Великден в Александрия

Христос Хадзийосиф (Крит).

Народни предразсъдъци и междуобщностни раздори в Египет в края на ХІХ век

 

Започваме с една кратка новина от рубриката „Разни“ на александрийския вестник Ομόνοια (Единство) от 21 март 1881 г., понеделник:

Миналия петък дете от Крит, приблизително осемгодишно, се изгуби някъде в близост до митницата и въпреки всички опити на нещастните родители, не е намерено до днес. Странно съвпадение...

Тези няколко реда се отнасят до един факт, последиците от който ще държат седмици наред в смут живота в града. Още от предишния ден, неделя, 20 март, из Александрия се разпространява слухът, че момчето – Вангелис Фурнаракис – е отвлечено от евреите с цел да го принесат в жертва и да използват кръвта му за приготвянето на безквасния хляб за предстоящата Пасха. Членове на гръцките дружества, главно на критяните, обикалят града и нахлуват в еврейските къщи да търсят изгубеното дете. В понеделник генералните консули на Гърция и Русия правят официални постъпки пред египетския управител, настоявайки той да предприеме действия да бъдат открити и заловени виновните за изчезването на детето. Постъпката на дипломатите от православните страни не успява да успокои духовете, а напротив, подсилва яростта на гръцкото население, защото се тълкува като първото официално признаване на обвинението за обредно престъпление. На следващия ден евреите, които са записани като поданици на европейски държави, се втурват да търсят закрила от консулите, докато управителят, неспособен да наложи ред, иска военно подкрепление от Кайро. В сряда, 23 март, когато тялото на детето е намерено до вълнолома на пристанището, възбудата стига своя връх. През следващите 24 часа ръководителите и членовете на гръцката колония ще минат през дома на семейство Фурнаракис, за да видят със собствените си очи тялото на жертвата на престъплението. Между триста и четиристотин гърци манифестират, скандирайки, че искат наказание за виновните. Обидите към евреите се множат, има много ранени, някои от които тежко. Евреите, които са служители в гръцки търговски предприятия, преценяват за най-разумно да изчезнат за няколко дни от работа, докато други левантийци се движат с провесени на гърдите кръстове, за да избягнат побоя. Сблъсъци има и сред евреите, тъй като се разпространяват ужасни и неоснователни слухове. Накрая, ще се наложи да бъде задържано едно еврейско семейство, да се създаде международна следствена комисия и от Кайро да пристигнат военни подкрепления, за да се успокоят някак духовете и да се възстанови редът по улиците на Александрия, докато в градовете от вътрешността на страната още известно време ще има отделни епизоди 1.

Безредиците от март 1881 г. не са невиждано събитие за Александрия. Една година по-рано по същото време, в навечерието на Великден, откритото тяло на друго гръцко дете на две крачки от една синагога предизвиква аналогични вълнения. Официалната версия за смъртта е, че детето случайно е паднало от терасата на съседно жилище, където играело. Православните в Александрия вярвали обаче, че падането е режисирано и цели да прикрие жертвоприношението на детето в синагогата. Антиеврейските демонстрации, които през 1880 г. не взимат размаха на събитията от следващата година, може би защото според една версия еврейският банкер Менасис, или с други думи барон De Menasce, успял да откупи негодуванието на най-фанатизираните 2. След английската окупация през юни 1882 г. се съобщава за сериозни инциденти в Порт Саид през 1883 г. по повод изгарянето на Юда на Възкресение 3, а обвинения за принасяне в жертва на християнски деца от евреите се отправят чак до началото на ХХ век, предизвиквайки обаче всеки път все по-слабо напрежение 4.

alexandria Bazar arabe

Обхватът и скоростта на разпространение на многократните антиеврейски надигания подсказват съществуването на предразсъдъци, които се коренят дълбоко назад във времето и които на пръв поглед са в противоречие със стереотипите, изградени от историографията и литературата за космополитна Александрия през ХІХ век и за модерния буржоазен характер на отворената за чужди влияния гръцка колония там. Обяснението на това противоречие предполага да се открият механизмите, пораждащи и подхранващи тези суеверия в общество, което желае да е и в голяма степен наистина е рационално. Посочването на тези механизми е пряката цел на настоящия текст. То ще позволи да се изследва впоследствие промененото обществено равновесие в рамките на гръцката колония, а също и условията, при които тя се инкорпорира в заобикалящата я многонационална общност. Резултатите от първите два стадия на изследването ще се използват в последния стадий за контрол на модела на космополитната „новоелинистична“ Александрия, който е създаден от литературата и е възприет от критиката. Именно въз основа на този модел се изгражда представата на историците за египетското общество в края на ХІХ и началото на ХХ век. Интерпретативните възможности на това проучване се ограничават в рамките на елинизма в Египет. Данните обаче, които то предоставя заедно с другите информации от Триест, Йонийските острови и Гръцкото кралство, биха могли да послужат да се изследва формирането на гръцката реакционна идеология в края на ХІХ век, преди тя да се влее в новите политически течения, които се появяват след 1909 г.

Обвинението, че евреите извършват човешки жертвоприношения, и то на деца, е много старо и вероятно представлява прехвърляне на същото обвинение, което отправят езичниците към християните преди налагането на християнството, макар връзките между евреи и християни до началото на второто хилядолетие да не са изследвани в удовлетворителна степен. От времето на първите кръстоносни походи през ХІ век обвиненията за човешки жертвоприношения започват да се отправят в периоди на гонения срещу еврейските общности. През следващите три столетия изчезването и смъртта на деца ще бъдат основният повод за антиеврейските народни вълнения в Западна Европа. Това предание за ритуалното престъпление запазва народния си характер, докато властите като правило оправдават обвиняемите евреи, а католическата църква не признава никога за светци децата-„мъченици“, без обаче това да пречи на многовековното им почитане и дори на издигането на храмове в тяхна памет 5.

В нашия Изток 6 първата известна такава случка е от ХVІІ век в Токат, Мала Азия 7. Едни от най-известните събития в гръцки говорещото пространство през следващото столетие са безредиците, които избухват по повод подозирано човешко жертвоприношение в Закинтос през 1712 г. Шум предизвиква също и случаят в Дамаск през 1840 г. по повод обвиненията срещу евреите в града, че са принесли в жертва католически свещеник; намесата на френския консул в разследването и международният протест срещу измъчването на задържаните заплитат случая до степен на криза на Източния въпрос и му придават международен характер 8. През втората половина на ХІХ век се забелязва рязко увеличение на броя на случаите, в които евреите се обвиняват в принасяне на човешки жертви. Множеството такива случаи и отрицателните им последици за сигурността на еврейските общности стават причина редакторите на месечния бюлетин на Alliance Israélite Universelle да направят специална постоянна рубрика със заглавие „Фалшиви обвинения“, където да се описват случаи на обвинения в човешки жертвоприношения. Почти всички подобни случки се разиграват в балканските държави, Османската империя и Русия. Освен това, според едно сведение, A. I. U. се създава под влиянието и като противодействие на събитията в Дамаск. Организацията има за цел предпазването на евреите по света от дискриминация, повишаване на образователното им ниво чрез разпространение на модерно светско образование и социалното им еманципиране 9. В Египет, където антиеврейските чувства на местните мюсюлмани са поне толкова силни, колкото предразсъдъците на християнските колонисти, първият известен епизод е от 1870 г. и е между александрийски евреи и малтийци. През 1877 г. имаме нов случай с обвинение срещу евреи, този път от местни мюсюлмани от град Даманхур 10.

Тези епизоди засягат многобройни еврейски и хетеродоксни общности, които съжителстват от векове и биха могли, имайки предвид всекидневните връзки на добросъседство, да се считат за изключение, нещо като кратки прекъсвания в едно продължително мирно съвместно съществуване и впоследствие да се премълчават, както и става по правило. Лично аз обаче бих подкрепил размишленията на Шацмилер за евреите в Прованс 11, че повтарянето на събитията и появата им в отдалечени един от друг райони показват съществуването на отрицателен образ на евреите в страните на Източното Средиземноморие и сред гръцкото население, което специално ни интересува. Без да е нужно да се изследват етапите на изграждане на този образ, може просто да се установи съществуването му в ключовия период на формиране на модерно новогръцко национално самосъзнание през ХVІІІ век, което и без друго като цяло се изгражда чрез сблъсъци с други народности, а не само чрез противопоставяне с турците. Може например еврейският заговор срещу живота на Козма Етолийски да е трудно доказуем, но дори и никога да не е съществувал, фактът, че в него започват да вярват и дори се приема от историографията, показва нагласите на православното гръцко население към евреите 12. Може също така в проповедите на Козма, които се считат за автентични, нападките срещу евреите да са доста ограничени, но дори и да приемем, че най-жестоките антиеврейски обвинения в текста са добавени по-късно от ученици и преписвачи, не може да се отрече общата отрицателна нагласа към евреите 13. Също така не може да се постави под съмнение сблъсъкът на икономическите интереси на гърците и евреите относно деня на провеждане на местния пазар – събота или неделя, както и ролята на Козма Етолийски в него. Някои биха могли да възприемат клането на евреите в Триполи през 1822 г. като още една изява на общия климат на насилие по време на гръцкото въстание от 1821 г., въпреки специфичните обстоятелства, при които е извършено – месец след падането на града и фактически хладнокръвно. Тъй като по същото време въстаниците в Лерос грабят като военна плячка еврейските имоти 14, тези конкретни феномени потвърждават наличието на едно продължително напрежение във връзките между двете народности. На същия извод навеждат и етнографските бележки на чуждите пътешественици 15. По време на гръцкото въстание Г. Терцетис избира за тема на едно от ранните си стихотворения събитията от 1712 г. в Закинтос, пресъздавайки живо – един век след безредиците – картината на зараждането на слуха за ритуалното престъпление и ферментационните процеси, които водят до погрома 16.

alexandria Boulevard Saad Zaghloul

Можем със сигурност да приемем, че тези чувства са били взаимни. За евреите е било по-лесно да понасят общия натиск, който им е бил оказван поради различната им религия в мюсюлманските държави и конкретно в Османската империя, отколкото специалната враждебна дискриминация, с която се сблъскват в християнските държави. Организирането им в религиозни общини без паралелна йерархия на териториална основа се съвместява по-добре със системата на милетите, по която се организират народностите с различна религия в Османската империя и която не заплашва неприкосновеността и териториалната цялост на държавата, както се случва със съмнителното подчинение на другите народи. Това е причината за едно малко по-благоприятно третиране на евреите от османците в сравнение с другите немюсюлмани. Това отношение на османците е известно на евреите в християнска Европа, преди да намерят в Турция убежище от гоненията на католическите крале и Светата инквизиция 17. Според думите на един известен изследовател на ислямския свят, „през ХVІ и ХVІІ век евреите в Османската империя са допълващ, а не противостоящ на турците елемент... В късния османски период евреите развиват един вид неразривна връзка с турците“ 18. Естествено е впрочем за онази епоха по-горните обществени слоеве на еврейските общности, с малки изключения, да се отнасят отрицателно към националните движения на балканските народи, изплашени от последиците за търговската си дейност, които биха произлезли от раздробяването на единното икономическо пространство на Османската империя и от антагонизма на едни еманципирани Балкани. Признаването на относителното благоразположение към евреите в миналото и противодействието на националните държави на Балканите през онзи период влияе и днес на еврейските историци, при които съществува тенденцията да игнорират факта, че възхваляваната от тях търпимост на османците, съществува именно защото няма равнопоставеност на поданиците на империята 19.

