Николай Бойков

1. Живо същество.
2. Човек
3. Индивид с българско име
4. Хомосексуален мъж
5. Двоен чужденец
6. Писател, преводач.

Да, допълвала се е и диференцирала. Йерархично не, откакто е осъзната. Да, диференциациите и допълненията съм ги забелязвал.

3. Не.

4. Не съм мислил по първия и втория въпрос. А сякаш и не искам да ги вербализирам и осъзнавам. Не, не виждам връзка между музикалните си предпочитания и идентичността си. Които понякога са доста и ситуативни.

5. Сигурно да, а и сигурно и заради това не желая да ги идентифицирам.

6. Понякога сигурно помага, друг път сигурно пречи. Но със сигурност, когато съм автентичен, това дава възможност и на другия да е такъв. Статута на двоен чужденец поставя под въпрос на безвъпросното за една общност. Но пък имаш и свободата ти да си самият си дом.

7. Понякога се налага да се обяснявам, че и думата хомосексуалист е дискриминативна. Да не приемам лично караниците по улиците, завършващи с размяна на обидата: педераст с педераст. Или пък в нет клуб да не реагирам, когато децата си викат едно на друго, стига бе гей такъв. Показателно е, че въпроса пропуска чужда сексуална среда.

В Унгария се налага при определени литературни спорове да чувам довода: ти това не разбираш, защото не си унгарец.

8. Че живея на квартира.

9. Нямам какво да добавя.

2011