TEST PAGE

Лъжите, които ми наговори учителят: къде грешат учебниците по американска история

Джеймс У. Лоуен

Земя на възможностите

Например, някои историци утвърждават, че богатството в колониалното общество е разпределено повече равномерно, отколкото е днес, и че икономическото неравенство се увеличава през президентството на Ендрю Джаксън – периодът, известен като ерата на прост човек. Другите смятат, че разцветът на голямата корпорация в края на XIX век направи класовата структура по-неподвижна. Уолтър Дийн Бърнъм утвърждава, че победата на президентските избори на републиканците през 1896 г. (Макинли над Брайън) осъществява пълна политическа пренастройка, защото промени „сравнително демократичен режим в доста широкообхватна олигархия, така че през 20-те години на миналия век, бизнесът контролира публичната политика.¹ Ясно е, че разликата между богатите и бедните, като разликата между чернокожите и белите, увеличава се в края на Прогресивната Ера през 1920 г., отколкото в началото й през около 1890 г.² Историята не е само една нарастваща стратификация, по време между Депресията и края на Втората световната война, доходите и богатството в Америка постепенно стават по-равни. Разпределението на приходите тогава пази сравнително постоянство, докато президентът Рейгън не встъпва в длъжност през 1981 г., когато неравенството започва да нараства.³ Другите учени смятат, че малка промяна настъпва след Революцията. Лий Солтоу, например, намира „изненадващо неравенство в богатството и доходите“ в Америка през 1798 г. Поне за Бостън, Стефан Тернстрьом заключава, че неравните шансове на живот, които се дължат на социалната класа, показват зловещата приемственост.⁴ Всичко това е част от американската история. Но не е част от американската история, както я преподават в гимназията.

Според социолозите, да знаем за обществото трябва да знаем за нивото на неравенството в него. Класирайки страните по тази променлива, откриваме скандинавски нации на първото място, като най-равноправни, и земеделските общества (например, Колумбия и Зимбабве) близо до дъното. Политиката на администрациите на Рейгън и Буш Старши откровено подкрепва богатите, облагодетелства светската тенденция, която вече маршируваше по страната и води до увеличаване на неравенството между 1981 и 1992 г. За Съединените щати осезаемо приближаването към Колумбия по признак на социалното неравенство е развитие на отсъстващия малък внос.⁵ Със сигурност гимназистите би поискали да научат, че през 1950 г. медицинPublisher pressure derives in part from textbook adoption boards and committees in states and school districts.Publisher pressure derives in part from textbook adoption boards and committees in states and school districts.ските работници печелят два пъти и половина повече от това колко синдикалните индустриални работници, но сега печелят пет пъти повече. Със сигурност, те трябва да разберат, че топ мениджърите на фирми за дрехи, които преди печелят 50 пъти това, което американските им служители печелят, сега получават 1500 пъти повече от техните колеги от Бангладеш печелят. Разбира се, ако нашите учебници по история и учителите скриват историческата информация е много лошо, защото тя може да подбуди и ориентира обсъждането на тези тенденции.

Защо могат да допуснат такава груба грешка? Първото и най-важното, издателската цензура на авторите на учебници. „Винаги рискувате, ако говорите за социалната класа, да бъдете определени като марксистки“ редакторката по социални изследвания и история от едно от най-големите издателства ми говори. Тази редакторка съобщава известното табу (пряко или косвено) на всеки писател, с когото работи, и тя предполага, че много други редактори правят също така.

Комисията за приемане на учебници и комитети в щати и училищни частично оказват натиск на издателите. Те, от своя страна, преживяват натиск от организиращите групи и лица, които им ръководят. Вероятно, най-категоричната такава група все още е Educational Research Analysts (Анализаторите на образователните изследвания), ръководена до 2004 г. от Мел Габлер от Тексас. Твърдо консервативната критика на Габлер счита, дори назовава един учебник, съдържащия анализ на класа, като опустошителната критика. Като един автор казва: „Формулирането на въпроси от гледна точка на класа е неприемливо, може би дори неамерикански.“⁶ Страхът, че нямат да спечелят одобрението в Тексас, е основен източник на издателската тревога и може да обясни защо “Животът и Свободата” ограничава своят анализ на социалната класа на колониалните времена в Англия. За разлика от тях, „колониите бяха земите с големи възможности“, дори тогава. Някои жители от Тексас не могат лесно да бъдат успокоени, обаче. Дебора Л. Брезина, съюзник на Габлер, пише, че “Животът и Свободата” описва Америка „като несправедливо общество“, несправедливо спрямо по-ниските икономически групи и следователно не трябва да бъде одобрено.⁷ Подобен натиск едва ли е нов. „Въведение към проблемите на американската култура“ на Харолд Ръг и неговия популярен учебник по история, написан по време на Депресията, включват анализ на класа. В началото на 40-те г., според Франсис Фицджералд, Националната асоциация на производителите атакуват книгите на Х. Ръг, отчасти заради тази особеност, и социален и икономически анализ в американските учебници по история „е приключен”.⁸