Внимателният подход на Адамандиос Кораис към въпроса за политическата еманципация на евреите в независима Гърция се явява, от една страна, признаване на факта, че реално съществува противопоставяне между двете поробени народности, а от друга, че антиеврейските предразсъдъци са дълбоко вкоренени в манталитета на православното население, което може да се противопостави на едно автоматично и общо даване на граждански права на евреите. По тази причина Кораис предлага постепенно, в рамките на няколко поколения, да се дадат политически права на онези евреи, които са получили светско образование. Обаче големият преходен период, от четири поколения, както и изравняването на евреите с турците създават у съвременния читател впечатлението, че предпазливостта на Кораис не се дължи само на реалистична оценка на настроенията на сънародниците му, а в някаква степен изразява и личната му отрицателна настройка към евреите. По този въпрос Кораис отстъпва от принципите на Френската революция, на които ясно се позовава 20. Независимата гръцка държава приема едно отворено отношение към евреите както вътре в страната, така и в международен план, пренебрегвайки предписанията на Кораис, изравнявайки се по този въпрос с правовата реалност в Западна Европа. Истина е, че реакциите срещу заемането на ниски обществени постове от евреи са слаби, като не липсват интелектуалци, които им пожелават „филантропски и на тях да получат някога националната си свобода и автономия (...) в първоначалната си родина“ 21. Въпреки официалната политика и позицията на интелектуалците, ще е необходимо доста време преди повишаването на културното ниво да унищожи предразсъдъците и предубежденията.

И така, когато през втората половина на ХІХ век във всички страни на Източното Средиземноморие се увеличават епизодите по повод предполагаеми обредни престъпления, православните гърци са носители на антиеврейски предразсъдъци и предубеждения, корените на които са в религиозните различия и които се възпламеняват в периоди на политически и икономически съперничества. Именно върху удобната почва на предразсъдъците към евреите се проявяват случаите на сблъсъци по повод обвинението в човешко жертвоприношение. В известна степен увеличаването на тези случаи е лъжлива представа, създавана от средствата за комуникация, които описват и правят обществено достояние факти, случили се в далечни области, които преди биха останали неизвестни извън малката местна общност. Средствата за комуникация и печатът обаче имат двойна функция в рамките на общности, в които техниките и институциите са привнесени отвън, без да са в синхрон с развитието им. От една страна, описвайки, те запазват за нас спомена за случките, които в противен случай биха били забравени. От друга страна, публикуването на подобни новини спомага за увековечаването на предразсъдъците, предоставяйки на читателите и други случаи, освен онези, които те възприемат пряко. Дори самият факт на публикуване на тези случаи, независимо от отношението на вестниците към тях, което може и да е отрицателно, придава в очите на обикновения читател една нова литературна тежест на вярванията за човешки жертвоприношения. В същото време се създава впечатлението, че става въпрос за един всеобщ и безспорен феномен. И така печатът, вместо да е просто отражение на действителността, функционира по начин, сходен с устната мълва в прединдустриалните общества, допринасяйки за изграждането на илюзии 22.

alexandria Bourse

Институционалната модернизация от своя страна също допринася за развитието на феномена на омразата към другия чрез отслабването на старата власт, преди да се утвърди новата система на ценности и институции. Това се случва както в Османската империя след реформите на Танзимата, така и в новосъздадените национални държави на Балканите, където по-големите лични права, които получава християнското население, правят по-лесна изявата на антиеврейски чувства от тълпата. Това противоречиво развитие на изразяването на мракобесни възгледи в периоди на изковаване на институции за демократично развитие не е свойствено само за общностите в Близкия изток, а се наблюдава и в страните от Западна Европа, по отношение на които някои историци говорят за „тясната и фундаментална връзка между антисемитизма и обществената промяна“ 23. Тази констатация е направена по повод антисемитските изяви в Елзас от края на Средновековието до началото на Модерната епоха, но е възможно при уточняване смисъла на обществената промяна да важи и за Германия по време на революцията от 1848 г., и за Бисмарковия период на бързо индустриално развитие 24.

Точно сред новините, които печатът предлага на обществото в Изтока, са и вестите, свързани с развитието на съвременния антисемитизъм в Европа. Първият погром в Русия става само няколко седмици след събитията в Александрия и не остава незабелязан от египетския печат. Същите дни кореспонденциите от Европа съобщават за внасянето при Бисмарк на една подписка от 255 хиляди немци, които искат да се вземат мерки срещу евреите, техни съграждани 25. Във Франция вече се е появила съвременната антисемитска литература, която ще достигне върха си няколко години по-късно с издаването на „Еврейска Франция “ на Е. Дрюмон, книга, която претърпява много преиздания още през първата година от отпечатването си 26.

Хронологичното съвпадение и сведенията на гърците за случващото се в Европа не са достатъчно основание да се разглеждат гръцките антиеврейски изяви като прехвърляне в гръцка среда на европейските процеси. Специфичната разлика не е в по-малкия размер на феномена на Изток, а в мотивите и обосновката на антиеврейските позиции в Европа и Близкия изток. Западноевропейският антисемитизъм – терминът се появява за пръв път някъде около 1880 г. – претендира да има научна основа, независимо от факта, че се стъпва върху християнските предразсъдъци на най-нисшите обществени слоеве, основно в католическите държави 27. За научна основа на западноевропейския антисемитизъм се използват расистките теории, които са се просмукали в науката и начина на мислене на европейската буржоазия до степен, че започва да се приема като „зловеща баналност“ расисткото твърдение, че съществуват висши и нисши човешки племена 28.В европейския печат тази тенденция е отразявана с постоянната употреба на термините нация и племе, като последният не се предпочита, тенденция, която се забелязва и в дипломатическата кореспонденция от епохата 29. В западния антисемитизъм има и политически оттенък, тъй като е съставна част от идеологията на повечето антипарламентарни и антидемократични движения 30. Обратно, в Изтока антиеврейството се появява главно на религиозна основа. Расистките възгледи остават ограничени в рамките на един малък кръг интелектуалци, без никога да се превърнат в практическа идеология на мнозинството от населението. Гръцката историография възприема, разбира се, термина племе, но в рамките на едно механично приспособяване към съвременната ѝ европейска историография. Дори възхваляването на превъзходството на гръцката раса има преди всичко отбранителен характер и не стига никога до настъпателното равнище на съответните феномени в империалистическите страни на Европа. Гръцките прояви на антиеврейство са лишени също така от политическа и обществена перспектива, която да съответства на западноевропейския антисемитизъм. Устройството на гръцкото общество, икономическите условия и малобройността на еврейските общности не предоставят условия за политическа употреба на антисемитизма. Гръцката администрация потушава твърдо незначителния брой епизоди, които възникват след присъединяването на Тесалия и Арта, където има относително многобройни еврейски общности, докато атинският печат ги осъжда единодушно. Само в случаите в Корфу и Закинтос през 1891 г. тези епизоди взимат по-големи размери и получават политическа окраска 31. Антисемитската доктрина, която в този случай се опитва да формулира Я. Полилас 32 обаче, не намира отзвук. И във външната политика има случаи, когато гръцкото правителство се равнява по политическата линия на западните сили за закрила на еврейските малцинства, и то когато този проблем е в областта на гръцките интереси 33. Театър на гръцките антиеврейски изяви като правило е Османската империя и колониите в Египет, където фактически е изключено те да се използват с политически цели.

И така, през пролетта на 1881 г. в Александрия имаме съвпадение на общите условия, които благоприятстват изявата на събития с подобни на европейските мащаби и с характерните за гръцкото антиеврейство елементи, които предопределят в крайна сметка характера и развитието на въпроса. И тук предубежденията срещу евреите се основават на религията. Въпреки кореспонденциите на местния печат за антисемитски прояви в Западна Европа, александрийските гърци не възприемат теоретичните предпоставки на западноевропейския антисемитизъм и често не могат да разберат смисъла на неговите прояви. Не могат например да разберат мотивите на германския антисемитизъм и го считат за продукт на нелогичен фанатизъм, а отдават своите антиеврейски чувства на една реална причина – постоянните детеубийства 34. В действителност религиозната основа на александрийското антиеврейство не пречи на неговите привърженици да използват рационални аргументи. Епизодите от 1881 г. започват след неделната служба на 20 март, печатът обаче започва през следващите дни да тиражира исканията на движението с рационални аргументи. Масовите вестници Дневни новини и Телеграф, а също и приближеният до Вселенската патриаршия Единство припомнят минали случки, за да покажат основателността на подозренията на гръцкото население. Те отричат тези изяви да са насочени срещу еврейското население като цяло и твърдят, че се борят срещу практика на една малобройна и тайна еврейска ерес. Варварството не е от страна на гръцкия фанатизъм, а в увековечаването на престъпни обичаи от „тъмните векове“, съществуването или несъществуването на които може да се установи със средствата на съвременната наука и правосъдие. Гръцката страна предлага на доктор Д. Икономопулос да разясни въпроса. В обширни материали на страниците на александрийския Дневни новини той се опитва с научни аргументи да отхвърли заключенията на научните съдебномедицински комисии, които посочват като причина за смъртта на малкия критянин – задушаване. Появата на Икономопулос е особено интересна, защото личността му не се вписва в образа на религиозен фанатик. Издател на Народен лекар, който се счита за първият гръцки печатен орган в Александрия, а също и на други образователни съчинения, масон, член на космополитните александрийски ложи, Икономопулос се покрива по-скоро с образа на радикален националист. Фактът, че е роден в Патра, и предполагаемият му произход от Закинтос вероятно биха обяснили тези противоречия 35. Промяната в позициите на гръцкия печат, показващ гърците да се борят с рационални и позитивни аргументи с предразсъдъците на другите колонисти, е улеснена от позицията на властите и особено на международната следствена комисия. Мнозинството в комисията, изхождайки от принципа, че обредно престъпление не може да се случи, отхвърля по начало възможността за престъпно действие – обредно или не – и променят данните, които сочат в тази посока, за да подкрепи мнението за нещастен случай, който е предизвикал смъртта, защото некадърното полицейско разследване на случая било посочило като единствени заподозрени членовете на еврейското семейство Барух.

