer, 1934).

28 Baumgart, p. 31.

29 Виж Karl Beyer, Die Ebenbürtigkeit der Frau im nationalsozialistischen Deutschland: Ihre erzieherische Aufgabe (Leipzig: Armanen-Verlag, 1932); Karl Beyer, Familie und Frau im neuen Deutschland (Langensalza: Verlag von Julius Beltz, 1936); Hilde Boehm-Stoltz, “Die Nationalsozialistin und die Familie”, VB (January 20, 1932); Diehl; Wilhelm Frick, Die deutsche Frau in nationalsozialistischen Staate, Fr. Manns Päd. Magazin, no. 1400 (Langensalza: Herman Beyer und Sohne [Beyer und Mann], 1934); Frobenius; Gottschewski; Henrich Hansen, Das Antlitz der deutschen Frau (Dortmund: Westfalen-Verlag, n.d. [1934]); Rabe; Gertrud Scholtz-Klink, Verpflichtung und Aufgabe der Frau im nationalsozialistischen Staat (Berlin: Junker und Dünnhaupt, 1936); Zühlke.

30 Beyer, Familie und Frau; Elisabeth Bosch, Vom Kämpfertum der Frau (Stuttgard: Alemannen-Verlag, 1938); Frick; Frobenius; Gottschewski.

31 Виж Lewis A. Coser, “The Case of the Soviet Family”, in The Family: Its Structure and Functions, ed. Rose Laub Coser (New York: St. Martin’s Press, 1964), pp. 526-45; Alfred Meusel, “National Socialism and the Family”, Sociological Review 28 (1936): 166-86, 389-411, и Philip E. Slater, “Social Change and the Democratic Family”, in The Temporary Society, ed. Warren G. Bennis and Philip E. Slater (New York: Harper & Row, 1968), pp. 20-52. Слейтър твърди, че всяка власт, която се намесва в отношенията между родител и дете, има демократизиращ ефект върху семейството, независимо от намеренията. Парадоксът на авторитарния режим е, че той трябва да научи детето да отхвърли авторитета на родителя, за да трансформира обществото, но ако направи това, то разрушава основата на политическия авторитаризъм.

32 Виж Ludwig Frühauf, Deutsche Frauentum, deutsche Mutter. (Hamburg: Hanseatische Verlag, 1935); Magda Goebbels, Die deutsche Mutter: Rede zum Mutterlag, gehalten im Rundfunk am 14. Mai 1933 (Heilbronn: Eugen Sal`er Verlag, 1933); Hans Hagemeyer, Frau und Mutter, Lebensquell des Volkes, 2d ed. (Munich: Hoheneichen Verlag, 1943); Maria Kahle, Die deutsche Frau und ihr Volk. (Warnerdorf i. W: Peter Heine, 1942); Kathe Lingner, Die Mutter der Kinder: Vom ewigen Auftrag der deurschen Frau, 2d ed. (Leipzig: J. Klinkhardt, 1941); Mutter; Ein Buch der Liebe und der Heimat fur Alle (Berlin: Mutter und Volk Verlagsgesellschaft, 1934); NSDAP, Amt Schriftumspflege,Ausstellung "Frau und Mutter, Lebensquelldes Volkes." (Berlin: Wilhelm Limpert Druck- und Verlagshaus, n.d. [193-]); Indeborg Petersen, Deutsche Mutter und Frauen. (Frankfurt a. M.: Verlag Moritz Diesterweg, 1941); Indeborg Wessel, Mutter von Morgen (Munich: F. Bruckmann, 1936). Списания и сборници с есета (особено N.S. Frauenbuch) са пълни с поеми и истории за майки.

33 Statistisches Jahrbuch für das deutsche Reich (1934), p. 32

34 Виж, напр., размяната на мнения във VB: Frau Dr. L. Thimm, "Die oberste Aufgabe der nationalsozialistischen Frauenbewegung,"VB (September 4, 1926); "Nationalsozialistische Frauenarbeit,"VB (October 2, 1926).

