Раймон Детрез

Ако трябва: белгиец, говорещ нидерландски език (фламандец).

Не държа много да се идентифицирам с някаква група. Може би професионалната (академическа или по-скоро интелектуална) е най-важна, колко и да звучи елитарно. Други идентичности не играят голяма роля, а най-малко националната и верската. Така е било откакто съм се замислил за тия работи.

1. Дневникът на Витолд Гомбрович и специално неговите схващанията за аморфното и недовършеното, които апелираха на начина, по който винаги бях възприемал света.
2. Моите изследвания за Балканите и по-специално разпада на Югославия, които още веднаж потвърдиха относителността на идентичностите и опасността и излишността на всяка цена да се идентифицираме с някаква общност и да отговаряме на някакви конструирани критерии.
3. Балканският национализъм, и фламандският, които възбуждат в мене голямо отвращение.

Монтен, френските философи от XVIII в., Гомбрович, и много други. Пародийната и гротескната литература. Уважавам (и малко завиждам) на емигранта, който не търси компанията на своите сънародници, а използва положението си да стане истински космополит. Музикални предпочитания: от Бах до Бетховен, и фадо (малка сантиментална компенсация).

Сигурно има, но не мога да се сетя сега за конкретни заглавия.

Старая се моите работи да не бъдат оцветени от някаква идентичност, а най-малко от националната и класовата. В този смисъл играе важна роля.

Брачната ми партньорка е българка. Това ми позволява да гледам на фламандското общество и култура през други очи, което може би е допринесло за алиенацията от тях, която смятам за нещо позитивно.

2005