Ориентализъм, оксидентализъм и познанието за Другите
Ако се приеме, че реално съществува нещо, което може да бъде наречено културна хегемония на Запада или културен империализъм, то „ориентализмът“ е неговата литературна и социологическа форма, а „оксидентализмът“ е програма за отмъщение.
Азиатците и европейците, които взаимно се изучават, са едновременно агенти и изследователи на взаимоотношенията между Изтока и Запада. Това несъмнено може да бъде размяна, основана на равенство и взаимно уважение, но винаги съществува опасността изследванията и изследователските програми в Европа, Съединените щати и Австралия да се превърнат в продължение на ориенталистката традиция на културна доминация, а изследователските центрове в Азия да се опитат да формулират своеобразен „автентичен“ азиатски подход към културата и науката, противопоставен на основните идеи на Запада.
Тази статия предлага разсъждения върху отношенията между Изтока и Запада, а и върху ролята на изследователите и интелектуалците в тези отношения. Изследователските публикации и конференциите днес представляват изключително бързо развиваща се индустрия и играят все по-значима роля в културния, както и в политическия и икономическия обмен между държавите и регионите. Изследователите в областта на хуманитарните и социалните науки не могат да се преструват, че стоят извън процесите, които наблюдават. По силата на това, което правят, те са активни участници във формирането на бъдещите културни модели по осите Изток-Запад, Север-Юг и в глобален план.
