Надия Бойко

2. Където и да съм, винаги ще съм украинка и винаги ще съм Бойко и бойко. Бойките са етнографска украинска група, която има своята уникална предства за живота в социума, манталитетът им се формира в приказния Карпатски регион. Животът в две държави и честите пътувания не ми дават усещането, че съм имигрантка. Още повече, че съзнателно и категорично не приемам диаспорната идентичност.

2. Преди 3 години бих ги подредила по следния начин: семейна, професионална, национална, верска. Но началото на руско-украинската война напълно промени живота ми, затова националната идентичност драстично се задълбочи, измествайки на втори и трети план професионалната и семейната. Впрочем, смятам, че и професионалната все пак е тясно свързана с нациолналната: моят личен професионален успех е и такъв за държавата ми. Събитията в Украйна особенно през последните години изискват отговорност, много ясна позиция и усилията на всеки украинец относно бъдещето на държавата ни.

3. На първото място е семейството ми с класическото правило „няма да плача, ще се смея“. Семейството, където по-рано научих за трагическата историческа съдба на Украйна и украинците. Книгите, които случайно „открих“ на тавана и четох там, по-късно слушахме радиопредавания на „Гласът на Америка“. Всичко това заедно повлия и на избора на професията ми – желание да научиш децата да знаят роден език и литература, да научат, кои сме ние, украинците. Родителите ми положиха много усилия за моето личностно израстване и за да съм цялостен човек/личност. Разбира се, безспорно това са философските възгледи на украинските мислители Г. Сковорода и П. Юркевич, на украинската и европейска литератури.

4. За мен такъв образ/символ е украинската шевица, и по-точно бродираната риза, шарена с различни мотиви. Бродирани ризи обличам много рядко, традиционно само на голям празник или в особен случай. Бродираната риза символизира духовно богатство, мъдрост и връзка между поколенията; обикновено в нея е закодирано пожелание за щастие, успех, здраве и отразява доминиращите особености на всеки регион на Украйна, понякога и до сега съхраняваната трагическа история, като в боршчивска женска риза. Освен това бродирането има много добър психологически ефекът – успокоява.
Музика – безспорно рок.

5. Бродираната риза, рушник (кърпа) много често се среща както във фолклора, така и в художествената литература. Както и в средата на 19 век, така и сега това е символ на тих украински национализъм, функциониращ като маркер за „свой“ и „чужд“.

6. В нормално развитите демократически общества с високо ниво на толерантност каквато и да е идентичност по принцип не може за бъде пречка/проблем в живота. Обаче... според мен, трябва още за изминем дълъг път и да се научим да имаме по-разумно отношение към „другия“, към „чуждия“. В България с мен се случват неприятни казуси, защото българите ми възприемат за рускиня, веднага преминават на руски език (сигурно като знак на уважение), и когато настоявам да говорят с мен на български и че съм украинка, чувам откровения от типа на: „ами, украиците сте по-повредени и от руснаците“.

7. В моят случай именно българското ми семейство ме разбира, подкрепя и помага. Много е интересно, защото всеки път научаваме нещо ново, миксираме нашите традиции и се получава много забавно и интересно. Дори имаме семеен виц, как аз на Бъдни вечер приготвих традиционна за трапеза за украинците кутя (жито, стафиди, маково семе, мед и др) и за малко не обидих свекървата си с такъв дебел намек.

8. За мен преместванията в нови места никога не са били проблем. Интересно е. Обичам да пътувам и да се срещам с нови различни хора. Според мен, човек трябва да бъде като върба, където и да я забиеш, ако има достатъчно вода ще се развие много добре.

9. Хората трябва да знаят много добре своите традиции и история, да научават малко повече (без стереотипи) за културата и традициите поне на по-близките си съседи.

2017