Анджела Джийн Родел

Анджела Джийн Родел

Възраст: 33
Пол: жена
Етническа принадлежност: Американска гражданка съм, но нямам особено чувство за етническа идентичност
Религия: възпитана като католичка, но вече не ходя на църква
Образование: докторант
Семейно положение: омъжена, без деца
Място на раждане: Милуоки, Уисконсин, САЩ
В момента живея в: София, България

  1. Трудно ми е да определя идентичността си, защото, според мен, белите американци от средната класа не са склонни на мислят за себе си с категориите на етническата идентичност (съществуват социологически изследвания на явлението "бял" като "немаркирана" етническа принадлежност), а аз самата наистина не са идентифицирам по етнически/национален принцип. Бих казала, че моята идентичност е свързана преди всичко със социалните ми убеждения и социалната група (либерална, с леви убеждения, с прогресистко политическо и социално поведение), а не толкова с етническа, национална или полова принадлежност.
  2. Бих подредила йерархично моите идентичности по следния начин:
    1) социална
    2) професионална
    3) полова
    4) религиозна
    5) национална.
    Възпитана съм като католичка и приемах религията за важна част от моята идентичност, но след като навърших 15 години това усещане отслабна. Сега то е подобно на далечните "етнически корени", нещо подобно на митовете за моите германски и английски пра-пра-родители, някаква форма на носталгия, която всъщност не оказва влияние върху начина, по който се възприемам в ежедневния живот. Социалната идентичност винаги е доминирала. Очевидно с годините професионалната ми идентичност става все по-важна.
  3. Бих казала, че социалните и политическите убеждения на родителите ми (те също са либерални и прогресистки настроени, което не е чак толкова типично за хората от предградията на Минесота, особено за католиците!) имат решаващо значение за формирането на моята идентичност. Аз ги последвах и дори направих още няколко крачки в същата посока, след като излязох от тийнейджърската възраст и станах вегетарианка и политически активна личност.
  4. Не мога да определя някакви фигури, с които се идентифицирам. Ако става дума за сюжети, винаги съм се чувствала привлечена от Антигона, тъй като съм най-малката дъщеря в семейството и винаги съм се противопоставяла на доминиращите нрави. Определено виждам връзка между музикалните си предпочитания и моята идентичност; все пак съм етномузиколог, нали! Израснах слушайки пънк рок, преди всичко заради крайния антиконформизъм на този тип музика. Освен това слушам много народна музика (българска, ирландска, индийска и пр.), за мен до голяма степен тя също се оказва алтернатива на масовата култура в американските медии. Като дете слушах и много рок и метал, които, тъй като са твърде "мъжка" музика, може би са ме предпазили от изграждане на по-феминистична идентичност, което е странно, ако се има предвид левичарската интелектуална следа, в която съм живяла през последните петнадесетина години.
  5. Освен Антигона, наистина не се сещам за нищо друго.
  6. Давам си сметка, че подобно много други бели американци от средната класа, аз нямам ясно усещане за идентичност. Това поражда известни проблеми, защото често е много по-лесно да се закачиш за някаква система от убеждения и принципи, отколкото постоянно да се стремиш да си изградиш собствена смислена ценностна система.
  7. "Различията" в езика, убежденията, историята и пр. всъщност за мен не са представлявали проблем, тъй като не дойдох тук с твърдо усещане за идентичност. Когато попаднах на Балканите, където етническата, регионалната и религиозната идентичност са изключително важни, си дадох сметка колко неясна е моята идентичност в това отношение. Мисля, че силното усещане за принадлежност и обвързаност с историята, характерно за много българи, имаше важна роля за привлекателността на тази страна за мен. Това, че съм "чужденка" до известна степен ми придаде ясна идентичност, каквато нямах у дома.
  8. Струва ми се, че отделянето от родната среда ми оказа много позитивно въздействие, тъй като ми помогна да се приема по-критично ценности и възгледи, които човек не винаги забелязва, докато е в родната си среда.
  9. Когато превеждам или говоря моя роден език тук в България, защото това ме заставя да се опитвам да изразя представите на друг човек и на друга култура през призмата на моята личност.
  10. В България аз съм в едно доста странно положение, тъй като изучавам българско народно пеене много сериозно (вече почти 15 години) и това е много важна част от моя живот. Все пак, понякога се чувствам подобно на нещо като "измамник", който си присвоява някаква чужда идентичност, когато пея тази музика, защото българите са склонни да вярват (и често са ми казвали, макар и не така категорично), че "ти си добра, но никога няма да успееш да го овладееш напълно, защото не си българка", въпреки че (за да бъда напълно нескромна!) аз изпълнявам тази музика по-добре от мнозина българи. Така че, от една страна аз чувствам, че българската народна музика е много важна част от това, което съм, но от друга страна чувствам, че "не ми е позволено" да заявя тази страна на своята идентичност, защото не съм етническа българка.

2007

Бележка на редактора. Повече за групата Гологан, в която Анджела Родел пее и свири на тамбура може да се прочете (и чуе) на Гологан и във Гологан във Фейсбук.