Алберт Нисим Бенбасат

Самоопределям се като българин от еврейски произход (български евреин), без да обръщам особено внимание на тази своя идентичност, освен ако не ми го налагат външни фактори.

На първо място поставям професионалната и семейната си идентичност, след това идват националната, половата, социалната, верската и пр. Естествено, че когато бях по-млад половата ми идентичност заемаше по-предно място. Сега съм по-чувствителен към националната си идентичност и в определени моменти тя заема първо място. Което смятам за резултат от зачестилите напоследък прояви на антисемитизъм.

Давам си сметка, че семейното ми възпитание, средата, в която съм живял и хората, с които съм общувал, са оформили в значителна степен моята идентичност. Но има и генетично заложени фактори, както и случайности, оказали въздействие при това формиране.

Най-натрапчивият образ е на четящия (респективно, пишещия) човек. Както и на бързащия, закъсняващия човек. Библиотеката като безначален и безкраен лабиринт, както и книгата (особено ценната, старата, рядката книга) като откритие и приключение, също са сред образите, които ме идентифицират. Не виждам особена връзка (поне не съзнателна) между предпочитаната от мен музика и идентичността ми. По-скоро книгите, които чета и изобразителното изкуство, което предпочитам, имат връзка с нея.

Няма как да не присъстват, защото съм човек на книгата и въобще на интелектуалната работа. Още от малък съм силно привързан към романа "451 градуса по Фаренхайт" на Р. Бредбъри, по-късно към "Майстора и Маргарита" на М. Булгаков, "Името на розата" и "Махалото на Фуко" от У. Еко, "Голем" на Г. Майнрик. Напоследък ме впечатлиха и книгите на Дубравка Угрешич и Горан Петрович ("Магазинчето "Сполука"), в които също присъстват тези "мои" сюжети. Разбира се, че има и филми, но пристрастията ми към тях не са толкова явни и може би поради това не заемат значимо място в съзнанието ми.

Нито ми помага, нито ми пречи - поне що се отнася до етническата ми идентичност.

Не приемам напълно формулировката на въпроса. Смятам се за напълно "интегриран" в средата, в която живея и работя.

Живея точно там, където съм се родил и трудно бих се съгласил на промяна.

Смятам, че образованият, обичащият професията и работата си човек с нормална психика не би следвало да има проблеми със своята идентичност в България.
Навремето мнозина мои сънародници (български евреи) променяха имената си, слагайки им български фамилни окончания. Правеха го, за да си осигурят безпрепятствено професионално съществуване и растеж в кариерата. Възможно е да са имали основание, възможно е и до известна степен това да им е помагало. След 1989 г. пък започна обратният процес - мнозина, за които никой не подозираше, че имат някаква еврейска жилка, се самоопределиха като евреи. Как изведнъж се (само)промени тяхната идентичност съвсем не ми стана ясно. Според мен такива хора имат проблеми с идентичността си...
Т. нар. възродителен процес не засегна българските евреи, но съм сигурен, че убеди болшинството от тях колко е важно човек да отстоява своята етническа идентичност.

2005