Социална идентичност и социално действие в Уелс: ролята на груповите емоции

Image

Проектът "Социална идентичност и социално действие в Уелс" (SISAW) се осъществява от Факултета по психология към университета в Кардиф като част от изследователската програма E.S.R.C.'s Identities and Social Action research programme.

Във фокуса на внимание са поставени основите на емоционалността в уелската идентичност и връзката им със социалното действие и политическото участие. Задачата е да се изследва значимостта на емоциите като резултат от идентичността и контекста, като посредник при социалното действие, като основа на самата дефиниция за колективна идентичност. Целта е чрез получените резултати да се проследят начините, по които респондентите се ориентират към различни политики, свързани с уелското развитие - такива, които предполагат асимилация с Англия, самоуправление (devolution) или независимост.

Повече информация е достъпна на сайта на проекта: http://www.cardiff.ac.uk/psych/sisaw/index.html

Основни резултати

• Уелският език играе голяма роля в националната идентичност в Уелс, но съществуват колебания по отношение на начините и причините за неговата значимост.
• За говорещите уелски език от значение са стратегическите отношения между Уелс и Англия, а това оказва влияние върху позиционирането на неговорещите уелски в рамките на националната категория.
• За неговорещите уелски език ориентацията към езика е свързана повече с нуждата им да определят собственото си място в рамките на нациата, или да настояват да получат такова.
• Благодарение на влиянието, което владеенето на уелски упражнява върху националната идентичност, езикът има потенциал да въздейства върху подкрепата за политически действия, като например като уелска национална автономия.
• Тези ефекти са по-отчетливи в контексти, в които уелският език е по-забележим. В тях неговорещите уелски език могат да засилят самоопределението си на англичани, както и да подкопаят уелската идентификация.
• Емоции като гневът играят съществена роля при обяснението на начина, по който се възприемат заплахите за идентичността. Когато те са свързани с чувството за историческа нелегитимност, се създават условия за по-радикални и евентуално нелегални вътрешногрупови дейности (например организиран палеж).
• Социалните идентичности влияят върху формирането на емоции, от една страна, а, от друга - самите емоции осигуряват съответната основа за изграждането на социалните идентичности. По-точно, природата и участието в емоционалните реакции на другите при събития, свързани с идентичността, помагат да се формират идентичностите, които възникват като основа за действие.

Основни теми в изследването

Критичният отличителен белег на уелската национална идентичност е езикът. Той е и разграничителната линия между уелсци и англичани. Това дава възможност чрез уелския контекст да се изследва мястото на идентичността по отношение на малцинството, на мнозинството (англичаните) и надмнозинството (британците).

Оказва се, че в социалната психология емоцията и влиянието й върху колективната дейност е относително пренебрегнат аспект на идентичността. Чрез изследването на емоциите може да бъде постигнато разбиране за ориентациите на действията към "проекти на идентичността", каквато е например политическата автономия. Вниманието на проекта е фокусирано върху различието между емоционалните начини за мобилизация и промяна, а също така и върху взаимодействието с други социални и познавателни процеси (групова идентификация, заплаха, незаконност).

Изследването протича в три различни фази: (1) беседи и обзор на събития; (2) теренна работа; (3) експериментални проучвания.
В първата фаза се изследват различните начини, в които може да бъде дефинирано "уелското" и как тези дефиниции се отнасят към по-широкия контекст на взаимоотношенията между Уелс и Англия. Беседите и обзорите разглеждат различните начини, в които уелският език може да бъде използван за "управляване" на уелската идентичност. Събраната информация се използва в количествено изследване на връзката между идентичностите и действащите (политически) тенденции и отношения. Анализите тук са фокусирани върху:

• ролята на възможностите на уелския език и на националната идентификация успоредно с подкрепата за политическа автономия
• ролята на разбиранията за заплахата на идентичността и историческата нелегитимност в уелско-английските взаимоотношения заедно с вътрешно-груповите ориентации
• влиянието на тези процеси в районите на Уелс, където се говори и където не се говори уелски език.

Резултатите от теренните проучвания служат за затвърждаване на първоначалните открития относно факторите, които лежат в основата на различни вътрешногрупови ориентации (подкрепа за автономия) и начините, по които те могат да варират като функция на контекста и бъдещите перспективи на уелската идентичност. В третата фаза на изследването експерименталните проучвания са насочени към това да покажат как емоцията може да поражда идентичността. Предходното изследване за социалната идентичност и емоциите проследява как социалните идентичности формират основи, от които се получава усещане за емоциите на групово ниво. Според тази гледна точка, съществува реципрочна зависимост между емоцията и идентичността - емоциите произлизат от груповите идентичности, а емоционалният опит в групите може да формира идентичности.

Определяне на уелско-английските взаимоотношения и ролята на уелския език

Фокусът е поставен върху това как частен признак като уелският език е разгърнат стратегически като ръководно средство за изграждане на идентичността. На основата на получените от беседите данни се изследват начините, по които се използват характеристиките на вътрешногруповата социална позиция, за да се даде тласък на отделните форми на задължения спрямо уелския език.

Говорещите уелски език

• За говорещите уелски езикът може да бъде характеризиран по много различни начини (като несъществен и неполитически маркер на културната идентичност; това означава реализация на политическа автономия за Уелс).
• Характеристиките на уелския език се свързват (или обясняват) с различни характеристики на взаимоотношенията между Уелс и Англия (като безпристрастно или нелегитимно; незряло за промяна или запазващо статуквото).
• Говорещите уелски език дават характеристики на уелския език, които могат да бъдат използвани, за да се определи дали неговорещите уелски език ще полагат или няма да полагат големи усилия при научаването на езика и в това да станат изцяло "уелци".
• Докато уелският език, неизненадващо, изглежда важен сред говорещите уелски, съществуват важни различия в това защо е важен и какво означава това за тези, които не го говорят.
• Тези различия подчертават стратегическата важност на уелския език за определянето, запазването или промяната на уелската идентичност.