Отпор на атаките на гръцките популярни вестници дават вестниците на другите колонии. На първо място, италианските Staffetta и Messagiere, следвани от полуофициалния Égypte, Egyptian Gazette и арабския Пирамиди. Първоначално полемиката се върти около това дали съществува гръцки фанатизъм и еврейска престъпност. След това обаче разногласията се прехвърлят на въпроса дали културното ниво на гърците им позволява да имат претенции за участие в цивилизационното дело по подялбата на Османската империя. Съвременната и старата история се използва и от двете страни в тази битка, която напомня кавгите на героя на П. Делта Трелантони 36 с английските и френските му учителки. „Турците или гърците са отговорни за кланетата в Хиос?“, „Солферино или Маджента може да се сравни с Месолонги и Калабака?“ са част от въпросите, които занимават александрийския печат през пролетта на 1881 г. 37 Прехвърлянето на разискванията от смъртта на Фурнаракис и обвиненията срещу евреите върху взаимно противостоящите си цели на външната политика на европейските държави е показателно за климата, който доминира в Александрия. Силата и авторитетът на египетските власти са сринати след спирането на плащанията на египетския публичен дълг през пролетта на 1876 г., въвеждането на Международен финансов контрол и повтарящите се случаи на неподчинение на офицери националисти 38. От фактическото безвластие, което се създава, се възползват „малките бели“ в Александрия, за да се отдадат на националистически нападки от страниците на печата или дори на реални изяви на патриотична ярост по улиците на града. Възбуждането на духовете се поддържа и подклажда от международните противоречия в първата фаза на империалистическия период. Едно такова противоречие се отнася до политическото и икономическо надмощие в Египет, въпрос, който вълнува пряко всички членове на европейските колонии. За гърците съществува и втори въпрос, който особено ги вълнува – прилагането на решенията на Берлинския конгрес, преотстъпващи Тесалия и Епир на Гърция. И по двата въпроса гръцките претенции са малко популярни сред европейския борсов капитал и в печата, който е под негово влияние 39.

Националистически съперничества разделят и останалите европейски колонии. Синдикатите на банките обвиват всичките си претенции с мантията на националния интерес и успяват да увлекат членовете на колониите, които, независимо от общественото си положение, макар и с различно ниво на ентусиазъм, застават на тяхна страна. Често, разбира се, съюзите и вътрешните договорки сред тръстове на борсовия капитал не са достатъчни, за да смекчат националистическата ярост на по-долните слоеве на обществената пирамида, която продължава да се проявява самостоятелно. Това важи например в случая с кондоминиум за бъдещо съвместно англо-френско управление на Египет, което всъщност е договореност между правителствата и банковите групировки, което не успява да спечели одобрението на борсовите спекуланти и на дребните занаятчии от френската колония в Александрия 40. Две седмици преди безредиците по повод смъртта на малкия Фурнаракис една друга демонстрация разбунва центъра на града. Тя е на френските колонисти, които изоставят карнавалното дефилиране, за да изпратят от железопътната гара до кораба генералния консул на Франция, който е отзован, защото е влязъл в конфликт с местните органи на английската политика и с френския представител на Международния финансов контрол 41. Французите, от една страна, се противопоставят на английското надмощие, а от друга, трябва да се отбраняват от претенциите на Италия, която непохватно се опитва да изгради своите първи форпостове по границите на Еритрея, която, макар и формално, се намира още под египетска власт. Френският национален празник от няколко десетилетия дава повод за антифренски изяви от страна на най-радикалните елементи на многобройната италианска колония. Вечерта на 14 юли 1881 г. френският консул се успокоява, когато се уверява, че италианската заплаха тази година не е повече от няколко десетки младежи с червени знамена, които минават, викайки под прозорците на френското консулство. Опасенията му са били оправдани, защото десет дни по-рано тълпата в Марсилия нападнала многобройната италианска колония в града, оставяйки доста мъртви по улиците и кейовете по повод на това, че неколцина италианци се надсмели над френската армия, качвайки се на корабите за Тунис, ябълката на раздора между френския и италианския империализъм, която накрая била присъдена на французите 42. В по-ограничени размери е участието на германци и австрийци в тези противоречия. Банки, предприятия, училища, болници и религиозни мисии са органите на влияние на всяка колония и едновременно с това представляват фасада за участието ѝ, винаги в името на цивилизоването, в подялбата на Египет 43.

Раздвижването на колониите, за да подкрепят империалистическите претенции на националните си финансови структури и правителства, не означава, че се вълнуват само от чужди интереси и че национализмът им е само изява на иредентизъм. Повечето чуждите колонисти се тревожат за условията на социалната си интеграция в Египет, която зависи от изходаот империалистическите противоречия и сблъсъка на европейските интереси с новопоявилия се национализъм в съвременен Египет. Това важи в най-голяма степен за гърците, които са 120 000 в цялата държава и 40 000 в Александрия, по-голямата част от които са пристигнали наскоро в Египет 44. Семейството на малкия Фурнаракис е било едва от четири месеца в Александрия, когато смъртта на Вангелис предизвиква последното избухване на гръцкото антиеврейство 45. Прокопаването на Суецкия канал, изключителната изгодност на памука във връзка с гражданската война в Америка привличат през 60-те години на ХІХ век нови колонисти от Гръцкото кралство и турските провинции, увеличавайки рязко броя на една общност, която дотогава нараства с бавни темпове. Кризата в търговското корабоплаване, разпадането на връзката между определени форми на земеделската икономика под натиска на разширяващия се капиталистически пазар и на световната земеделска криза продължават и през следващите години да изпращат нови вълни от емигранти. Тези емигранти не могат да бъдат погълнати от съществуващите икономически структури на колонията в класическите дребнобуржоазни професии, които упражняват повечето от гърците, и като резултат колонията за първи път ще открие, че вътре в нея има значителен брой пролетарии. Съвременните жители на Александрия считат, че „заможните семейства“ в колонията възлизат на 1200–2000 от общо 40 000 души 46.

В резултат на новото обществено съотношение институциите на колонията не могат да отговорят на нарасналите обществени нужди. Нашето изследване показа, че Вангелис Фурнаракис посещава общинско училище, приятелите му обаче, като малкия Параскевас, ходят в арабско училище. Проблем при младежите в колонията е, че доста от тях не получават никакво образование и не намират работа 47. Неспособността на общността и на институциите ѝ да подпомогнат социализирането на младите емигранти се дължи на олигархичната система на управление на общината, която обезкуражава участието на по-долните обществени слоеве, без обаче да осигурява интереса на финансово по-силните. През 1881 г. общината има само 120 дарители, тоест едва един от десет заможни гърци в Александрия подпомага общинската каса. Резултатът е значителни липси в текущото управление и дългове, които след английската намеса и пожара, който избухва след десанта, ще доведат до кризата от 1885 г.

Реакциите на упадъка на общината са в зависимост от социалната принадлежност на колонистите. При имотните се забелязва ускорено възприемане на западни културни модели и известно отстъпление, ако не и пренебрежение към гръцкия език. Западни училища, често пъти католически, домашни учителки чужденки, подкрепа на чуждоезичния печат, от което постоянно се оплакват гръцките журналисти в Александрия 48. Сред другите слоеве, доколкото не са погълнати от местната среда, се забелязва тенденция към земляческо организиране в местни дружества. Най-старото земляческо дружество е на кипърците, чието основаване е подтикнато от Патриаршията като противовес на общината. Преди английската окупация ще ги последват емигрантите от Лерин и Родос.

В резултат на парализирането на механизмите на социализация много от пролетариите в гръцката колония са изтласкани на ръба на законността. Така например немалко работници от островите, които участват в прокопаването на Суецкия канал, след завършването на обекта не успяват да намерят друго занимание и се присъединяват към нестабилния слой маргинализирани хора, готови да се заемат с всякаква законна или незаконна работа, за да преживеят. Италианци, малтийци и евреи с различен произход споделят с гърците покрайнините на европейското общество в Александрия. Контрабандната търговия и специално контрабандата на тютюни е изключително поле на дейност на гръцкия подземен свят. Когато европейците напускат Александрия през юни 1882 г., гръцкият генерален консул донася в Министерството на външните работи, че в града има около 200 гърци „контрабандисти и други злодеи, които са решили да останат в момента на разорението заради своите цели“ 49. Процъфтяващите дейности на гръцкия подземен свят петнят честта на цялата колония. Чуждите пътешественици от епохата се задоволяват да споменат вертепите в гръцкия квартал, а колкото до властите, те по правило подозират гърците за всяко неразкрито престъпление и местната полиция гони без много формалности нежеланите, особено онези, които са рая, тоест турски поданици, и не се ползват от ничия консулска закрила 50.

Враждебното отношение на властите е основната пречка пред онези, които се стремят към дребнобуржоазно съществуване. Други трудности произтичат от съперничеството между местните и чуждите дребни занаятчии. Евреите са особено опасни противници, защото точно тяхното положение е още по-мизерно от това на гърците и те често са принудени да се задоволяват с още по-малки печалби, тоест поставени са в още по-трудни условия за преживяване. Особено опасна обаче е конкуренцията между амбулантните търговци и търговците на дребно, продаващи платове и кинкалерия на сергии. В много от казусите с „човешки жертвоприношения“ от епохата в Александрия и Турция се набеждава за виновен някой амбулантен търговец. Не е ясно в каква степен действа в тази фантазия митът за скитника евреин и в каква – неравностойната конкуренция на евреите амбулантни търговци спрямо уседналите им гръцки събратя. В случая с Фурнаракис тази роля се пада на Джулия Барух, амбулантна търговка на забрадки и други женски атрибути. Тя става полюсът, който привлича фантазиите на гръцките си съседи. Някой я бил видял да дърпа момчето, да го изпраща под някакъв претекст в къщата на предполагаемите жертвоприносители и жените от квартала се заклели, че им била казала в лицата някаква фраза, неразбираема във вида, в който е записана от разследващата комисия, но която те считали за натоварена със смисъла: „Нещастници, продавате ни кръвта си, а ние я купуваме с пари и я пием“ 51. Друг проблем за дребните занаятчии гърци са евреите сарафи, на които кризата на биметализма и паричната анархия на пазара в Александрия предоставят големи възможности за лавиране. На едно по-високо ниво се намират кредиторите от различни величини и банкерите. И в двата случая на човешко жертвоприношение се намесва името на Менасис – най-крупния лихвар в Александрия. Шест месеца след събитията на Великден 1881 г. първоначално печатът в Истанбул, а малко по-късно и този в Александрия изразяват безпокойството на гръцките дребни буржоа от масовизиране на конкуренцията на евреите. Повод за това дава едно ираде на Високата Порта, с което се насърчава настаняването в империята на евреи, които напускат Русия и други европейски страни вследствие на гоненията и им се предлага османско поданство. Разрешава им се да настаняват във всички провинции на империята, с изключение на Палестина и Сирия. Гърците в Истанбул явно са обезпокоени от възможността евреите да проникнат в затвореното дотогава вътрешно пространство за гръцката търговия, каквото е Мала Азия. Вестник Νεολόγος не съобщава коя класа конкретно ще пострада от новодошлите, но от впечатлението което оставя, може да се заключи, че такова безпокойство се изразява и се подбужда от търговците и банкерите, към които основно се обръща изданието. Обратно, в Александрия безпокойството се отнася до съдбата на по-бедните социални слоеве на колонията, изправени пред конкуренцията на евреите, „където по-долните слоеве на обществото се преследват“. Накратко, от това произтича обвинението към една национална група в безнравственост, нещо, което се случва за пръв път в египетския печат, считащ дотогава общите гонения срещу евреите в Източна и Централна Европа за „противохристиянски и дори противообществени“. Това развитие довежда традиционното гръцко антиеврейство до съвременния антисемитизъм, но е насочено изключително към евреите от определени обществени слоеве: „Забелязва се, че идващите нямат други професии, освен обичайните и най-разпространени тук, поради което настаняването на преселници ще направи те да пострадат (т.е. професиите) и ще навреди всячески на обществото“ 52.

