Гражина Шват-Гълъбова

Гражина Шват-Гълъбова

Възраст: 49 години
Пол: жена
Етническа принадлежност: полякиня
Религия: католичка
Образование: висше
Семейно положение: омъжена, две деца
Място на раждане (селище, държава): Варшава, Полша
В момента живея в (селище, държава): околностите на Варшава


1. Своята идентичност бих определила преди всичко като постоянно изграждаща се, като недовършен до последния ден на живота ми проект. Тя се явява като резултат от никога не спиращ диалог между това, което ми е дадено без право на избор и което възприемам и като случайност и като задача (пол, облик, расова, цивилизационна и национална принадлежност) и това, което е избрано съзнателно от мен (християнско вероизповедание, семейните роли, професия на университетски преподавател).

2. Доминиращата идентичност? Устремен (за съжаление само това!) към Доброто, самовъзпитаващ се човек, който блуждае, обърква се, греши, търси, погребва бившите си идентичности, изгражда нови. В паметта му са затворени старите, износени, ненужни вече реквизити на някогашните роли (и идентичности) и все още неосъществени проекти на бъдещото „аз". Йерархията на (бих ги нарекла второстепенни, функционални, временни) идентичности е променлива и винаги обусловена от променящия се контекст. Натиск на външните фактори е причината в Африка да ставам преди всичко бяла жена, в Америка европейка, в европейските държави - полякиня, в Полша - гражданка с "несигурна" национална принадлежност, между физически работници ставам "учителка", между учители - научен работник, между научни работници - хуманист, между хуманистите представител на една маргинална дисциплина - филология, между филолозите - славистка, и т.н. С една дума - чужденка...
Това усещане за известна интегралност, самота, даже "самонадеяност", жонглиране с конститутивни елементи на моята идентичност се изпарява, когато някоя от ценностите, свързани с определена идентичност, е застрашена. Тогава се появява вътрешна принуда да я защитавам, тогава тя е важната!

3. Дистанцията към националната ми идентичност в голяма степен несъмнено я дължа на професионалните ми интереси и на културния сблъсък в смесеното ми полско-българско семейство, на вписаната в житейския ми опит среща на теория с практика...

4. Идентифицирам се, най-общо казано, с европейската класическа музика. Символично изключение прави тук Вагнер.

5. Една-две картини на Дали, една-две гравюри на Дюрер, едно стихотворение на Мистрал, един роман на Булгаков, няколко разказа на Херлинг-Груджински... И разбира се - Библията.

6. Това е conditio humana, сумата от употребявани идентичности, с цялата им пъстрота и обърканост

7. Принадлежа към едно неформално общество приятели, представители на различни националности, религии, култури... Те са за мен "значимият друг", необходим за самоидентификация.

2005