Бисерка Рачева

1. Човек, жена. След 25 години странстване извън държавата, в която съм родена, се самоопределям като европейка, българка и гражданка на света. Страната, към която се чувствам най-силно привързана, е тази на книгите, знанието, изяществото и духа.

2. Верската, националната, отчасти и половата ми идентичност не са определяли самосъзнанието ми така силно както професионалната, семейната и социалната. Изучавах немски език от малка, завърших немска езикова гимназия, а после и германистика. Ранният досег с немския език и култура дължа на семейството си. И неизменно съм си давала сметка, че този досег ме е карал да се чувствам по-различна от българското обкръжение, в което съм живяла. Създавал ми е също – особено в годините на тотала - уютно убежище срещу неуюта отвън, а в по-късни години ми е вдъхвал и увереността, че мога да градя мостове между две различни култури. С времето станах донякъде по-чувствителна към “женската” тема, но повече като обект на литературна рефлексия, т. е. поради професионален интерес. Феминизмът не ме увлича, дискусията около него обаче е тонизираща.

3. Въздействията са много. Те започват с хората, които съм имала щастието да срещна и съм запечатала в паметта си като “забележителни”. И продължават с прочетеното в книгите, с музиката, картините, преживяванията в различни ситуации, с опита ми – добър и лош – през годините, с чуждите езици и култури, които с любопитство продължавам да изучавам.

4. В различна възраст човек се идентифицира с различни фигури. Навремето имах склонност да се отъждествявам все с мислещите, търсещи, разкрепостени, широко скроени личности; влечаха ме истории за странни пътешествия и открития, сюжети за лабиринтите и загадките на психиката. Напоследък ме приковава много повече образът на човека с уронваща се памет – онзи, който усеща, че заедно с времето постепенно му се изплъзват и нещата, съставяли до неотдавна целия му свят. С определени музикални образци трудно мога да се идентифицирам, по-скоро – с картините, които особено обичам. Картините ме изразяват в много случаи по-точно от думите.

5. Сигурно присъстват. Но каталогът е дълъг и ако започна да изброявам, неминуемо ще пропусна едни за сметка на други. Няма да е справедливо, а и представата ще е неточна.

6. Не знам дали ми помага, но не съм забелязала да ми пречи. Не конфликтувам с онова, което съм. Чувствам се добре в себе си. В повечето случаи.

7. Нищо не следва. Съпругът ми е британец, живеем в Германия. Двама чужденци в друга страна, която приемат като своя и в която се чувстват добре. Приятелите ни са германци, българи, англичани, холандци, белгийци и французи. С едни се срещаме в делника, с други – през ваканциите. Разбираме се с тях отлично. А и те с нас.

8. Не е важно къде, важно е как живея! Животът ми – поне досега – винаги си е струвал живеенето.

9. Има ли какво да добавя?