Цветана Димитрова

Цветана Димитрова

Възраст: 42
Пол: жена
Етническа принадлежност: българка
Религия: православна християнка
Образование: докторска степен по общо езикознание
Семейно положение (вкл. деца): неомъжена
Място на раждане (селище, държава): София
В момента живея в (селище, държава): София

1. Преобладаващо лична. Иначе - жена, бяла, от европейска страна.

2. От най-сигурното (в смисъла на непроменима, за мен) до най-несигурното чувство за принадлежност към група: Полова > Семейна (Родова) > Верска > Социална > Национална. Професионалното не го включвам в идентичността си - колкото и да съм била изкушена да си помисля някога, че заниманията ми с българския език са въпрос на избор, все пак това е единственият ми майчин език и ако искам да се занимавам именно с език, е повече от логично да избера такъв, за който мога да съдя най-лесно (затова и често „завиждам“ на хора с повече от един майчин език; а и с диалект).
Не, не съм забелязала големи промени. Израснала съм в сравнително хомогенна семейна среда, с образовани родители.

3. По-скоро не, тъй като за всяко събитие може да има повече от едно обяснение - под формата на причини, стимули, повод, обстоятелства. Повечето от въздействията не са точно отменими и/или забележими - не мисля, че идентичността ми се е формирала като реакция на зададените условия в посока съзнателно (именно съзнателно) следване или противопоставяне.
Заеквам от ранна възраст (тоест не се помня по друг начин), така че това със сигурност ми е повлияло, но по-скоро на начините ми на реакция, не на идентичността ми. А вероятно не - иначе разни хора с някаква част от моите способности и липси биха реагирали като мен, което не е задължително вярно. И това, и други неща (като професионалните ми занимания) са сред нещата, които правя, но които не е задължително да определят това, което съм.

4. Различни неща са ме привличали, но нямам склонност да се идентифицирам, по-скоро си представям какво бих направила в определена ситуация (като себе си, не като друг човек). Което не значи, че ще го направя. Или дори и да го направя, резултатът ще е желаният или представеният... Музикалните ми предпочитания са прекалено еклектични, слушам различна музика в различно време, според настроението и нуждите.

5. Като изключим професионалната литература, в последните години чета предимно криминални романи, скандинавски. Може да е проява на носталгия - живяла съм известно време в Норвегия. А може би просто са ми по-интересни - предпочитам да мисля, че заслугата е на автора, не моя, не че читателят не 'дописва', но все пак трябва да има какво...

6. Ако трябва да съм честна, не мисля за идентичността си. Поне към момента.

8. Неприложимо. Живяла съм и извън България, както и на други места в София. И пак бих живяла. И обичам да се връщам на местата, където съм живяла, но е съпроводено с риск от разочарование. Или пък очарование.

2021