Маргарита Желязкова

1. Европейска. Гражданин на света.

2. Според мене, в различни контексти, тези аспекти на идентичността играят различна роля. За емигрантът националната идентичност е важна, трябва да се ‘отработи’, за да може човек да си заеме мястото в друга етническа общност. Като човек, който е сменял професии, никога не съм държала много на етикети, камо ли на професионална идентичност. Но пък се самоопределям като учител, защото това е, което правя, в различни обстоятелства и на различни места. Половата идентичност има много измерения. За работата ми в политиката темата за равенството на жените е изключително важна; бих казала, че е с нарастваща важност. Отделно е това, че хората около нас също ни приписват определена идентичност, която почти никога не се покрива с нашата собствена представа. Това е особено осезателно и лесно забележимо за мигрантите. Което пък ни прави гъвкави и способни да се приспособяваме, без да губим ядрото и без да изменяме на себе си.

3. Всичко, което преживяваме, определя нашата идентичност. Знакови моменти: баба ми е бежанка от Тракия и аз съм трето поколение бежанец. Отне ми доста време да прибавя този елемент и да разбера степента, до която тази колективна травма ме е формирала. Второ, семейството, училището, образованието, разбира се, това важи за всички хора и не е нужно да навлизам в подробности. Трето, излизането ми извън България през 1990, както се оказа, завинаги. Към това трябва да добавя и немалкото пътувания из близки и далечни държави. Банално е да се каже, но когато човек гледа света от много камбанарии, добива друга представа и за себе си. От друга страна, хора като мене никога не се чувстват напълно у дома си, където и да са.

4. Трудни въпроси. Да започна с музиката, която винаги е играла важна, да не кажа съдбовна роля, в живота ми. Не съм само слушател, а и изпълнител, така че музиката пряко и дълбоко определя светоусещането ми. Забелязала съм също, че музиката на различните народи може да бъде разбрана, когато човек е на мястото, където се е родила. Родопската песен например не може да звучи на холандското крайбрежие. Блусът може да се почувства в задушните вечери на Бийл стрийт в Мемфис, Тенеси. От друга страна, има нещо универсално в хубавата музика, което говори направо на душата и спуска мостове между хора от най-различни цветове и светове.

За образи и фигури – не знам дали се идентифицирам с нещо конкретно. Когато бях на 13 години, прочетох книгата на Рейчъл Карсън „Смълчана пролет“. Направи ми огромно впечатление. Тогава още не се говореше много за екология, но за мене се превърна във важна тема.
Също така обожавам Чудомир. Хубаво е човек да пише толкова мъдри неща с толкова много хумор.

5. …май отговорих по-горе…

6. Не знам как да отговоря на този въпрос. Идентичността не е пришита към мене, като ръкав. Тя се развива и променя заедно с мене. Така че как да ми пречи или помага? Колкото повече човек си дава сметка за идеите, емоциите и обстоятелствата, които са го повлияли, толкова повече ще расте, дай Боже!

7. Ами да. Съпругът ми е холандец. От това следва, че животът ни е интересен. Отдавна сме установили, че като социално-икономически статус всъщност произхождаме горе-долу от една и съща среда. Така че имаме може би повече общо един с друг, отколкото аз с мнозина българи и той с мнозина холандци. А синът ни е българин в България и холандец в Холандия. От друга страна, и двамата имаме части от живота, които са толкова различни, че си остават непонятни завинаги. Поне не страдаме от илюзията, че можем да опознаем някого напълно.

8. Не мога да си представя какво е да останеш цял живот на едно и също място! От малка съм искала да пътувам и да опозная широкия свят! Хубаво е да се връщам, но съзнавам, че намирам там един отеснял свят, уютен, но някак консервиран, извън времето. Това е илюзия, разбира се, защото за хората, които живеят там, всичко изглежда съвсем различно.

9. Обширна тема, интересна. В момента не се сещам за нещо от особена важност.