В действителност много от дребните занаятчии евреи в Александрия са скорошни емигранти, които се сблъскват с подобни проблеми в социалното си интегриране при наличието на гръцки конкуренти. Семейство Барух, което е обвиняемо по случая с Фурнаракис, е пристигнало преди четири години от Корфу и условията, в които е принудено да преживява, не се различават много от тези за критските му обвинители. В арабския квартал в една къща под наем живее цялата фамилия Фурнаракис – бабата и дядото, овдовялата майка на Вангелис, една негова леля, годеникът на вдовицата и още един роднина. В случая със семейство Барух под един покрив в триетажната къща на Мурос живеят десет човека: главата на семейството Якоб, който е обущар, жена му Стела и дъщеря му Нина – шивачки, другата му дъщеря – амбулантната търговка Джулия, мъжът на Нина –ИлияРеви, и брат ѝ Вита, които работят в шивачницата. Има и три деца – от първия брак на Нина е голямата Консоле Белели, а от втория ѝ брак са двете по-малки – Диамандина и Дзозуа, приятели в игрите на нещастния Фурнаракис. Трудно свързват двата края и имат славата на страшни кавгаджии, ни съобщават разследващите за Барух. Гръцки поданици, знаят гръцки, но говорят помежду си на „диалект от Корфу“, тоест на италиански диалект, който им позволява да се сближат с голямата италианоговореща еврейска колония.

Икономически най-силна и с най-голямо влияние обаче е говорещата арабски еврейска колония с център в Кайро. Следват я евреите от Австрия, но тези от Магреб започват да печелят влияние, защото започват да се числят към френските поданици. В най-лошо положение са ешкеназите, бежанци от Полша и Русия. Зад впечатляващата фасада на единство и взаимопомощ, които се демонстрират навън или които си въобразяват другите националности 53, езиковите, догматичните и класовите различия в еврейските колонии пречат на функционирането на базисните обществени структури. Развитието на органите на еврейската общност става паралелно с развитието на общинските институции на гръцката колония, срещайки обаче големи трудности. Първата еврейска община е основана през 1840 г. и има, като гръцката през 1843 г., за основна цел издръжката на училищата. Църквата „Благовещение“ и еврейската синагога „Елиаху Ханаби“ ще се строят паралелно в продължение на десетилетия. Десетилетието 1860–1870 е белязано от сблъсъци вътре в гръцката общност между Патриаршията и светските лица; подобни сблъсъци разлюляват и еврейската колония десет години по-късно 54. В сравнение с гърците, евреите изостават особено в областта на образованието. Едрите търговци и банкери същоизпращатдецата си в чужди училища и целят да се асимилират в буржоазната класа на съответната европейска държава, която ги е записала за свои поданици. Изключение правят неколцина първенци в Кайро, които се отъждествяват с местната управляваща класа. В края на ХІХ век обаче съществува остър проблем с обучението на деца от по-бедни семейства. Световният еврейски съюз се опитва да вдъхне общо съзнание на тази разнородна мозайка и да ѝ помогне да постигне общинска еманципация, развивайки обучението на децата в колонията и правейки постъпки пред властите, дипломатическите мисии и в печата при всеки случай на дискриминация на по-слабите членове на еврейската община. Резултатът от намесата на Алианса в случая Фурнаракис показва, че еврейската колония в Александрия го признава, ако съдим от масовите парични вноски за неговите цели, за които се известява в броевете на A. I. U. от 1881 г. Начело на дарителите е семейство Менасес (De Menasce), което е внесло 100 египетски лири 55. В спокойни периоди на евреите в Александрия не им се е случвало да имат организация с толкова щедри дарения.

Условията на жилищно настаняване и на работа, проблемите със социалната интеграция в общините, а дори и хранителният режим поставят най-долните слоеве на гръцката колония по-близо до условията на живот на голямата маса александрийски евреи, отколкото до начина на живот на „първоразредните“ им едноверци. Между наемните работници и занаятчиите в Александрия се заплита, извън рамките на различните общности, гъста мрежа от ежедневни връзки, които поражда съседството. В крайна сметка случаят Фурнаракис става възможен именно защото между децата на двете семейства съществуват приятелски връзки, които се приемат за напълно естествени и от двете страни. Последната вечеря на Вангелис Фурнаракис е била със семейство Барух с характерната храна на средиземноморската кухня 56. Избухването на ксенофобията идва да наруши този климат на добросъседство и да даде удобен повод да се отслаби психологическото напрежение, натрупано в резултат на икономическия и обществен натиск, който се упражнява на индивидуално и на обществено ниво. При тези условия еднакво страдащият конкурент се превръща във виновник за неуспехите.

alexandria Port

Наблюдателите от онази епоха отбелязват ролята на икономическата конкуренция в избухването на ксенофобията, която разтърсва периодично Александрия. В увода на една антология с материали от парижкия печат за събитията от март 1881 г. издателят съобщава за икономическия антагонизъм между двете „раси“. Авторката Леонс Мейра обаче говори не за конкуренцията между дребните буржоа, а за борбата на едрите предприемачи за надмощие в египетската икономика. Гръцките дребни буржоа и пролетарии в Александрия се проявяват като „една тълпа, която не разсъждава“, „бесът“ на която се поддържа умишлено от по-горните класи чрез печата. Причината за тази позиция на богатите гърци е загубата на първенството в икономиката на Александрия, което е заето вече от евреите 57. Това тълкуване показва как един асимилиран от европейците евреин анализира в рационални категории сблъсъка на двете общности. Елементът на икономическата конкуренция, която реално съществува, го води до една теория за гръцки антиеврейски заговор, която фактически отговаря на гръцките фантазии за еврейски действия срещу гърците. Мейра преувеличава единството на гръцката колония и погрешно оценява връзките между народния печат и първенците на колонията. Така например, според нея последните контролират това, което се пише във вестниците на колонията. В действителност, както съобщава александрийският Омония, „само най-долната класа подкрепя журналистиката, само тя усеща сериозна нужда от нея и прави каквото може за нея, макар примерите да я обезкуражават. Висшата класа харесва всичко, което е европейско, дори да е недостойно, казвайки, че е европейско“ 58. Дребните буржоа от гръцката колония осъждат космополитния начин на живот на едрите търговци и банкери и ги обвиняват в недостатъчен патриотизъм 59. Различни виждания предизвиква дори празнуването на Заговезни, организирано и по европейски, както искат богатите, или свободно, както изглежда иска „народът“ 60. В условията на това вътрешно противопоставяне сред гръцката общност атаката на печата срещу евреите по повод случая с Фурнаракис предоставя едновременно и удобен повод да се поставят под съмнение позициите на първенците на колонията.

По своето естество проблемите, с които се сблъскват ръководителите на гръцката колония и по-малко заможните им сънародници са доста сходни. Само мащабът на управляваното имущество е различен, а следователно различен е и размерът на последиците от сблъсъците. По време на дългото управление на Мохамед Али (1805–1848) и годините непосредствено след него, период, който съвпада с разцвета на гръцката средиземноморска търговия, търговските кръгове на колонията успяват да поставят под свой контрол външната търговия на Египет. Когато обаче започва да се увеличава емигрантският поток към Египет, когато се строи каналът и настъпва големият „бум“ на памука, те започват да губят почва. Отслабването на икономическото влияние на гръцката колония се наблюдава в рамките на общото преразпределение на международната търговия и промяната на връзките в търговията, промишлеността и кредитните институции в страната. Сред механизмите, които довеждат до този упадък, особено съществена роля изиграва липсата на политическа подкрепа като необходима предпоставка за успеха на предприемачеството на определени международни пазари през „либералния“ ХІХ век. Както красноречиво предупреждава френският консул в Александрия: „Накратко, търговска и промишлена Франция ще може да прави печеливша търговия на Изток при условие, че политическото ѝ влияние продължава да е такова, каквото е днес“ 61. Решителни са също така последиците от по-бавното приспособяване на гърците към модернизираната банкова система. Биха могли също така да се споменат цивилизационните или културологични фактори, които се отнасят до правната форма на гръцките търговски дружества, които имат личен характер, и възгледите на едрите търговци за собственото обществено издигане, вследствие на което ако не те, то наследниците им се отказват от активна предприемаческа дейност и я заменят с по-спокойния живот на рентиера.

Прегрупирането в икономическия живот на Египет след 1856 г. се вижда нагледно в пътеводителите на Александрия. Имам предвид конкретно картата-пътеводител от 1877 г., същата, която вероятно са използвали английските войски, когато през лятото на 1882 г. завземат града 62. В полето на картата, от лявата и от дясната страна на плана на града и околностите му са отбелязани най-значимите обществени и частни магазини в Александрия. Начело на пътеводителя е списък с 19-те банки, между които са и две гръцки предприятия – Търговската банка на Александрия и „Братя Синану“, докато банките, които са еврейска собственост, са десет. Останалите са клонове на европейски акционерни дружества. Следват 53 застрахователни дружества, от които само две са гръцки – Морска банка „Архангелос“ и гръцкият „Veritas“. Пътеводителят продължава с консулствата, основните предприятия, пощите, аптеките, обществените служби, театрите и т.н, за да завърши със списък на собствениците на Суна (складове) в Минет ал Басал. Тук гръцките имена, равни по брой с тези на пашите и на чуждите собственици, свидетелстващи повече за инертността на поземлената собственост във връзкас промените в разпределянето на движимото богатство, отколкото за специализация.

