Барбара Рийвс-Елингтън

Възраст: 55
Пол: жена
Етническа принадлежност: При преброяванията попадам в графата „бяла".
Религия: Номинално християнка (т. е. възпитана съм като християнка, но не ходя редовно на черква
Образование: Ph.D.
Семейно положение: омъжена, три пораснали доведени деца
Място на раждане: Уест Бромич, Англия
В момента живея в: Делмар, САЩ


1. Този въпрос е твърде обширен. Някои уточнения биха били полезни. Ако трябва да определя своята идентичност чрез някои от обичайните характеристики, бих казала, че съм жена и това е идентичността, на която обръщам най-голямо внимание. Обществото, в което живея, често ми напомня, че съм бяла и че това ми дава някои предимства. Давам си сметка, че произхождам от работническата класа и съм възприела нейните виждания, но че сега живея сред по-заможната средна класа, благодарение на доброто образование и на добре платената работа. Живяла съм в различни страни и имам двойно (британско и американско) гражданство, така че смятам, че не съм националистка, но си давам сметка, че мисленето ми е оформено от англосаксонското наследство. Приятно ми е да мисля, че съм европейка, но подозирам, че в по-голяма степен съм американка. Не ходя редовно на черква, но когато чуя черковната камбана, започвам да си пея протестантски химни, това вероятно е резултат от мощното влияние, което религията ми е оказала, когато бях млада. Хетеросексуална съм, но това не определя мисленето ми. Обичам професията си, но тя също не е определяща за мен, може би защото съм я сменяла. Много съм привързана към моето семейство и чувствам, че корените ми са в семейството, но семейството не определя идентичността.

2. Полът, класата. Виж предишния отговор.

3. Полът, класата, образованието, пътуванията.

4. Наистина не мога да отговоря на този въпрос. Може би въображението ми не е достатъчно силно.

5. Не мога да отговоря.

6. Дискриминацията по полов и класов признак ме изпълни с решителност да успея.

7. Следва това, че животът е по-сложен, реалността не винаги съответства на очакванията, човек трябва да се опитва да бъде по-търпелив и по-толерантен; но пък животът е по-разнообразен, възможностите са повече, гледната точка е по-широка. Понякога се чувстваш не на място, друг път - че си гражданин на света. Животът никога не е скучен.

8. Аз съм изключително благодарна! Живяла съм и съм работила в Англия, Франция, Германия, България и Съединените щати. Наслаждавам се на промяната и на възможностите, които различните култури предлагат.

9. Моята идентичност е малко объркана, така че в различни моменти усещам по-силно отделни нейни елементи. Например, когато черковните камбани бият (тук това става три пъти на ден) и аз ги чуя, много често започвам да си пея протестантски химни. Те неизменно ми напомнят за връзката ми с религията, въпреки че не съм особено религиозна.

10. Нямам какво да прибавя.

2005