Светлана Иванова Караджова

1. Католичка, банатска българка

2. Всичките ми идентичности битуват едновременно и са равнопоставени. Между гореизброените две се осъществи смяна в местата, когато станах реален член на Църквата през 2000 г. В момента са равнопоставени и това се определя от миналото на цялата общност, към която принадлежа.

3. Идентичността ми се оформи от факта, че принадлежа към малка и затворена общност на банатски българи в България, която общува активно с подобните в Румъния и Сърбия. Постоянното различаване от другите в България направи самосъзнанието ми ясно определено от ранна възраст. Така е и с всички представители на общността заради езика, паметта, традициите, фолклора.

4. Семейната среда, родовата история, общностната история, знанията и дългът са основните фактори, които са ме формирали. За банатските българи времето е особено понятие. Минало, настояще и бъдеще се мислят едновременно, а вечността е реална тук и сега. Нормално е говорене от типа на „когато отиваме в Банат през 1738 г.“ :-)

5. Представител на преселническа общност със самосъзнание, разкъсано от разбърканите представи за „дом“ в три държави. Памет, формирана от разкази за „40 години скитане из Влашко и Трансилвания“, „старото гнездо“, Майка България и т.н. (Повече по темата на 95 страница в електронното списание „Онгъл“ (Международно реферирано списание за етнология, медиевистика и археология - http://www.spisanie.ongal.net/broi12.html)

От четири години управлявам ансамбъл „Фалмис“ в София, а репертоарът му се определяше в първите години изцяло от връзката на общността с Австро-Унгария и католическата принадлежност – банатски български танци, унгарски танци, после и полски танци. Сега вече и автентични, заплашени от изчезване български народни танци от малки селца, където вече няма носители на фолклора. Пазител на обреченото да изчезне – това е ансамбълът.

6. Присъстват във всичко, което пиша от 23 години насам.

7. Идентичността ми винаги е била ракета-носител за всичко, което правя. Пречила ми е, когато е привличала завист и злоба, но обикновено после успявам още повече.

8. Само добри неща следват от различната ми идентичност. Нямам проблеми, а дори да съм имала, то само ме е амбицирало, така че рано или късно всички се убеждават, че е по-добре да не спъват развитието на нещата, които правя, защото убедеността ми в правотата е смазващо подкрепена с факти.

9. За момента живея в София. Преди това доста години съм живяла в родното си село, в което ще се върна отново след години. Банатските българи умеят да трансформират средата, в която попадат, за да я превърнат в нещо, което вече познават и от което идват. Селата в трите държави са копие едно на друго, а сега в големите градове общностите успяват да изградят свое виртуално и реално пространство чрез средствата, които са възможни – малка общност в енорията, дружество, ансамбъл. Все механизми, които да държат съзнанието и да бъдат начин не само за оцеляване, но и за промяна на всичко около нас. Асимилационните умения на общността са всеизвестни. Всеки неин член знае, че трябва да бъде свидетел, апостол и активно рекламно лице, за да представя не само себе си, но и самата общност постоянно и навсякъде.

10. Да си част от малка общност е уникалният ти шанс да се научиш да си мощен двигател не само на живота си, но и на живота на цялата общност, защото си научен да „бъдеш“ – знак, пример, свидетел, деятел, памет и бъдеще.