Петър Сотиров

Петър Сотиров

Възраст: 52 години
Пол: мъж
Етническа принадлежност: българин
Религия: православен
Образование: висше
Семейно положение: женен с 1 дете
Място на раждане (селище, държава): Петрич, България
В момента живея в (селище, държава): Люблин, Полша

1. За мен най-важна е националната ми принадлежност.

2. Най-голямо значение за мене са имали родителите ми – необразовани, неумеещи да вербализират моралните си ценности, но изключително силни с примера си по честност и работливост. На второ място, животът в малкия град, в провинцията и чувството, че само с труд можеш да се покажеш пред света. Или поне да придобиеш софийско жителство. Помня, че по време на следването ми в Софийския университет забелязвах една ярка отлика между колегите софиянци и нас провинциалистите – именно тази силна мотивация у нас на всяка цена да сме успешни в действията си: и при ученето, и в обществената активност (напр. участие в комсомолските организации – единственото място за изява). Следващият фактор – учителите в родния ми град Петрич. Това беше една отлична генерация преподаватели и възпитатели, формирала се в периода преди, през и малко след войната. Бяха абсолвенти на средни или най-много на полувисши педагогически институти, но пример за отговорност, себеотдайност и, защо не, патриотизъм, Мисля, че по малко от всичко това са предали на мен и на всекиго от моето поколение.

4. Някога, когато четях много художествена литература (по задължение или за удоволствие), разбира се, идентифицирал съм се с определени образи. В различни периоди от живота ми те са били различни. Най-рано са ме докоснали героите на Карл Май и Фенимор Купър, после съм се втелявал в героите на руските класици (все пак Тургеневите най-много са ме развълнували), но Фауст също не ми е бил чужд. С музиката е същото, но на първо място поставям романтиците – както по-ранните (Бетовен, Шопен), така и по-късните (Чайковски). Връзката ми с всичко това се основава не на националната, а на емоционалната ми идентичност.

5. Ролята на моята идентичност в живота ми през последните 15 години (откогато не живея в България) е много сложна. Понякога ми помага, защото ме прави по-интересен, екзотичен за околните. Тогава се превръщам в център на вниманието, което е приятно. Различната идентичност също ми помага в случаите, когато към мен се прилагат по-различни (обикновено по-ниски) изисквания по отношение на спазването на задължителните в местното общество норми на поведение. Поради разбирането за различност, към мен се проявява благосклонност, толерантност. Различната идентичност често ми дава възможност по-лесно да оправдавам слабости или грешки от областта на моето поведение.

От друга страна, различната идентичност е нещо, което пречи и носи травми. Например поражда ограничения в ежедневната вербална комуникация. Поради комплекси от езиков характер имигрантът често попада в неравностойно положение като участник в комуникацията (напр. в конфликтна ситуация по-скоро би си замълчал, отколкото да се препира с естествен носител на местния език). Също така, макар че никой не го вербализира, отношението на околните като към несвой се усеща. Това намира изражение например във факта, че прагът на служебната кариера обикновено за имгранта е по-висок от неговите потенциални възможности. Разбира се, за това често има и обективни причини (напр. от правен или езиков характер).

6. В религиозно отношение живея не в чужда, а в малко по-различна атмосфера. Полша е страна, в която католицизма има не само много силни традиции, но и изключително голяма роля в съвременния живот на всеки поляк. В това отношение полското общество е много по-различно от българското. Лично за мене социалният опит в подобно общество има голямо значение. На първо място, помага ми да разбера какво на нас българите ни липсва (което всъщност сме го имали - до 1944 г., но сме го загубили). Мисля, че в Полша религиозната ангажираност е един от най-важните общи знаменатели на всички поляците, което ги превръща в нация. Мисля, че религията е в основата на една минимална, но много ясна обществена конвенция, съдържаща елементарни етични канони, които повечето членове на нацията се стремят да спазват. В практически план това (в сравнение с България) се изразява в далеч по-голямата отговорност на политиците, в безмерно по-голямото уважение на представителите на институциите към отделния индивид, в състраданието към ближния, в отношението към пациента, в чувството, че не си безсилен и пр. и пр.

Да, брачният ми партньор е по-различен – тя е полякиня. Това също има своята цена и последствия. Ако изключим общата ни славянска езикова основа, повечето от останалите неща от битов и ментален характер са различни. Това поставя на изпитание характера, чувството за отговорност към децата и семейството, толерантността. Научните изследвания, посветени на полско-българските смесени бракове, показват, че много от тези бракове на са издържали на напрежението. След 10 г. живот в Полша, когато ме питат за ситуацията в моето семейство, аз шеговито казвам: „Най-добре е да си мъж на Балканите и жена в Полша”. Имам предвид еманципираността на полякините, което ние, българите, трудно можем да преглътнем.

7. Отдалечеността от мой роден край засилва емоционалните ми връзки с него.

8. Най-силно чувствате вашата идентичност когато слушам музика

Със сигурност не чалга. Старите български поп хитове в изпълнение на Панайот Панайотов („Момчето, което говори с морето”), Росица Кирилова, Тоника, Тони Димитрова, Диана Експрес и много, много други.

2010