Publisher pressure derives in part from textbook adoption boards and committees in states and school districts. Lies my teacher told me

James W. Loewen

7. The Land of Opportunity

For example, some historians argue that wealth in colonial⁹ society was more equally distributed than it is today and that economic inequality increased during the presidency of Andrew Jackson—a period known, ironically, as the age of the common man. Others believe that the flowering of the large corporation in the late nineteenth century made the class structure more rigid. Walter Dean Burnham has argued that the Republican presidential victory in 1896 (McKinley over Bryan) brought about a sweeping political realignment that changed “a fairly democratic regime into a rather broadly based oligarchy,” so by the 1920s, business controlled public policy. Clearly the gap between rich and poor, like the distance between blacks and whites, was greater at the end of the Progressive

Era in 1920 than at its beginning around 1890.¹⁰ The story is not all one of increasing stratification, for between the Depression and the end of World War II, income and wealth in America gradually became more equal. Distributions of income then remained reasonably constant until President Reagan took office in 1981, when inequality began to grow.¹¹ Still other scholars think that little change has occurred since the Revolution. Lee Soltow, for example, finds “surprising inequality of wealth and income” in America in 1798. At least for Boston, Stephan Thernstrom concludes that inequalities in life chances owing to social class show an eerie continuity.¹² All this is part of American history. But it is not part of American history as taught in high school.

To social scientists, the level of inequality is a portentous thing to know about a society. When we rank countries by this variable, we find Scandinavian nations at the top, the most equal, and agricultural societies like Colombia and Zimbabwe near the bottom. The policies of the Reagan and first Bush administrations, which openly favored the rich, abetted a secular trend already in motion, causing inequality to increase measurably between 1981 and 1992. For the United States to move perceptibly toward Colombia in social inequality is a development of no small import.¹³ Surely high school students would be interested to learn that in 1950 physicians made two and a half times what unionized industrial workers made but now make five times as much. Surely they need to understand that top managers of clothing firms, who used¹⁴ to earn 50 times what their American employees made, now make 1,500 times what their Bangladeshi workers earn. Surely it is wrong for our history textbooks and teachers to withhold the historical information that might prompt and inform discussion of these trends.¹⁵

Why might they commit such a blunder? First and foremost, publisher censorship of textbook authors. “You always run the risk, if you talk about social class, of being labeled Marxist,” the editor for social studies and history at one of the biggest publishing houses told me. This editor communicates the taboo, formally or subtly, to every writer she works with, and she implied that most other editors do, too.¹⁶

Publisher pressure derives in part from textbook adoption boards and committees in states and school districts. These are subject in turn to pressure from organized groups and individuals who appear before them. Perhaps the most robust such lobby is still Educational Research Analysts, led until 2004 by Mel Gabler of Texas. Gabler’s stable of right-wing critics regards even alleging that a textbook contains some class analysis as a devastating criticism. As one writer has put it, “Formulating issues in terms of class is unacceptable, perhaps even un-American.” Fear of not winning adoption in Texas is a prime source of publisher angst and might help explain why Life and Liberty limits its socialclass analysis to colonial times in England. By contrast, “the colonies were places of great opportunity,” even back then. Some Texans cannot easily be placated, however. Deborah L. Brezina, a Gabler ally, wrote that Life and Liberty describes America “as an unjust society,” unfair to lower economic groups, and therefore should not be approved. Such pressure is hardly new. Harold Rugg’s Introduction to Problems of American Culture and his popular history textbook, written during the Depression, included some class analysis. In the early 1940s, according to Frances FitzGerald, the National Association of Manufacturers attacked Rugg’s books, partly for this feature, and “brought to an end” social and economic analysis in American history textbooks.