Дина Йорданова

1. До тридесетата си година живеех в родния ми град София, а след като емигрирах, съм живяла в различни страни и контексти и пътувам много.

2. За мен най-важни са професионалната и социалната ми идентичност. По-малко значение имат религиозната и половата.
Да, с времето се променя и йерархичната подредба. Като емигрант трябваше да се наложа по адекватен начин в професионален и социален план, а когато това стана, не можех да не забележа промените, което също си е постижение.

3. През ранните ми години бях силно повлияна от възгледите на моите родители и от информацията, която идваше от тях. В един момент на това се сложи край, когато на около двадесет години се разбунтувах срещу тези възгледи / ценностна система, което несъмнено оформи моята идентичност, макар и в противоположна посока. По-късно си дадох сметка, че съм била изградена като интелектуалка, но почти напълно ми липсва възпитание в прагматичен аспект, което би ми помогнало да постигна успех в различни други контексти. Моята идентичност е оформяна и от приятели и ментори, които срещах през различни периоди от моя живот, от книги, от Университета и по-късната ми специализация. По това време се научих да приемам всичко с известни резерви и никога да не се ангажирам напълно с една или друга гледна точка. Станах много по-толерантна към различни възгледи и гледни точки, тъй като бях станала космополит, в смисъл, че вече бях срещала разнообразни начини на мислене и себеизграждане, които може и да не съвпадаха с моите, но ме срещаха с опита на най-различни хора.

4. Подобни образи са прекалено много, за да ги изреждам тук, особено като се има предвид, че през последните петнадесетина години обикновено гледам по един филм на ден. Рядко се идентифицирам с нещо конкретно. Напоследък гледах някои румънски филми - Ники и Фло, Твърде късно, Следобеда на един мъчител на Лучиан Пинтили, 4 месеца, 3 седмици и 2 дни на Кристиан Мунджиу, Смъртта на господин Лазареску на Кристи Пую и други, като при всеки от тях имах усещането, че те ме свързваха с някои лица или събития, взети сякаш от моя живот.

5. Обичам един разказ на Иван Бунин, за съжаление в момента не мога да си спомня името му, в който става дума за любов и миграция. Обичам Животът, начин на употреба от Жорж Перек.

6. Идентичността е нещо неуловимо, аз приех промяната и вече не мога да си представя живота без нови преживявания и превратности. Вероятно и моята способност да се променям се е променила и това ми помага да се чувствам чудесно.

7. Струва ми се, че този въпрос се основава на презумпция, която трябва да бъде проблематизирана. Чудя се защо ако някой живеете в чужда етническа / религиозна среда, има различен партньор или е с различни сексуални предпочитания и пр., то той (или тя) не е "типичен". Струва ми се, че в днешния свят вече не може да се твърди категорично кое е типично и кое - не. Лично аз се чувствам много добре и не забелязвам някакви аномалии, които да произтичат от факта, че не съм "типична".

8. Не е задължително да се предпоставя, че един човек живее на едно място през цялото време. Лично аз се чувствам добре, когато се премествам на ново място и се радвам на хубавите неща, където и да ги срещна. Моят син още на 12 години ми каза, че един ден ще отиде да учи в Токио. Подготвям се психологически да приема факта, че в днешния свят децата не са някъде наблизо, и не го драматизирам. В крайна сметка и моите родители разбраха желанието ми да се откъсна и не очакват да бъда до тях.

9. Най-силно чувствам своята идентичност, когато усетя, че постъпвам така, както би постъпила майка ми.

10. Нека прибавя, че съм разгледала по-подробно тази проблематика в първите две глави от моята книга Cinema of Flames: Balkan Film, Culture and the Media, London, British Film Institute, 2001.

2008