Яна Букова

1. Човешко същество
Писател / човек на изкуството
Човек от края на ХХ и началото на ХХІ век

2. Всяко изброяване оттук нататък следва посочените по-горе.
Като човек с метафизични търсения, това определя в голяма степен начина, по който гледам на света, и начина, по който пиша. Същевременно това не е идентичността, която бих изнесла на първи план, освен ако не бъда запитана “в упор” за нея. Макар да я поставям първа сред изредените тук, я смятам за най-интимната си идентичност.
Идентичността ми на жена с цялата си историческа и социална натовареност е решаваща най-вече за безусловния егалитаризъм, който изповядвам.
На последно място бих поставила националната си принадлежност. Това само по себе си създава известен парадокс, тъй като в качеството си на писател моето оръдие и оръжие е българският език. Чувствам се обаче наследник на цялата световна литература в пълната ѝ географска и историческа широта, без усещане за някаква строга приемственост спрямо българската литературна традиция. В този смисъл бих определила себе си като гражданин на света, пишещ на български.

3. Семейството ми, книгите и характерът ми. Фактът, че като човек на ХХ-ХХІ в. мога сама да изграждам и избирам идентичността си.

4. - 5. Както вече споменах, чувствам се способна да се идентифицирам с литературни образи и сюжети независимо от тяхната географска или историческа отдалеченост. Тази потребност и усилието да влизам във всяка възможна “човешка роля” смятам за особено важна част от работата си като писател.
Същевременно като автор, произхождащ от малка страна, голяма важност за мен има сюжетът за трансформиране, заличаване или преобръщане на опозицията център-периферия, маргиналност-водачество. Ролеви модел за мен в този случай са южноамериканските автори, при които локално и универсално взаимно се подхранват и зареждат с енергия, създавайки една особено богата на литературно качество сплав.

6. Проблеми произлизат единствено от идентичности, които ми биват приписвани. Т.н. “женскост” бива неизменно откривана в текстовете ми, независимо от техните сюжети и намерения. Фактът, че произлизам от една балканска страна и живея в друга такава, “бетонира” представата за моята “балканскост”. Без да знам какво точно означава това понятие в литературата, забелязвам, че много често варира от предвидима екзотичност до откровен кич. Всевъзможни географски клишета съпътстват връзката ми със страната, от която произхождам, и страната, в която пребивавам. (Обичам да разказвам анекдотичната история как в едни и същи мои стихове една добронамерена читателка в Гърция разпознаваше усещането за “мъгли, блата и гъсти гори” и един не по-малко добронамерен литератор в България - “ярка светлина като у Елитис”, проектирайки всеки ландшафтните си фантазии върху текстовете ми.) Едва успях да се преборя с етикета “пишещ емигрант”, който някои журналисти се опитаха да ми сложат в Гърция (фиксацията върху моята “емигрантскост” слава Богу бързо отпадна след влизането на България в ЕС), и в България започнаха да ме представят като “авторка от Гърция” и пак трябваше да се обясняваме. И т.н., и т.н до пълно изтощение.

7. – 8. Омъжена съм за гръцкия поет Димитрис Аллос и от почти 20 години живея в Атина. Пиша литература на български и имам издадени в България две стихосбирки, сборник разкази и роман, както и множество книги с преводи на поезия от новогръцки, но и от античните езици. Автор съм също на критични статии върху проблеми на българската литература и поетиката от втората половина на ХХ в. Същевременно в Гърция съм издала една стихосбирка (в превод на съпруга ми, но съдържаща и стихове на гръцки), пиша на гръцки есеистика и критика, представям книги, член съм на “Poetry now”, платформата на гръцките поети от моето поколение, участвам в организирането и провеждането на четения и акции, както и в редакционната група на “ФРМК”, едно от най-дейните и полемично настроени списания за поезия в страната. Накратко: участвам активно в две литератури едновременно без следа от каквато и да било дилема.

9. Сред всички изброени, идентичността “човешко същество” се оказва най-трудно защитима в литературата днес. В условията на все по-силно раздробяване и разрояване на идентичности един автор (да не говорим авторка) се оказва постоянно и принудително “натикван” в тесния парцел на онази национална, регионална, джендър или социална идентичност, която се предполага от биографичната му справка. От него/нея се очаква - почти изисква - един вид “тематично профилиране” в рамките на този парцел и само. “Човешката ситуация”, “човешкият сюжет” с цялото съдържащо се в него екзистенциално напрежение се превръща във все по-маргинална тема.

2014