Картината, която произтича от пътеводителя относно гръцкото участие в икономическия живот на Александрия, е реалистична. Значително гръцко присъствие в преносната търговия, при положение че собственикът на Суна е действащ търговец, и слабо присъствие в банковия сектор, дори и ако се добави търговско-банковото дружество „Синадинос, Ралис и сие“, най-голямата гръцка частна банка през 1881 г., и новосъздадената банка на Минет ал Басал, в която има гръцки интереси, но с по-малка значимост. Имаме още едно доказателство – председател на съюза на вносителите е англичанинът Карвър, П. Блеч ръководи сектора за памук, а гръкът К. Зервудакис е заместник-председател и ръководител на сектора за житни култури 63. Ако се съди по това разпределение на компетенциите, то налице е отстъпление на гърците в търговията с памук, където преди са доминирали, и запазване на позициите в по-традиционната област на търговията със зърно, както и търговията със Судан и вътрешността на Африка.

Изоставането на гърците в банковото дело е феномен, който не може да бъде просто обяснен в рамките на пазара в Александрия, тъй като темпото на създаване на кредитни учреждения следва плътно промените в международната конюнктура и интернационализирането на този вид предприятия е много по-голямо от това на търговските. Пазарът в Александрия предоставя възможности да се изследват функционирането на банковите учреждения в Близкия изток и последиците от дейността им върху местната икономика 64. Първото впечатление от едно такова изследване е, че обичайните банкови дела се намират много надолу в списъка с приоритетите на банките и банкерите в Александрия, чието основно занимание и основен източник на печалби са акциите по публичния дълг. Гърците в Александрия участват в експлоатацията на обществения сектор, където в крайна сметка се изсмукват данъците на египетските земеделци, на които гръцките бакали във вътрешността са наемодатели и услужливи лихвари. Съвременната форма на участие на египтяни в спекулацията около публичния дълг е личното влагане в държавни ценни книжа, специално в по-печелившите облигации. Определени личности участват, макар и в малцинство, като акционери в чужди банкови дружества. Едва през 1872 г. имаме първото преимуществено гръцко акционерно дружество – Банката на Александрия, която обаче, както и другите ѝ сродни учреждения, има официално седалище в чужбина – в Англия, и се управлява според английските закони. Банката на Александрия не успява да участва много в общия пир. Турският фалит през есента на 1875 г. повлича във вихъра си и египетските публични финанси шест месеца по-късно. Кризата разбива коалицията от представители на разнородни интереси, коитодо този момент си сътрудничат повече или по-малко задружно в експлоатирането на публичния дълг. Едно от основните противоречия, които се проявяват в подобни ситуации, е раздалечаването на интересите на собствениците на облигации по дългосрочни заеми и вложителите в дългосрочни високолихвени полици. Местните капиталисти, независимо дали са с автохтонен или с чужд произход, спадат като правило към втората категория, докато облигационните заеми се намират обикновено в ръцете на касиери и банкери от Европа. Размерът на сблъсъка и крайното уреждане на дълга зависят от икономическите възможности на противостоящите си групировки и от силата на политическите им опори. Това важи както за Египет и Турция, така и за Гърция, която фалира две десетилетия по-късно.

Гърците в Александрия се намират в лагера на притежателите на плаващ дълг. Повече от половината от 102-та подписали, след публично събрание на капиталистите в Александрия, протеста за прекратяване на обслужването на плаващия дълг през пролетта на 1876 г. са гърци и списъкът с имената им включва почти цялото икономическо ръководство на колонията. Става въпрос за най-слабата групировка в сблъсъка, който се очертава. Техните капитали не им позволяват да дадат едно постоянно решение на икономическата безизходица в публичната каса. През периода от октомври 1875 до май следващата година те изразходват и последните си запаси в една отчаяна борсова битка с цел запазване цената на египетските облигации и покритието на най-спешните нужди на хазната 65. В момента, в който се изчерпват капиталите им, става ясно, че връзките на мнозина от тях с представители на местната власт са изцяло светски, без никакво съществено икономическо или политическо съдържание. Едновременно с това сблъсъкът надминава възможностите за политическа намеса на Гръцкото кралство, дори да се предположи, че в Атина има желание.

Решенията, които се предлагат за изход от кризата, се формират под натиска на английската политика и английската борса. Египет има изключително стратегическо положение, поради което Англия не може да позволи страната да продължи да се намира в стопански хаос, който, прибавен към зараждащия се египетски национализъм, би могъл да доведе до нежелани политически ситуации. Независимо от възможността страната да бъде завладяна с армия, плюсовете и минусите на което още се преценяват от ръководните фактори в Лондон, запазването на интересите на английските собственици на облигации и стабилизирането на вътрешното положение в Египет налагат промяна на публичния дълг, основен елемент на която е драстичното намаляване на претенциите на собствениците на неустойчив дълг. Това е едната страна на икономическото решение, което се нагърбва да наложи английската политика в Египет. Другата страна включва данъчни промени в ущърб на чуждите колонии и облекчаващи египетските селяни, за да може хазната и заемодателите ѝ чрез данъчното облагане и чрез обслужване на публичния дълг да облекчат по-голямата част от земеделското население за сметка на лихварите.

За да се противопоставят на този натиск, гърците в Египет трябва да сключат съюзи, които биха им предоставили икономическа подкрепа и особено политическа опора, каквато нямат. Тези съюзи не са желани от националистическото движение, начело на което е Араби паша. Не само страхът, че движението може да доведе до коренна промяна на обществените производствени връзки, парализира всяко движение в тази посока. Идеологическите предразсъдъци пречат да се разбере природата на движението и не позволяват на никого от жителите на Египет да се противопостави на евентуалния успех на националистите. Пет-десет години по-късно, пишейки „Първи спомени“, П. Делта не изглежда да се е отдалечила много от тогавашните оценки на египетската едра буржоазия относно движението на Араби и неговите привърженици: „промениха се нещата оттогава. Събудиха се и те“ 66. Отнасянето на пробуждането на египетския народ към онези дни, около 1930, е равносилно на заличаване на политическите мотиви на въстаниците от 1882 г. Тази позиция, която споделят масата колонисти, не е несъвместима с либерално-демократичните и дори с радикалните идеи за обществото в страната, от която произхождат колонистите. Обратно, много пъти през 1830, 1843 и 1848 г. се наблюдава, че промяната на режима в метрополиите – Франция и Гърция, към по-демократичен предизвиква втвърдяване на отношенията между колонистите и местното население 67. И, разбира се, става дума за същите колонии, които бяха изпратили доброволци, за да воюват за освобождението на негрите в Американската гражданска война и за Френската република през 1870 г. 68 Само през последните седмици се намираме пред рухване на старите истини за част от жителите на Египет, пред възникването на нови въпроси, които няма да намерят отговор поради бързината, с която идва катастрофата. В Атина в опозиционните на Трикупис кръгове явно има по-правилни обяснения за характера на движението на Араби 69.

Гърците в Александрия възлагат надеждите си на „третия път“, който една група реформаторски настроени паши начело с Шериф паша се опитва да прокара между чуждата намеса и военното правителство. Тази група предлага ограничена институционална модернизация на режима с надеждата, че ще удовлетвори едновременно исканията на националистите и на чуждите кредитори, без да засегне съществуващите връзки между производството и властта. На ниво външна политика египетските гърци разчитат на Франция за благоприятно решение на египетския проблем. Тук има сходство с политиката на Атина, която през този период възлага на Париж надеждите си за материализиране на териториалните отстъпки, направени ѝ от Берлинския конгрес. Израз на това двойно очакване е факелното шествие на гръцките колонисти под осветените прозорци на френското посолство през нощта на 14 юли 1880 г., където за пръв път след въвеждането му се празнува френският националния празник – годишнината от падането на Бастилията. На стопанско ниво се цели съюз с френския банков капитал и с онази част от евреите в Египет, които си сътрудничат с него 70.

Тази политика на съюзяване довежда през юни 1881 г. до основаването на Генералната египетска банка. По същото време, когато излиза заключението на международната следствената комисия по делото Фурнаракис, дружество „Синадинос, Ралис и с-ие“ се сдружава с групата „Суарес-Катауи“ на едрите еврейски банкери в Кайро. Суарес са представители на нова категория европеизирани евреи, докато Катауи са най-голямото семейство сред старата местна еврейска аристокрация. Болшинството от акциите са в гръцки ръце, приблизително една трета са на „Синадинос, Ралис и с-ие“. За председател на управителния съвет е назначен Теодорос Ралис, председател на гръцката община, а за изпълнителни директори в Александрия, Кайро и Париж – братята Синадинос и Теодорос Родоканакис. В управителния съвет участват и други големи имена от колонията – К. Зервудакис, И. Антониадис, Синанос и др. Евреите съдружници държат по-малка част от капитала и са малцинство в управителния съвет, но се подкрепят от групата на френските банкери – Société Générale, Crédit Lyonnais, Paribas, Comptoir d’Escompte 71.

С основаването на Генералната банка гърците не само избират съюзниците си, но и предначертават предприемаческите си цели. Защото същата френско-еврейска група е основала преди години една друга банка – Crédit Foncier Égyptien, която има за единствено поле на дейност предоставянето на нисколихвени ипотечни заеми на земеделците. В това предприятие участието на сънародниците ни е ограничено до нивото на формалната учтивост. Тази колебливост отразява нежеланието на гърците да съдействат за развитието на един организъм, който е предопределен да създаде ненужна кредитната верига, която започва от търговеца-банкер в Александрия и завършва при гръцкия бакалин-лихвар в египетските села и която представлява гръбначният стълб на икономиката на египетския елинизъм. Статиите в гръцкия александрийски печат, представяйки причините, поради които една земеделска банка би трябвало да се счита обречена на неуспех, и излагайки услугите, които предлагат дребните заемодатели на фелахите, се опитва да узакони тактиката на гръцките капиталисти 72.

Учредяването на Генералната банка съвпада с временно подобряване на политическия и икономическия климат в Египет. Цел на вдъхновителите на предприятието е да получат изключителната привилегия за обслужване на публичните плащания и такси. Става въпрос за същата придобивка, към която се стремят намиращата се под английско управление Отоманска банка, англо-френската Англо-египетска банка, още една френска финансова групировка и едно доста мъгляво италианско обединение. Сметките на управителите на Генералната банка се базират на подкрепата на френската политика и на съюза с реформистки настроената част от пашите от старата египетска върхушка, които към този момент изглежда, че се държат на политическата повърхност.

