„Фалшивите новини“ като актуална дезинформация

Фабиан Цимерман / Матиас Коринг.

Систематично дефиниране на хетерогенно понятие

Веднага след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ т.нар. „фалшиви новини“ предизвикаха оживен научен дебат. Той се завъртя предимно около потенциалната опасност от колективно самоопределяне в демократичните общества. Трябва все пак да се поясни, че теоретичната разработка на обекта изостава от емпиричното му изследване. Предишните дефиниции на „фалшиви новини“ не са нито еднородни, нито лишени от противоречия, нито са разработени логично и разбираемо, а напротив – просто са въведени. В настоящия труд се опитваме да преодолеем този регресиращ теоретичен дефицит, използвайки литература за дезинформацията, лъжите и (публичната) комуникация. Заместваме термина „фалшиви новини“ с „актуална дезинформация“ и систематизирано изясняваме какви условия са необходими, за да можем да говорим за това явление. В заключение дефинираме актуалната дезинформация като умишлено разпространение на емпирично невярна информация с претенция за истинност за нов и важен социален факт или събитие.

Ключови думи: Фалшиви новини, дефиниция, актуална дезинформация, лъжи, комуникация, актуалност, претенция за истинност, неистина, неискреност

Метафорите, по които живеем

Джордж Лейкъф и Марк Джонсън.

1. Концепциите, по които живеем

За повечето хора метафората е похват на поетичното въображение и на реторичния изказ, т.е. тя е част от един необичаен език, а не от ежедневния. Нещо повече – метафората по-скоро се разглежда като характеристика само на езика отколкото на мисълта и действието. Затова повечето хора смятат, че могат да се разбират перфектно и без метафори. Ние открихме точно обратното – метафората е навлязла в ежедневието ни не само в езика, а и в мисълта и действията ни. Нашата обичайна концептуална система, с която мислим и действаме, има метафоричен характер в същността си.

Ново поколение читатели в дигиталната ера: съсредоточени или разсеяни?

Закия Джебари и Худа Джебари.

Резюме

Като част от един глобален свят и прогресиращо общество, основано на знание, увереността, че учениците и студентите разполагат с необходимите за дигиталната ера инструменти, е едно от най-големите предизвикателства за съвременното образование. Читателите и четенето са променени изцяло, като текстовете в електронен формат и новите технологии са все по-разпространени. Тези дигитални трансформации изискват от учители и преподаватели да използват мобилни устройства при обучението по четене, които се справят с новите изисквания на учениците и студентите, за да съществуват да се развиват в новия глобален сценарий. Настоящата статия проучва сложните задачи на учителите и преподавателите от развиващите се страни да включат нови образователни технологии в своите часове, лекции и читателска практика за по-добро преподаване и учене. Трябва да се отбележи обаче, че макар ролята и значението на Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в образованието да нарастват, няма „магическо средство“, което да отговори на всички съществуващи предизвикателства (Schramm, 1977). Все още липсва структуриран подход, основан на сътрудничество, иновации за разработване и внедряване на образователни технологии. Следователно, включването на технологиите в процеса на четене може да създаде сложен проблем - дали под влиянието технологичните иновации учениците четат толкова внимателно и съсредоточено, колкото е необходимо? Как мозъците им реагират на електронен текст в сравнение с думите, написани на хартия? Трябва ли учителите да се притесняват за разделението на вниманието на учениците между пикселите и мастилото? Тази статия ще отговори на тези въпроси и ще отрази много други притеснения.

Ключови думи Умения за четене, ИКТ, английски език, четене чрез технологични средства, дигитална ера, съсредоточено и повърхностно четене, електронно четене и четене на хартия