Златко Енев

Златко Енев

Възраст: 48 г.
Пол: мъжки
Етническа принадлежност: българин
Религия: атеист
Образование: висше
Семейно положение: разведен, живея с двете си деца
Място на раждане: Преслав, България
В момента живея в: Берлин, Германия

1. Европейска, със силно подчертан български колорит. Това означава, че донякъде виждам себе си и работата, която върша, като мост между тези все още доста различаващи се неща.

2.
1) Семейна (единствената, която не подлагам на особено съмнение).
2) Социална (непрекъснато променяща се, чрез нови контакти и налагани отвън и отвътре адаптации. В известен смисъл тя е най-важния мотор за по-нататъшно развитие, чрез необходимостта от промени, която в края на краищата - след като съм се преборил с инерцията - аз приветствам).
3) Полова (зададена някъде в самото начало, но все повече осъзнавана като избор, а не някаква константа. Полът изглежда също е конструкция).
4) Професионална (изключително важна, доколкото е основа за безпроблемното съществуване на мен и децата ми. Същевременно обаче нейната роля е стриктно ограничена до средство за осигуряване на финансова независимост. Бенедикт Спиноза е ролевия модел, когото следвам в това отношение)
5) Национална (важна само доколкото се нуждае от непрекъснато преосмисляне и доизясняване, в светлината на нещата, които научавам в живота си. В балканския контекст тя е особено подвеждаща и нуждаеща се от стриктен самоконтрол и самонаблюдение. Приемам българската си националност, но само като своеобразен колорит, който би могъл да обогати европейското. Извън това тя е предимно нещо, което се нуждае от непрекъснати корекции и обогатявания).
6) Верска (също много важна, но преди всичко като средство за поддържане на онова, което аз наричам "живот в изправено положение". Без да бъда привърженик на която и да било религия, аз гледам на себе си като на вярващ човек в смисъла, в който описва това Фокнър в речта си при получаването на Нобеловата награда)
Извън (и обхващаща всички изредени дотук) аз бих посочил и една допълнителна, нека я наречем "мета-идентичност", а именно идентичността ми на български писател и интелектуалец. Тя е изключително важна, тъй като най-вече в нея се крие източника на енергията за цялата ми "общественополезна" дейност. В известен смисъл тя е най-важната от всички, но не присъства под формата на нещо, което би могло да се типизира чрез една ясна, интуитивно разбираема дума. Най-просто казано: тя придава смисъл на всичко (заедно с децата ми, разбира се, но това е нещо по-различно, не изискващо особена рефлексия).

3. Ами аз не гледам на идентичността си като на нещо окончателно завършено и застинало. В такъв смисъл тя се определя - непрекъснато - от житейския ми път, разбира се. Някои неща си остават сравнително непроменливи, други просто трябва да бъдат променени, ако човек не иска да застине някъде по средата на пътя. За мен идентичността е процес, а не даденост.

4. Вечният аматьор, човекът, който не спира да търси. В момента, в който една способност достигне степен на "професионализъм", тя започва да ме отегчава; в такъв случай я поддържам само ако това е неизбежно, както е например с професията ми. Що се отнася до образите, които ме изразяват най-добре, като автор на книги би било лицемерно да твърдя, че ги намирам в чужди творби. Повтаряйки Флобер, просто бих казал: "червенокосото Ане - това съм аз."
Музиката: слушам всичко, от Бах до AC/DC и Горан Брегович. Може би това също е показателно в някакъв смисъл.

5. Май вече отговорих, в предишния въпрос.

6. И двете, в зависимост от обстоятелствата. Общо взето, способността, която ми се струва най-важна за един смислен живот, е онази за промени, за възприемане на все по-нови съдържания. А това става все по-трудно с годините, не на последно място поради различни фиксации, най-ясната от които е "идентичността". В такъв смисъл промените и корекциите на идентичността ми са почти най-важната задача и трудност, с която се виждам конфронтиран както в ежедневието, така и в бъдещето, доколкото мога да го обозра.

7. Необходимост от промени и адаптация (колко неочаквано, а? :)

8. ditto

9. Един стих от Фауст (за съжаление не знам българския му превод):

Ja, diesem Sinne bin ich ganz ergeben,
Das ist der Weisheit letzter Schluß.
Nur der verdient sich Freiheit wie das Leben
Der taglich sie erobern muß!

[Да! До това прозрение голямо
в последна сметка все пак се добрах:
живот и свобода ще имаш само
ако воюваш всеки ден за тях...
Прев. Л. Илиев]

2009