Араби с офицерите си и английската намеса през лятото на 1882 г. провалят тези планове. След пожара в Александрия Генералната банка препоръчва една строителна фирма, която наддава на търг за разрушеното обществено недвижимо имущество в центъра на града. Няколко дни по-късно английската намеса довежда до отмяна на резултатите от търга. Така, докато въпросът за обезщетенията и възстановяването на Александрия се проточва във времето, при общото финансово изтощение на първите години от английската окупация, Генералната банка се принуждава да използва предназначените ѝ за по-амбициозни цели капитали в текущата търговска и борсова спекулация. Кризата от 1884–1885 г. довежда до фалит дружество „Синадинос, Ралис и с-ие“, който заплашва в един момент да повлече и Генералната банка. В крайна сметка банката оцелява, защото френските и еврейските ѝ акционери се боят да не би разпадането ѝ да разтърси Crédit Foncier Égyptien, която предлага благоприятни перспективи, и внасят нужните капитали за нейната реорганизация.

След преустройството на банката гърците притежават по-малката част от акционерния капитал и са малцинство в управителния съвет, докато обратно, влиянието на еврейското обединение нараства. В процеса на ликвидация на дружество „Синадинос, Раллис и с-ие“ на повърхността изплуват противоречията, под които се открояват национализмът и религиозните предразсъдъци на гръцките и еврейските банкери. През лятото на 1885 г. в кореспонденцията между Александрия, Париж и някои европейски курортни центрове, където чуждите и египетските банкери прекарват ваканцията си, има изрази, които показват, че няма голяма разлика между манталитета на банкерите и на дребнобуржоазните им сънародници. „Не забравяйте, че е грък и живее в гръцка среда“, пише най-възрастният отСуарес за събрата си Родоканакис 73. Изразите на гърците, които се намират в малцинствено положение, са по-внимателни, но тук ще припомним какво споделя един гръцки банкер пред френския консул в разгара на случая Фурнаракис: „Как искате да не вярвам в това обвинение срещу евреите? Когато бях дете, постоянно ми казваха да се пазя от евреите, докато това стана неразделна част от спомените и детския ми опит в семейството“ 74.

Тези противоречия между различните народности в средиземноморските метрополии показват, че въпреки общуването, аналогичните условия на труд и сходния начин на живот, процесът на цивилизационно асимилиране среща непреодолими пречки. Имаме пълно поглъщане на най-нисшите обществени слоеве от местното им обкръжение, както ограничен брой хора и семейства от висшите слоеве са погълнати от една чужда буржоазна класа, но липсва космополитният елинистичен вид общество.

Както споменахме, икономическото прегрупиране в Александрия през 70-те и 80-те години на ХІХ век не представлява изолиран феномен, а е част от една по-обща промяна в световен мащаб, която се характеризира с централизация на капитала, налагане на големите акционерни промишлени и банкови дружества и смазване на средните банкови и търговски предприятия. По време на този процес гръцките търговци изглежда често се сблъскват с еврейските си конкуренти в различни области: в Лондон през първия период на грюндерство, в Румъния и в Южна Русия 75. Случаи на икономическо противопоставяне на гърци и евреи не липсват и през следващите десетилетия до избухването на Първата световна война. Едновременно с това имаме случаи на гръцко-еврейски предприемачески съдружия с голяма продължителност и стабилност, особено в банките в Истанбул, а и в самата Александрия 76. Генерално отслабената позиция на гръцките предприемачи в рамките на тези връзки не означава, че възходът на конкурентите им евреи е общ феномен. В действителност имаме възход на евреите предприемачи, които произхождат от общностите на промишлена Европа и продължават развитието на тази национална икономика, докато залезът на еврейските предприятия в Средиземноморието е започнал още преди този на гръцките им събратя и е по-дълбок. Спасяват се само тези, които успяват да се свържат с новите финансови центрове.

В никой от случаите на конфликт на икономическите интереси на гърците и евреите, не се наблюдават събития, подобни по вид и размер на тези в Александрия. Дори когато местното население, покровителствано от властите, извършва погроми, както е в Румъния и Русия, гръцката общност остава безучастна. Причините, поради които Александрия прави изключение, са големината на гръцката колония, икономическата несигурност на по-голямата част от нейните членове и липсата на силна политическа власт. Скрит в тълпата, сигурен в бездействието на властите, търпящият лишения грък в Александрия може да се нахвърли върху всеки слаб като него и да се облекчи временно от социалния и психологически натиск, на който е подложен. Освен това Александрия и Египет представляват изключение по още една причина. Става въпрос за единствената средиземноморска страна, в която стопанската криза и икономическото разместване водят до окупация от една чужда сила.

Следващите поколения жители на Александрия ще изтрият напълно от паметта си тези епизоди, едно изтласкване, което е облекчено от коренните промени в условията на живот в колонията. Пролетариите и маргиналите са асимилирани от дребната буржоазия, положението на която се стабилизира с обществените преобразования, които донася английската окупация. Особената икономическа тежест на големите предприемачи на колонията се намалява още повече от окупацията, но колонията като цяло живее по-добре, отпреди. Разширеният пазар позволява оцеляването на „малките бели“, притъпявайки противоречията между тях, изразяването на които също е затруднено от функционирането на една по-резултатна държавна машина. Избухванията на гръцкото антиеврейство през 1880–1881 г. нямат продължение и никога не придобиват завършен характер с появата на модерно антисемитско движение. Малките народни вълнения и безредици в Александрия ще бъдат погълнати от развитието на гръцката политика и от различните идеологически течения в Гърция, като например аристократичния антипарламентаризъм на Сп. Валаоритис и европейския антисемитизъм на Я. Полилас. По този начин хрониките от началото на ХХ век за историята на колонията ще обрисуват едно утопично елиноцентристко минало, доминирано от мита за специалния принос на гърците в „цивилизоването“ на съвременен Египет и където изявите на ксенофобия, какъвто е случаят Фурнаракис, нямат място. Тези творби, аналогични на които съставят и представителите на другите чужди колонии, не целят да обосноват претенциите на чуждите сили в ущърб на египетското надмощие, както става през ХІХ век, а се надяват, че ще легитимират оставането на колонии в Египет, като се подчертава приносът им в културното и икономическото развитие на страната 77. Така се създава картината на „елинистична“ Александрия през онази епоха, в която гърците заемат челно място сред другите колонии в преследването на мечтата за лично благоденствие. Става въпрос за едно саморегулиращо се общество, без политически владетел, едно общество, което потребява и посредничи, но не произвежда. Селската вътрешност на страната, египетското население на града не присъстват в тази картина и заедно с тях изчезват основните обществени и политически противоречия.

Става въпрос точно за Александрия на поета Кавафис, за една утопия от края на ХІХ и началото на ХХ век, а не за елинистичната епоха. Тази фантастична конструкция не е творение изключително на гръцката общност или на Кавафис. С. Циркас 78, за когото става дума в частта от книгата на Ат. Политис, посветена на Кавафис, твърди, че главата за общите черти между Александрия от началото на ХХ век и елинистичния период, е написана от самия поет 79. Без да изключваме това, ще трябва да подчертаем, че Политис би могъл да е повлиян от всеки пътеводител или пътепис за Египет. Георг Еберс, който популяризира древноегипетската цивилизация в романи и археологически пътеводители, използва още през 1880 г. подобни метафори 80. За космополитния град говорят, използвайки аналогични изрази, американски пътеводител от 1884 г., пътеводителят на Бедекер от 1877 и граф де Леви Мирпоа (1882) 81. Никъде няма предупреждение към бъдещия пътник за напрежение между главните актьори – чужденците и статистите – египтяни. Общото място на „новоелинистична“ Александрия се избира именно за да скрие противоречията на настоящето. Освен това „Гърция“ на „новоелинистичния“ град не е Гръцкото кралство, а Англия и Франция. На западноевропейския модел на живот подражават колонистите, на английски и на френски кореспондират помежду си и описват значителните събития от живота си 82. Тоест картината на Египет, която се изгражда от европейците в критичния период на икономическо и политическо поробване на Египет и която намираме в поезията на Кавафис, е двойно невярна. Първо, защото премълчава противоречията на настоящето и второ, защото нито в елинистичната, нито в римската епоха е съществувала една Александрия, където хармонично да са съжителствали различни народности. Сблъсъците между гражданите с гръцки произход и лишените от политически права евреи емигранти са постоянни и кървави, а духовните контакти между двете национали и културни общности не се ограничават само с превода на Септуагинта, но включват и написването на първите антисемитски съчинения 83. Но освен сблъсъците между колонистите, съществува и постоянно противопоставяне на местното население срещу тях.

Поетът познава отблъскването, което чувства, и изолираността, която понася чужденецът, може да почувства атмосферата на погрома 84, но ги възприема като изцяло личен проблем и чувствената му етика не му позволява да настоява на тях. Елинистичната Александрия в поезията на Кавафис е един личен конструкт, една сцена, която се изобретява, за да се представи естетическото и лично противопоставяне на действащите лица 85. Не сходствата между съвременна и елинистична Александрия вдъхновяват поета, а философията и етиката му, която изисква елинистичният декор. Ако непременно е необходимо връщане назад в елинистичното минало, за да се потърси символ на Александрия от модерната епоха, бих се ориентирал не към Сарапи, към елинизираните сирийци и киринейци, нито към Александрос Йанос, а към хилиастичните текстове на местните египтяните от птолемейския период, какъвто е следният откъс от пророчеството на грънчаря за съдбата на града на поясоносците гърци:

И градът на поясоносците ще запустее,
подобно на моята пещ, заради беззаконията,
извършени срещу Египет,
а статуите, отмъкнати оттам,
ще се завърнат отново в Египет.
А крайбрежният град ще се превърне в място,
където рибарите сушат мрежите си,
а Добрият Бог и Книфис ще се насочат към Мемфис;
така че минувачите ще казват:
този град [едно време] е хранил всички,
в този град са се установили всички племена 86.

 

Χατζηιωσήφ, Χρήστος. Πάσχα στην Αλεξάνδρεια: λαϊκές προλήψεις και διακοινοτικές διαμάχες στην Αίγυπτο στα τέλη του 19ου αιώνα.
Τα ιστορικά, τόμος 7, τεύχοι 12–13, 1990, 121–148.

