Майката на народа: образът на жените в нацистката идеология

Лейла Дж. Руп.

Сложният образ на жените, който се е развил от различни нишки на националсоциалистическата идеология, широко се пренебрегва от историците 1. Обикновената и ограничена роля на жените, която Хитлер и други партийни лидери-мъже твърде често предлагат като концепция, се възприема за установеното националсоциалистическо схващане за жените. Възгледите на Хитлер определено не могат да бъдат пренебрегнати, но появилата се напоследък представа, че той не е упражнявал диктаторски контрол в една монолитна партия и държава, се съчетава с осъзнаването, че нацистката идеология преди 1933 г. се е развила в рамките на динамичен процес на обмен. 2 Всеизвестното противопоставяне срещу участието на жените в политиката на Хитлер и ниската му оценка спрямо техните възможности се основават върху концепцията за половата поляризация и наличието на отделни сфери на дейност за двата пола. Той разяснява тази своя концепция в речта си от 1934 г. по случай деня на партията пред Фрауеншафт – женската националсоциалистическа организация: светът на мъжа бил държавата, а на жената – домът, а двата свята се допълвали взаимно; жените не бивало да правят опити да проникват в света на мъжете. 3 В почти неразбираемия Der Mythus des 20. Jahrhundreds [Митът за двадесети век] (1930), Алфред Розенберг, самопровъзгласилият се философ на националсоциализма, представя женския пол като „лирическия“ полюс, а мъжкия – като „архитектурния“. 4 Според Розенберг не само е неуместно, но е и потенциално опасно жените да се намесват в света на мъжете. Тъй като държавата произлиза от Männerbund – военна група, която се основава върху мъжкото братство и се поддържа чрез сила, намесата на женско влияние би означавало начало на упадъка. 5 Йозеф Гьобелс е съгласен с това виждане и през 1934 г. казва на група женски водачки: „Подходящата за жената сфера е семейството. Там тя е суверенна кралица. Като елиминираме жената от всички области на обществения живот, то не е за да потъпчем честта ѝ, а за да можем да възстановим тази чест.“ 6

Размисли за Ганди

Джордж Оруел.

Светците винаги трябва да бъдат смятани за виновни, докато не докажат своята невинност, но проверките, на които биват подлагани, разбира се, не са еднотипни. В случая с Ганди въпросите, които човек е склонен да зададе, са: до каква степен Ганди е движен от суета – от представата за себе си като смирен гол старец, които седи на молитвено килимче и разклаща империи единствено с духовната си мощ – и до каква степен той прави компромиси със собствените си принципи, когато влиза в политиката, която по самата си същност е неразделно свързана с насилието и измамата. За да достигне до категоричен отговор човек трябва да изследва делата и писанията на Ганди до най-малките им детайли; целият му живот представлява поклонническо пътуване, в което всяко действие е значещо. Но тази частична автобиография, която завършва с двадесетте години на двадесети век, е силно свидетелство в негова полза, още повече, че покрива това, което той би определил като по-разпуснатия период от своя живот, и ни напомня, че вътре в светеца или в почти светеца, има един умен и способен човек, който би могъл, ако бе пожелал, да бъде блестящ юрист, администратор или дори бизнесмен.

Европа и Радикалното просвещение

Джонатан Израел.

Типология на интелектуалните и културни корени на модерността

За мен е голяма чест, че съм поканен да изнеса деветата годишна лекция, посветена на паметта, живота и делото на Константинос Т. Димарас, първият учен, който разглежда Просвещението, европейското в общ смисъл и в частност Гръцкото просвещение, като един интегрален и важен елемент от съвременната гръцка култура. Част от неговото наследство е фактът, че днес изучаването на Просвещението е един жизнен и развиващ се дял от гръцката историография, а в страните от Западна Европа и Северна Америка се появяват първите проблясъци на осъзнаване на значението на Гръцкото просвещение като фактор в цялото Европейско просвещение.