35 Виж Meusel; Stephenson, pp. 57-62

36 Това, че националсоциализмът уважава и цени работата на жената като майка и домакиня, е често срещана тема в литературата. Виж Beyer, Ebenbürtigkeit, pp. 9, 12, 14; Elsa Boger-Eichler, Von Tapferen, heiteren und gelehrten Hausfrauen (Munich: J. F. Lehmann, 1937); Frobenius, p. 53; Gottschewski, p. 57; Hansen, no page; Rabe, pp. 7-8; Annemarie v. Scheele, “Von der Treue im Kleinen,” in Semmelroth, ed., pp. 7-9.

37 “Die Nationalsozialistin in Volk und Staat”, N.S. Frauen-Warte 1, Sonderaufgabe (n.d. [1932?]): 2-4.

38 Виж Frobenius, pp. 38-52; Lydia Gottschewski, “Von nordischem Frauentum,” in Semmelroth, ed., pp. 42-48; Prof. M. Staemmler, “Die Frauen und die Rassenpflege,” in Semmelroth, ed., pp. 122-28; Zehn Gebote für die Gattenwahl,” N.S. Frauen-Warte 3 (November 1934): 295. По време на войната, властите изразяват загриженост по отношение на сексуални връзки между германски жени и чуждестранни работници или военнопленници. Виж NSDAP (National Socialist party), Gau Sudetenland, Gauschulungsamt, Gedenke, dassdueinDeutscherBist! (Reichenberg: Roland Verlag, n.d.).

39 Виж, напр., Wera Bockemühl, “Die Gestalterin des Hauses,” in Semmelroth, ed., pp. 242-49; Frobenius, pp. 67-86; Agnes Gerlach, “Wie Kleide ich mich deutsch, geschmackvoll und zweckmässig?”, in Semmelroth, ed., pp. 230-35; Hans Hickmann, “Die Deutsche Hausmusik,” in Semmelroth, ed., pp. 194-200; Kahle, p. 84; NSDAP, Reichspropagandaleitung, Hauptkulturamt, Das deutsche Hausbuch (Berlin: Zentralverlag der NSDAP, 1943); Martha Unger, “Deutsche Frauen in der Welt,” in Semmelroth, ed., pp. 37-40; Josef Magnus Wehner, “Die kulturelle Sendung der deutschen Frau,” in Semmelroth, ed., pp. 166-71.

40 Виж Ruth Grad, “Neuorientierung in der Wirtschaftsfürsorge,” Soziale Praxis 45 (April 1936): 402-8; F. Hamm, “Augen auf, deutsche Frau!” VB (December 28, 1931); Dr. Schlick, “Hauswirschaftliche Schulung – Ein Gebot der Stunde,” Soziale Praxis 45 (January 1936): 17-20; Scholtz-Klink, Einsatz; Scholtz-Klink, Verpflictung; Sofia Rabe, “Die Frau als Käuferin,” Unverricht, ed., pp. 429-37; Else Vorweck, Die Hausfrau in Dienst der Volkswirtschaft, Grundlagen, Aufbau und Wirtschaftsordnung des nationalsozialistischen Staates, vol. 3 (Berlin: Industrieverlag Spaeth und Linde, n.d. [1937]).

