Вера Траянова

Вера Траянова

Още на входа визитната картичка ме принуждава да разсипя идентичността си в предварително надписани епруветки. Задължава ме да разчленя сегашното си „аз“ чрез физико-биологичен анализ - възраст, пол, размножителна система. Всяка въпросителна крие разделител, който при определени условия би бил причина за изключване от дадена общност. Според изследване на социолози в университета в Констанц, турското фамилно име в Германия е предпоставка да не бъдеш поканен за интервю за работа - въпреки квалификацията. Същото важи за наличието или липсата на деца – в първия случай това означава вероятност за повече болнични и отсъствия от работа, във втория – предстояща бременност, майчинство. Все заплахи за работодателя. Или пък да вземем възрастта. Манията за младост, динамика, енергия. Ако излезем от перверзния поглед към хората като ресурс и се огледаме наоколо, то пак ще видим колко отрова съдържа всяка етикетирана епруветка, например, преди около година блогосферата дълго се вълнува от понятието „стара мома“ – изключително изключващо в същината си (както казва един приятел – не съм сингъл, цял албум съм).

Какво се променя в идентичността ми, ако ли представям човека, с когото споделям живота си, като „приятеля ми/приятелката ми“ или пък „съпруга/съпругата ми“? Дали съм се размножила, успяла ли съм да изпълня идеала за красива дъщеря и учтив син или предпочитам да живея сам? Къде съм родена, кога? Не знам дали това са сведения, които в днешно време трябва да оформят „визитната картичка“, която подаваме някому при първа среща.

И конкретно въпросите.

1. Каква е идентичността ми? Профилът ми в социалните мрежи е по-доброто „аз“. Затова бих казала социално-мрежова.

2. Не бих подреждала моите идентичности (полова, верска, национална, професионална, социална, семейна и пр.) Приемам, че са плодова салата с различен процент от всяка съставка. С напредването на възрастта вероятно някои плодове в нея ще изчезнат – изядени. изгнили и накрая някоя идентичност ще надделее в борбата за вкусова йерархия. Засега все още живеят една до друга в не-йерархична салатеност.

3. Всяка прочетена книга или изгледан филм/сериал дават пространство за идентификация, макар и моментна. Колкото до музикалните предпочитания – в момента тече втори пубертет, в който музиката придобива централно значение. Бих могла да се представям с „Добър ден. Казвам се Вера и обожавам меланхолно-лоша музика“. Може би музикалните предпочитания изплуват на преден план, защото са много „благодарна“ imagined community, която днес може бързо да бъде споделена и човек да се почувства бързо интегриран в дадена общност фенове.

4. Помага и пречи по съвсем банален начин – живея от дълги години в Германия и източният ми акцент е неизтребим. Още с първата дума за поздрав вадя наяве национална идентичност, което може да помага и пречи – ситуативно в различни степени. Не знам какво би било да попадна в Дрезден, където от няколко години насам националистичните нотки стават все по-застрашителни – там не е сигурно дори за президента Йоахим Гаук, който в идентичността си на политик, подкрепящ интеграцията, миналата година беше замерен с яйца и буквално плют на националния празник.

5. Следва възможността (бих казала даже лукса) да мога да се завърна там, където съм се родила и израсла. Хубаво чувство.

2017