Елена Николова Тюфекчиева

1. Жена, българка, християнка, семейството е важно, защото то дава насока за живота ни напред.

2. Никаква промяна няма при мен в подредбата на тези идентичности. В годините 18 – 29 фокусът ми е бил насочен към образованието ми и отглеждането на дъщеря ми. Търсене на себе си, обогатяване с нови приятели, преподаватели, книги.

3. Мястото ми на раждане, близо е до красиви планини, близост до българското село, Стоб е родното място на баща ми. Миризмите, красивата градина с цветя, Благоевград, където съм родена – библиотеката, там ме заведе брат ми, когато бях 1 клас, играта на двора, всички книги – Патиланско царство, Биографията на Пучини, Джейн Еър, Автобиографията на Чаплин, и да не забравя доста преди това Пипи Дългото Чорапче, Карлсон.. Граф Монте Кристо, Конникът без глава... И след това езикова гимназия, английски, прекрасна учителка, английска филология, и пак много книги.

4. На човек, момиче, жена, която иска да учи, образова, да общува с хора, които не са били около мен в детските ми години, да пътува, опознава..

5. Джейн Еър, Пиер Безухов, Пипи (заседемдесеття ми в гърлото...)

6. Ами не знам дали пречи или помага – по-скоро някъде по средата, зависи какво правя, кой се интересува, но мисля, че придобитото като опит от средата, в която съм била ми е само от помощ.

7. Е това е въпрос за трактат. Ако си сред хора, с твоя поглед и разбиране не е проблем.

8. Ами изучавам нравите, интересувам се от хората наоколо, интересно ми е, понякога ме уморяват, радвам се, когато се интересуват от мен и идентичността ми (тъй като съм в Англия сега).

9. Нямам съжаления относно това, че съм се родила в България, пак искам да живея там. Но е прекрасно да може да се опознае култура и държава не само от книгите.