41 Scholtz-Klink, Eisatz, p. 7.

42 На въпроса за заетостта на жените се обръща голямо внимание в нацистката литература. Виж Edith Benz, Frauenarbeit, Bildung und Nation: Schriftenreihe zur nationalpolitischen Erziehung, no. 10 (Leipzig: Eixhblatt-Verlag Max Zedler, 1934); Deutsche Arbeitsfront, Frauenamt, Tagewerk und Feierabend der schaffenden deutschen Frau (Leipzig/Berlin: Verlag Otto Beyer, 1936); Frick; Frobenius, pp. 87-100; Gottschewski, nnerbund, pp. 55-69; F. Hamm, “Frauenberuf und Nationalsozialismus,” VB (February 24, 1932); Suse Harms, Die deutschen Frauenberufe (Berlin: Junker und Dünnhaupt Verlag, 1939); Johann von Leers, “Die berufstätige Frau,” Das deutsche del (n.d. [February 1935?]), pp. 8-9; Magda Menzerath, Kampffeld Heimat: Deutsche Frauenleistung im Kriege (Stuttgart: Allemannen Verlag A. Jauss, 1944); NSDAP, Reichspropagandaleitung, Amt Lichtbild, Der Einsatz der deutschen Frau in Kriege: Einziges parteiamtliches Lichtbild vortragsmaterial der NSDAP (Dresden: Dr. Gü ntz-Druck, n.d. [1941?]); N.S. Gemeinschaft “Kraft durch Freude”, Amt “Schönheit der Arbeit,” Frauen im Werk: Schönheit der Arbeit erleichtert der Frau das Einleben im Betrieb (Berlin: Verlag der Deutschen Arbeitsfront, 1940); Richard Peikow, Die soziale und wirtschaftliche Stellung der deutschen Frau in der Gegenwart (Ph. D. diss., Berlin University, 1937 [Berlin-Charlottenburg: K. v. R. Hoffman, 1937]); Rabe; Hildegard Rauter, Frauenarbeit in der Industrie der Steine und Erden (Berlin: Verlag der Deutschen Arbeitsfront, 1939); Alice Rilke, “Die erwerbstätige Frau im Dritten Reich,” in Semmelroth, ed., pp. 64-69; Toni Saring, “Berufsbilder der weiblichen Jugend,” in Unverricht, ed., pp. 390-400; Dora Schmidt-Musewald, del- und Fraueneinsatz in der Eisen- und Metallindustrie (Berlin: E. Wernitz, 1943); Siber.

43 “Die Frau im Beruf”, N.S. Frauen-Warte 1 (November 1932): 194

44 Soziale Praxis 44 (January 1935): 49

45 Фразата „духовно майчинство“, според Баумгарт, произлиза от Хенриете Шрадер-Брейман в средата на деветнадесети век и се използва от Сибер. Появява се и при Готтшевски, Männerbund; и Науйокс.

46 Виж моята книга Mobilizing Women for War: German and American Propaganda, 1939 – 1945 (Princeton, N. J.: Princeton University Press, in press).

47 Soziale Praxis 42 (December 1933): 1516

48 Ruth Hildebrand, “Die Frauen in der Neuordnung Europas,” Deutsches Frauenschaffen im Kriege: Jahrbuch der Reichsfrauenführung (1941), p. 16.

49 В HitlersSocialRevolution, Шоенбаум твърди, че недостигът на работна ръка създава ново състояние на относително, макар и не конвенционално, равенство за жените, но той не разглежда положението на жената като майка и домакиня. Бридентал, “Beyond Kinder, Küche, Kirche,” изказва предположение, че модернизацията е ретроградна, ограничаваща сила за жените по времето на Ваймарската република, която довежда до това мнозина да се обърнат към романтизираното минало. Кунц, в Nazi Women развива темата изцяло.

50 Виж Alice Hamilton, “Woman’s Place in Germany,” Survey Graphic 23 (January 1934): 28; Wilhelm Hoegner, Die Frau im Dritten Reich (Berlin: J. H. W. Dietz, 1931), pp. 11-12; Katherine Thomas, Women in Nazi Germany (London: V. Gollanz, 1943), p. 68; Ruth Frances Woodsmall, “Women in the New Germany”, Forum 93 (May 1935): 301.

51 Woodsmall, p. 301

52 Gertrud Scholtz-Klink, “To the Women of Germany” (address delivered to the Women’s Congress, Reich Party Congress, Nuremberg, 1935), mimeographed copy in the Hoover Institution Library, pp. 6-7.

53 Виж Clementine zu Castell-Rüdenhausen, Glaube und Schönheit: Ein Bildbuch von dem 17-21 hringen deln (Munich: Zentralverlag der NSDAP, n.d. [1940]); Gustav von Estroff, Dass die Arbeit Freude werde! Ein Bildbericht von den Arbeitsmaiden (Berlin: Zeitgeschichte-Verlag W. Andermann, 1938); Frauen helfen siegen: Bilddokumente vom Kriegseinsatz unserer und Mü tter (Berlin: Zeitgeschichte-Verlag, 1941); Seraphine Jaeger, BDM im Bamberg (Bayreuth: Gauverlag Bayerische Ostmark, 1936); NSDAP, Reichspropagandaleitung, Amt Lichtbild, Einsatz der deutschen Frau; N.S. Gemeinschaft “KdF”, Frauen im Werk; Freya Overweg, Erzählungen und Bilder aus dem Leben im Reichsarbeitsdienst r die weiblische Jugend (Wolfenbüttel: G.Kallmeyer, 1938); Hans Retzlaff, Arbeitsmaiden am Werk (Leipzig: Verlag E. A. Seeman, 1940); Gertrud Zypries, Das Gesicht des Arbeitsdienst r die weibliche Jugend (Munich: Zentralverlag der NSDAP, n.d.).