 

Превод Юра Константинова

Редактор Надя Данова


Бележки

1 Възстановяването на взаимосвързаните събития стана въз основа на публикации в александрийските вестници Ημερήσια νέα (Дневни новини), 9/21, 11/23, 12/24, 14/26, 16/28 Μαρτίου 1881; Ομόνοια, 7/19, 9/21, 10/22, 12/24, 13/25, 16/28 Μαρτίου 1881; Le Phare dAlexandrie, 23, 24, 25 mars 1881, и на докладите на консулите на Франция и Англия в Египет (Aff. Étr. C. P. Égypte, vol. 6, Le Caire, 28 mars 1881; C. C. C. Alexandrie, vol. 46, Alexandrie, 4 avril 1881; P.R.O. F.O.141/143, Caire, 28 mars 1881). Виж и Landau, J. The Jews in Nineteenth-century Egypt. Jérusalem, 1967, 164–165; Alliance Israélite Universelle, Bulletin mensuel, avril 1881, 76–77. Кратко споменаване на тези събития има и у Hassoun, J. Accusation de meurtre rituel en Basse-Egypte à la fin du XIXe siècle. – Revue des Études Juives, 34, 1980, 203–204. За съжаление не можах да намеря сведения за този случай в архива на гръцкото външно министерство.

2 Ομόνοια, 6/18 Απρίλιου1881 – репортаж на парижкия вестник Le Temps.

3 Става въпрос за обичая на Великден да се изгаря чучело на Юда едновременно като антиеврейска демонстрация и като християнско религиозно празненство. Ритуалът има езически корен, символизиращ унищожаването на злото (зимата) и възраждането на природата. - Бел. прев.

4 Landau, J. The Jews, p. 166.

5 Vauchez, A. La sainteté en Occident aux derniers siècles du Moyen âge. École Française de Rome. Rome, 1981, 176–181. Става въпрос за Вернеркапеле в Бахарах на Рейн. „Мъченичеството“ станало през 1287 г., а издигането на храма е завършено през ХV век.

6 Нашият Изток – така гърците наричат Източното Средиземноморие, в което има множество процъфтяващи гръцки колонии - Бел. прев.

7 Galante, A. Histoire des Juifs dIstanbul. Istanbul, 1942, p. 125.

8 В архивите на френското Министерство на външните работи том 4 от поредицата Affaires Diverses Politiques, Turquie, е посветен на този въпрос.

9 Judisches Lexikon. T. 1. Berlin, 1927, S. 224.

10 Landau, J. The Jews, 160–162.

11 Shatzmiller, J. Recherches sur la communauté juive de Manosque au Moyen âge. Paris-La Haye, 1973, p. 143.

12 Γκιόλιας, Μ. Ο Κοσμάς ο Αιτωλός και η εποχή του. Αθήνα, 1972, 225–248. Козма Етолийски (1714–1779) – гръцки монах, пророк и светец. - Бел. прев.

13 В словата на Козмас, които са запазени в превод на италиански във венецианските архиви и може да се смятат за оригинални, православните, които пренебрегват религиозните си задължения, си приличат с евреите по две неща, без това да се счита задължително за настъпление срещу еврейските общности. Виж: Ξανθοπούλου-Κυριακού, Α. Ο Κοσμάς ο Αιτωλός και οι Βενετοί (17771779). Θεσσαλονίκη, 1984, σ. 146, 150. Обратно, в словата, с които разполагаме благодарение на учениците му, нападките са по-жестоки и се отнасят пряко до евреите, които са обвинявани за тайни практики срещу православните християни. Виж: Γκιόλιας, Μ. Ο Κοσμάς ο Αιτωλός, 372–373.

14 Θεοδώρου, Θ. Ο Επίσκοπος Λέρου Ιερεμίας και η Επανάσταση του 1821. Αθήνα, 1988, σ. 5.

15 Pashley, R. Travels in Crete. 2. Amsterdam, 1970, p. 125 (фототипно издание).

16 Legrand, L. Recueil des poèmes historiques en grec vulgaire relatifs à la Turquie et aux Principautés danubiennes. Paris, 1877, 306–308. А. Политис свързва събитията в Закинтос със стихотворението на Г. Терцетис. На него дължа благодарност, че ми го показа. Вж. Πολίτης, Αλέξης. Τα κατάλοιπα Fauriel και Brunet de Presle. Αναλυτικός κατάλογος. Αθήνα, 1980, σ. 80.

17 Beinart, H. Les convertis devant le tribunal de lInquisition. Barcelone, 1983, 72–73 – за празнуването от евреите в Испания на превземането на Константинопол от турците.

18 Lewis, B. The Jews of Islam. Princeton, 1984, p. 139.

19 Скорошен, но характерен пример за изграждането на тази „отоманска утопия“, както я характеризира Б. Луис, представлява френският социолог на османския Солун Е. Морен, който е с еврейски произход и оценява отрицателно разделянето на Македония от балканските държави Morin, E. Vidal et les siens. Paris, 1989, 11–36, 61.

20 Κοραής, Α. Περί των Ελληνικών Συμφερόντων. Διάλογος δύο Γραικών. Ύδρα, 1825 (използвам изданието на Κ.Ν.Ε/Ε.Ι.Ε., 1983), 161–164, както и позоваването на Abbé Grégoire. Essai sur la régénération morale et politique des Juifs. Metz, 1789.

21 Αθηνά, 29 Δεκεμβρίου 1834; 21 Δεκεμβρίου 1835.

22 Shatzmiller, J. Recherches sur la communauté juive, 15–138, където се описва механизмът за разпространяване на аналогичен слух в Маноск в Прованс в края на ХІІІ век.

23 Richez, J.-C. Émeutes antisémites et révolution en Alsace. – In: Révolte et Société. Actes du IVème Colloque dHistoire au Présent. T. 2. Paris, 1989, p. 119.

24 Виж епилога на Boehlich, W. Der Antisemitismusstreit. Frankfurt/Main, 1988, 239–265.

25 Ημερήσια Νέα, 24/6, 27/9, 28/20 Απριλίου; 1/13 Μαϊου 1881.

26 Drumont, E. La France juive. Essai d’histoire contemporaine. Paris, 1886.

27 Sternhell, Z. La droite révolutionnaire. Paris, 1978, 177–214.

28 Тази характеристика е на Vidal-Naquet, R. La démocratie grecque vue dailleurs. Paris, 1990, p. 398, note 64.

29 В свой доклад върху състоянието на гръцкото общество френският посланик в Атина Де Монтолон се позовава на прелестите на „дорийската раса“, за да обоснове оптимизма си относно възстановяването на Гърция. Естествено, когато става дума за гръцкия ирендентизъм, изразът, който използват някои дипломати, е „вижданията на гръцката раса“ (Aff. Étr. C.P. Grèce, vol. 134, Athènes 17 février 1895), а други порицават „наивната суетност, която характеризира гръцката раса“ (в същата серия, Grèce, vol. 117, Athènes 15 janvier, 18 mars 1885).

30 Sternhell, Z. La droite révolutionnaire.

31 Ισραηλινή Κοινότητα Κερκύρας, Οι ισραηλίτες της Κερκύρας. Κέρκυρα, 1978, 18–25. Описание на събитията от 1891 г. имаме и във френската дипломатическа кореспонденция: Aff. Etr. A.D.P. Grèce, vol. 184, Mouvement antisémitique à Corfou; C.P. Grèce, vol. 128, Athènes 27 avril, 2, 27 mai 1891. На събитията от 1891 г. в Закинтос е посветена драмата в три действия на Гр. Ксенопулос „Рахил“, представена за пръв път в театър „Вариете“ в Атина на 15 юли 1909 г.

32 Яковос Полилас е сред значимите интелектуалци от края на ХІХ век. Произхожда от Корфу, където издава местния вестник Ригас Фереос. На неговите страници започва мащабна антиеврейска кампания, довела до погромите на острова през 1891 г. Подробно за Я. Полилас и за антиеврейските погроми в Корфу и Закинтос в края на ХІХ век виж: Λιάτα, Ευ. Η Κέρκυρα και η Ζάκυνθος στον κύκλωνα του αντισημιτισμού. Η «συκοφαντία για το αίμα» του 1891. Αθήνα, 2006.

33 Ιστορικό Αρχείο Υπουργείου των Εξωτερικών (ΙΑΥΠΕΞ), σειρά 49, φάκελος 2 (1871).

34 „И германците впрочем се разбунтуваха заради евреите, германците, които напразно и без никаква причина поискаха нищо по-малко от освобождаването на страната им от евреите“. „Тукашната гръцка колония нито от предубеждение се разгневи, нито от суеверие или религиозност, а просто от убеждението, че е убито гръцко дете“ (Ημερήσια Νέα, 11/23 Αριλίου 1881, 14/26 Μαρτίου 1881). „Гърците не са фанатици, суеверни или варвари... гръцката нация се държи изключително умерено, макар да е обвинявана най-позорно. Има право да негодува срещу това безнаказано и тайно източване на кръвта ѝ, тъй като не са намерени виновниците за тези злодеяния и не са наказани дори умерено“ (Ομόνοια, 14/26 Μαρτίου 1881).

35 Μιχαηλίδης, Εύγ. Πανόραμα. Αλεξάνδρεια, 1972, 50–54. Вж. биографични данни за Икономопулос в Μεγάλη Ελληνική Εγκυκλοπαίδεια.

36 Става въпрос за героя от едноименния роман на гръцката писателка Пинелопи Делта Τρελαντώνης (1932). За прототип на героя, чието име в превод означава „лудия Антонис“, авторката използва брат си Антонис Бенакис. Самата П. Делта (1874–1941) е родена в Александрия в семейството на богатия гръцки търговец на памук Емануил Бенакис. - Бел. прев.

37 Ημερήσια Νέα, 14/26 Μαρτίου; 27/8 Αριλίου 1881.

38 За политическите и стопанските факти от този период виж: Schölch, A. Ägypten den Ägyptern! : die politische und gesellschaftliche Krise der Jahre 1878–1882 in Ägypten. Zürich-Freiburg: Atlantis Verlag [1972] [= Egypt for the Egyptians.London, 1981].

39 Характерни са нападките на парижкия вестник Le Temps от 1880 – Aff. Étr. A. D. P. Grèce, vol. 121: „Journal Le Temps: campagne de presse sur la position de la France vis-à-vis de la Grèce, 1880“.

40 За силното френско противопоставяне виж Aff. Étr. C. C. C., vol. 46; C.P. Egypte, vol. 68, 69.

41 Ημερήσια Νέα, 16/28 , Φεβρουάριου 1881.

42 Aff. Étr. C. C. C. Alexandrie, vol. 46, Alexandrie 5 octobre 1880, 18 juillet 1881; C.P. Egypte, vol. 69, Alexandrie 21 juillet 1881; Ομόνοια, 22/4 Ιουλίου 1881.

