Василис Марагос

Василис Марагос

Възраст: 44
Пол: мъжки
Етническа принадлежност: грък
Религия: православен християнин
Образование: PhD
Семейно положение: женен, с 3 деца
Място на раждане: Атина, Гърция
В момента живея в: Брюксел, Белгия


1. Като многослойно образувание, което се състои от следните елементи:
- Универсалните ценности на човешката цивилизация.
- Гръцкият език и култура, техните древни, средновековни и новогръцки елементи.
- Балканите и православието.
- Локалното отечество (едно село и района на Пелопонес).
- И, над всичко - европейската идентичност, което за мен означава и класическата цивилизация, и културата на Просвещението, но, на първо място, културата на мира, изгладена от Европейската общност и след това - от Европейския съюз, духът на компромиси и сътрудничество с другите, включително и осмозата с тях.
- Вътрешният ми аз, в който присъстват всички тези елементи, но доминира първият (универсалните ценности).
Тези слоеве са преплетени и аз не виждам голяма разлика между тях, те се съчетават в мен. Не разглеждам своята идентичност като нещо, което ме разграничава от другите, а като нещо, което ме прави това, което съм, и ми помага да общувам като личност с другите.
Моята идентичност - лична и общностна - за мен тя не е нещо изключително, което да ме изключва от другите общности. Така че аз мразя национализма, който определя хората според тяхната етническа или друга принадлежност. Приемам моята идентичност и различните й аспекти като мостове към другите хора, с които имам някакви общи допирни точки.
Може би най-силният елемент от идентификациите, които изпитвам, е това, което в Писмо VII (7.334c) Платон определя като общност на либерално образованите хора (διά δέ έλενθέρας παιδείας κοινωνίαν). Тази общност надхвърля другите елементи на идентичността и напомня за днешното гражданското общество. Все пак, това е на първо място общност от личности.

2. Бих искал да разгранича първоначалната и придобитата идентичност - втората е съзнателна и е свързана с решенията, които съм взимал по време на моя живот, преди всичко като зрял човек.
Постепенно аспектите на идентичността, свързани с цивилизацията и ценностите, придобиват все по-голямо значение. С течение на годините придобих европейска идентичност. Осъзнаването на балканската ми идентичност също дойде с придобития опит и въздействията на различните страни, в които съм имал възможност да живея, както и с брака ми с жена от друга балканска страна.

3. Частния живот и професионалните ангажименти.
Хуманитарни науки, четене на литература и философия, и специално - на поезия, просвещенски и феноменологически трудове, музика (балканска, класическа, съвременна).

4. Отправните точки, които оформят моята идентичност, са многобройни. Древната философия - Платон, Аристотел, Сократ, предсократиците, Стария Завет. Християнските наставления за любов към ближния и появата на човешката индивидуалност, като нещо много съществено ("...няма ни елин, ни юдеин...") (Колосяни, 3:11); освен това за мен решаващо значение имат ценностите на съвременната демокрация, например правата на човека.
Някои съвременни гръцки поети като Сикелианос, Кавафис, Сеферис, Енгонопулос, а също и Рилке, Т. С. Елиът, Стефан Гечев; византийската живопис, Ренесанса, пейзажът на Балканите (Пелопонес, Македония, България) и гръцките острови, европейската буржоазна култура, европейският роман, Кундера, разказите на Д. Круди и произведенията на Кафка, философи като Гадамер, Паточка. На известна възраст важни за мен бяха антропологически трудове, например на Дюмезил, които ми помогнаха да разбера връзките между отделните индоевропейски култури.
В негативен план идентичността ми е оформена от ужасите на Втората световна война и страданията на много хора по време на войната и окупацията, както и от ужасите на масовите избивания и погазването на човешките права, които продължават и днес в различни краища на света.

5. Струва ми се, че моята идентичност е оформена преди всичко от езика, виж по-горе.

6. Не ми пречи. Въпреки че често се е налагало да убеждавам хора, с които се срещам, че моята цялостна идентичност, т.е. аз самият, е нещо повече от отделните елементи, които съм получил по рождение.

7. Следва това, че човек започва да разбира онова, което свързва хората с различна идентичност, и става по-хуманен и не толкова конфронтационно настроен.

8. Виж по-горе.

9. Не виждам никакво противоречие между различните аспекти на моята идентичност, няма места или особени моменти, в които да чувствам по-силно своята идентичност.

10. Не.

2007