54 Castell-Rüdenhausen, p. 38.

55 Frobenius, p. 57.

56 Трудовете върху жената-селянка включват Brigitte von Arnim, “Die Aufgaben der deutschen Landfrau,” in Unverricht, ed., pp. 425-28; Marie Berta Freiin von Brand, Ida Kisker, Lucie Roeske, Toni Walter,Die Frau in der deutschen Landwirtschaft, Deutsche Agrarpolitik, vol. 3 (Berlin: Verlag Franz Vahlen, 1939); R. Walter Darre, Das Bauerntum als Lebensquell der nordischen Rasse, 2d ed. (Munich: J. F. Lehmann, 1933); Anne Marie Köppen, “Die bäuerliche Frau in ihrer kulturellen Aufgabe,” in Semmelroth, ed., pp. 106-12; Koeppen; Aenne Sprengel, “Die Bauersfrau als Berufstätige in der Landwirtschaft,” in Semmelroth, ed., pp. 98-105.

57 Erna Bohlmann, “Ziele und Weg des BDM,” in Semmelroth, ed., pp. 30-36. Виж още Margarete Mallmann, “Für die politische Erziehung”, Das deutsche Mädel (n.d. [January 1935]), pp. 2-3; и докладът от речта от BDM official Trude Bürkner в Soziale Praxis 46 (March 1937): 342.

58 Виж Ilse Arnold, So schaffen wir! deleinsatz im Pflichtjahr (Stuttgart: Union Deutsche Verlagsgesellschaft, 1941); Estorff, Dass die Arbeit Freude werde!; Hilde Haas, Ich war Arbeitsmaid im Kriege: Von Einsatz des Reichsarbeitsdienstes der weiblichen Jugend nach Berichten von Arbeitsmaiden, 3d ed. (Leipzig: “Der nationale Aufbau” Verlag G. Heinig, 1941); Jaeger; Hilde Munske, Das bunte Jungmädelbuch (Berlin: Junge Generation Verlag, 1940); Retzlaff; Gertrud Schwertfeger-Zypries, Die Arbeitsmaid (Berlin: Deutscher Verlag, n.d. [1937]); Gertrud Schwertfeger-Zypries,Das ist der weibliche Arbeitsdienst! (Berlin: Junge Generation Verlag, n.d. [1940]); Frieda Sopp, Der Reichsarbeitsdienst der weiblichen Jugend (Berlin: Zentralverlag der NSDAP, 1944); Else Stein, Arbeitsmaiden, 2d ed. (Berlin: Deutscher Verlag, n.d.); Else Stein, Unser Jahr: Arbeitsmaiden berichten (Berlin: Junge Generation Verlag, 1943); и годишниците на BDM и Jungmädel, организацията за по-малки момичета: Wir folgen: Jahrbuch der Jungmädel; Wir helfen: Kriegsjahrbuch der Mädel; Wir schaffen: Jahrbuch des BDM.

59 Информация за привлекателността на нацизма за жените може да се получи от автобиографиите на жени-партийни членове, които могат да се намерят в Theodore Abel Collection в Hoover Institution Archives. Виж Koonz, “Nazi Women”; и Peter Merkl, Political Violence under the Swastika: 581 Early Nazis (Princeton, N. J.: Princeton University Press, 1975). Изключително интересен мемоар за привлекателността на нацизма за младата жена е Melita Maschmann, Account Rendered: A Dossier of My Former Self, trans. Geoffrey Strachan (London: Abelard-Schuman, 1964).