Гняв и радост около един политически принцип, или как българите преживяваха установяването на ранните им държавни граници
Българското възраждане е едно от многото национални движения в Европа през XIX век. Националисти се стремят - според Гелнеровата дефиниция на национализма - да осъществят политическия принцип нацията и държавата да съвпадат. Национализъм като емоция, продължава Гелнер, е гневът, който изпитват националисти при нарушението на този принцип, или пък радостта, която изпитват при осъществяването му.1
Българското възраждане завършва с три събития, които предизвикват радост, гняв и отново радост: Санстефанският договор, който поне на хартия създава българска държава, напълно отговаряща според българските националисти на споменатия принцип; Берлинският договор, който отрязва голяма част от включените в новородената българската държава територии, населявани с българи (макар че не само с българи), и Съединението, при което поне част от загубените територии влизат (отново) в границите на княжеството.
В нашата презентация се опитваме да проучваме как съвременниците на тези събития са изживявали тези емоции, каква в случая е точно връзката между тези емоциите и политическия принцип, и до каква степен тази връзка е била осъзнавана.