43 Дори и британците, които в тази епоха упражняват неотслабващ контрол върху управлението и икономиката на Египет, не са безразлични към съотношението на служителите в египетската публична администрация, с които са представени различните европейски държави, и противодействат специално на това, което смятат за „францизиране“ на египетското образование. P.R.O. F.O. 141/143, Cairo, 30 March, 3 October 1881.

44 Изясняването на точния брой на гърците, които живеят в Египет, представлява сложен въпрос по две причини. Първо, преброяването на гърците в Османската империя като османски поданици и приспадането им от статистиките, докато разграничението между гърците от Гърция и тези от Османската империя е много трудно, ако не и невъзможно (по този въпрос виж: Hadziiossif, C. La colonie grecque d’Égypte, 1833–1856, doctorat 3ème cycle, E.P.H.E. IVème section – Paris IV. Paris, 1981, p. 395). Втората причина касае нежеланието на гърците да се регистрират, което според някои консулски източници има за последица факта, че броят им излиза към 50% по-малък от реалния. Следователно броят на гърците в Египет при всички случаи не надвишава 29 963 от 68 653 чужди поданици, каквито са данните от преброяването през 1879 г. (Aff. Étr. C.P. Égypte, vol. 68, Le Caire, 24 janvier 1881). Според гръцкото консулство през 1882 г. гръцките поданици в Египет са 50 000 души.

45 Страница 36 от доклада на мнозинството на международната разследваща комисия със заглавие: Rapport de la Commission d’Enquête chargée de rechercher les causes et les circonstances de la mort de l’enfant Evangeli Fornaraki (в него доклада на мнозинството). Намира се в: Aff. Étr. A.P.D. Égypte, vol. 6 – том голям формат със 106 ръкописни страници. Следва доклад на гръцкото малцинство от 36 страници в същия формат.

46 Ομόνοια, 19/31 Μαΐου, 5/17 Ιουνίου 1881.

47 Доклад на мнозинството, с. 26, 28; доклад на малцинството, с. 32; Ομόνοια, 9/21 Ιουνίου, 30/11 , Αύγουστου, 26/7, 29/10 , Νοέμβριου 1881.

48 Ομόνοια, 16/28 Ιουνίου, 30/11 , Αύγουστου, 27/8 , Σεπτέμβριου 1881.

49 Υπουργείο των Εξωτερικών (ΥΠΕΞ), 1882, а.а.М., Αλεξάνδρεια, 18/30 Ιουνίου. Когато военният кораб „Бубулина“ пристига в Пирея с 2000 пътници от най-бедните членове на колонията, които са превозени на разноски на правителството, началникът на полицията уведомява Х. Трикупис, че сред бежанците има заподозрени „за много неща“. – Пак там, Пирея, 21 юни 1882 г.

50 Виж например Ebers, G. L’Égypte. Alexandrie et Le Caire. Paris, 1880, p. 56 (превод от немски); Luttke, M. Agyptens neue Zeit. Bd. 1. Leipzig, 1873, S. 74; Bd. 2, S. 200; Ομόνοια, 15/17 Ιουνίου 1881.

51 За ролята, която свидетелите приписват на Джулия Барух, виж: Πρακτικά, 47–48, 66, 74.

52 Ομόνοια, 10/22 , Οκτώβριου, 14/26 , Νοέμβριου 1881; Νεολόγος, 5 , Νοέμβριου 1881.

53 През 1877 г. по повод неуспешните опити да се изясни истинският произход на определени евреи, които претендират за френско поданство, френският консул в Кайро в доклад до френското външно министерство пише, че е невъзможно да се открие истината поради „сплотеността и съгласието, които съществуват сред израилтянския народ в Египет“. В бележка в полето министърът на външните работи херцог Деказ, който е с еврейски произход, оспорва съществуването на такава сплотеност. Aff. Étr. C. C. C. Le Caire, vol. 32, Le Caire, 9 juillet 1877.

54 За гръцката община Πολίτης, Αθ. Ο Ελληνισμός και η Νεότερα Αίγυπτος. Τ. 2. Αλεξάνδρεια-Αθήνα, 1930, остава най-добрият извор. Виж също: Hadziiossif, C. La colonie grecque, 354–356, където е и най-новата библиография. За евреите: Landau, J. The Jews; Taragan, B. Les communautés Israélites dAlexandrie. Alexandrie, 1932.

55 A. I. U. Bulletin mensuel, juin 1881.

56 При аутопсията в стомаха на малкия Вангелис намират портокал, стафида, тиквена семка, зърна от печено кафе, кости от дребна риба и стриди. Барух, за да подкрепят твърдението си, че детето не е вечеряло заедно с тях, и за да опровергаят първоначалния положителен отговор на децата си, твърдят, че са вечеряли макарони, риба и цвекло. Доклад на мнозинството, с. 59.

57 Meyra, L. Les Grecs d’Alexandrie et la presse française. Paris, 1881, р. 5.

58 Ομόνοια, 15/27 Ιουνίου 1881.

59 Ημερήσια Νέα, 28/12, и 4/16 Μαρτίου 1881 – кореспонденцията от Кайро за това, дали „едрите“ или еснафите допринасят повече за нуждите на гръцката мобилизация през 1881 г.

60 Ημερήσια Νέα, 18/2 Μαρτίου 1881.

61 Aff. Étr. C. C. C. Alexandrie, vol. 45, Alexandrie, 30 septembre 1880.

62 Aff. Étr. C. C. C. Alexandrie et ses environs, élevé et dressé par l’ingénieur E. Diamanti, Alexandrie 1877. На тази карта са отбелязани на ръка жилищните квартали, които са разрушени от пожара. P.R.O. F.O. 925/304 DC 2562.

63 Aff. Etr. C.C.C. Alexandrie, vol. 48, Alexandrie, 23 août 1886: Alexandria General Produce Association.

64 По този въпрос виж: Hadziiossif, C. Banques grecques et banques européennes au XIXe siècle: le point de vue d’Alexandrie. – In: Dertilis, G. B. Banquiers, usuriers et paysans. Paris, 1988, 157–198, 269–277.

65 Пак там, 178–183.

66 Δέλτα, Π. Πρώτες ενθυμήσεις. Αθήνα, 1981, σ. 78, 50–57. Същата ориентация, прикрита зад по-голяма дистанцираност в младежките бележки на Καβάφη, Κ. Λεύκωμα Καβάφη. 1863–1910. Αθήνα, 1983, σ. 47.

67 Hadziiossif, C. La colonie grecque, 370–371, за гърците, но същото важи и за французите.

68 Le Consulat et la Société Républicaine pendant la guerre, Malte 1871, брошура в Aff. Étr. C. C. C. Alexandrie, vol. 41. На колегата Александър Китроев дължа информацията за Американската гражданска война.

69 Εφημερίς των Συζητήσεως της Βουλής. Περίοδος Θ. Σύνοδος Α, 1882, σ. 1052, 1055.

70 Повече у: Hadziiossif, C. Banques, 181–183.

71 Пак там, 183–186.

72 Ομόνοια, 18/30 , Αυγούστου 1881.

73 Архивите на Banque de Paris et des Pays Bas : Égypte 6, Banque Générale, 1884, Projets de reconstitution, Suarès à Sautter, Le Caire, 18 janvier 1885.

74 Aff. Étr. C.C.C. Alexandrie, vol. 46, Alexandrie, 4 avril 1881. По същото време малката Пинелопи Бенаки и братята и сестрите ѝ вярват, че евреите имат дявол вътре в себе си и се пукат, когато видят кръстния знак. Виж: Δέλτα, Π. Πρώτες ενθυμήσεις, 79–80.

75 Xenos, S. Depredations. London, 1869, ch. 44: Battle between the Jews and the Greeks, 267–272; Herlihy, P. Odessa: History, 17941914. Cambridge, Mass., 1986.

76 За Истанбул тридесетгодишното сътрудничество на гърци и евреи в Crédit Général Ottoman представлява характерен, но не и единствен пример. За Александрия – еврейските съдружия на Салвагос.

77 Най-съществен принос в това отношение има книгата на Πολίτης, Αθ. Ο Ελληνισμός... За италианците: Balboni, L. A. Gli Italiani nella Civiltà Egiziana del Secolo XIX. Alexandrie, 1900; Almagia, R. L’opera degli Italiani per la conoscenza dall’Egitto e per il suo risorgimento civile ed economico. Roma, 1926. За евреите: Taragan, B. Les communautés Israélites... За французите – трудовете на Ф. Шарл Ру.

78 Стратис Циркас (1911–1980) е литературният псевдоним на Янис Хадзиандреас, роден в Египет, автор на стихотворения и разкази. - Бел. прев.

79 Τσίρκας, Σ. Ο Καβάφης και η εποχή του. Αθήνα, σ. 23, 449; Πολίτης, Αθ. Ο Ελληνισμός, σ. 452.

80 „В наши дни, както и преди две хиляди години, емиграцията от търсещи късмета си европейци, особено гърци и италианци, променя едно незначително египетско местенце в космополитен град. Можем да кажем, че днес, както и тогава, населението на Александрия е една дръзка смес, носеща печата на южните народи в Европа Ebers, G. L’Égypte, p. 56.

81 Pembroke Fetridge, W. Harper’s Handbook for Travellers in Europe and the East. New York, 1884, 919–920; Baedeker, K. Ägypten. Leipzig, 1877, S. 234; Comte de Levis-Mirepoix. Mes souvenirs d’Orient. Chateaudun, 1882, p. 4.

82 Καβάφης, Κ. Constantinopoliad. An Epic. – In: Λεύκωμα Καβάφη, 43–50; Περίδης, Μ. Ο βίος και το έργο του Κωνσταντίνου Καβάφη. Αθήνα, 1948, σ. 35 – бележка; Δέλτα, Π. 1. Αναμνήσεις 1899. Αθήνα, 1990 (превод от френския оригинал).

83 Jüdisches Lexikon, 1, S. 206; Encyclopedia Judaica, 2. Jerusalem, 1978, p. 590.

84 Виж стихотворенията Η αρρώστια του Κλείτου, Των Εβραίων (50 μ.Χ), Μύρης, Αλεξάνδρεια του 341 μ.Χ., Μεγάλη συνοδεία εξ ιερέων και λαϊκών – Καβάφης, Κ. Ποιήματα. Α–Β. Αθήνα, 1963.

85 Виж съответно Δάλλας, Γ. Ο Καβάφης και η δεύτερη σοδιστική. Αθήνα, 1984.

86 Koenen, L. Die Prophezeiungen des „Töpfers“. – Zeitschrift für Peryrologie und Epigraphik, t. 2, 1968, p. 206. Виж и The Oxyrhynchus Papyri. XXII. London, 1954, № 2332, 89–99. Превод на стихотворението Андреас Либератос.