Неговорещите уелски език

• Както говорещите, така и неговорещите уелски език характеризират езика по много различни начини (като съществени и несъществени за индивидуалната уелска идентичност).
• За разлика от говорещите уелски, онези, които не го владеят, дават характеристики на уелския език, асоциирани най-силно със принудителната им позиция да преговарят за място си в националната общност.
• Характеристиките на уелския език, дадени от неговорещите уелски, са свързани с това дали, за да станат изцяло "уелци", е необходимо или не е необходимо да научат езика.
• Характеристиките на уелския език все още се възприемат като стратегически важни, но по-скоро като термини на реализация и защитаване на собствената уелска същност, отколкото за определяне, запазване или промяна на уелската идентичност сама по себе си.

Влияние на уелския език. Възможности за националната идентификация и подкрепата за национална автономия

От твърдението за важността на индивидуалните качества, вниманието е пренасочено към последователността на определената идентичност в термините на индивидуалните качества. Целта е, от една страна, да се изследва потенциалната дилема пред членовете на групите, които са поставени не само в ситуация на ограничени правомощия, но също така са подложени на заплаха по отношение на духовната им същност и съществуването им. От друга страна, отстояването на важността на индивидуалния признак (уелския език) за общността може да доведе до подчертаване на вътрешногруповото (етническо) съществуване. От друга страна, обаче може и да подкопае потенциала на членовете на групата за мобилизация по отношение на отделните цели на групата като националната автономия например. Това е така, защото критериите на идентичността, които определят груповата принадлежност, могат да въздействат върху груповата идентификация на членовете на групата, които нямат определящия идентичността признак (т.е. неговорят уелски).

В подкрепа на тази идея, въпросникът и данните от изследването показват, че:

• Съществува връзка между възможностите на уелския език и отношението към политическата автономност на Уелс.
• Това взаимоотношение е работи за национална идентификация: по-големите възможности на уелския език предопределят по-силна уелска идентификация, която предполага по-голямо позитивно отношение към политическата автономност.
• Обратно, по-слабото владеене на уелски език предполага по-слаба уелска идентификация и по-слабо чувство за уелска принадлежност, а това от своя страна води до по-слаба подкрепа в изграждането на уелска автономия.
• В онези уелско-говорящи райони, където уелският език е слабо застъпен, се предполага по-голяма английска идентификация сред самоопределящите се уелци. Английската идентификация, от своя страна води, до по-слаба подкрепа в стремежа за политическа автономия - друг начин, чрез който слабото владеене на уелския език могат да подкопаят подкрепата за политическа автономия.
• Това предполага, че в контекстите, в които националната идентичност е по-силно определена в смисъла на езика, онези, които нямат този "общонстен признак", могат да започнат да разглеждат себе си като англичани (въпреки, че също се чувстват уелци), и в този смисъл да са по-малко позитивно настроени към идеята за по-голямата автономност на Уелс.
• Определянето на уелската идентичност главно чрез езика, може да помогне за разграничението между уелското от английското, но може и да попречи на движенията за по-голямо политическо обособяване на маргиналните уелско-неговорящи.

Политика и протест: заплахата на идентичността, нелегитимността и емоционалната форма на подкрепа за различни вътрешногрупови стратегии сред уелците

Подкрепата за автономия е само една от възможните цели и форми на действие. В третата фаза на изследването вниманието е насочено към това как различните вътрешногрупови ориентации - например запазването на идентичността в групата чрез радикални или нерадикални значения или търсенето на социално и политическо равенство - са вкоренени в различни оценки на социалната позиция на групата и емоцията, която предизвикват. Изследва се взаимодействието между оценката на заплахата за съществуване на груповата идентичност и нелегитимността във взаимоотношенията между вътрешногруповото и извънгруповото (Англия). Хипотезата е, че чувството за нелегитимност във вътрешногруповите - извънгруповите взаимоотношения помага да се видят последиците от доловимата заплаха повече отколкото радикалната ревностна защита на идентичностните ориентации срещу външните спрямо групата. По същия начин доловимата заплаха може да насочи ориентациите към запазване на идентичността толкова, колкото нелегитимността, и то повече, отколкото политическата промяна (подкрепа за национална автономия), защото сигурната идентичност на групата е предпоставка за включване на стратегии, основани на социалната идентичност.

В подкрепа на тези идеи, изводите на изследването показват по отношение на:

Хора, които са едновременно в уелско-говорящите и уелско-неговорящите райони

• Доловимата уязвимост на идентичността и доловимата несправедливост на връзката с Англия (независимо една от друга) предполагат гняв.
• Гневът предпоставя подкрепа за трите типа политически стратегии.
• В най-силна степен гневът обуславя подкрепа за радикалните стратегии за запазването на идентичността.

Единствено за уелско-говорящи райони

• Комбинацията от двете (висока) уязвимост и (по-голяма) доловима несправедливост обуславят гняв, който се изразява в по-голяма подкрепа за радикални стратегии за запазване на идентичността.

Заедно тези открития предполагат, че:

• Емоции като гневът играят важна посредническа роля между усещанията за нелегитимност във взаимоотношенията между Уелс и Англия, усещанията за заплаха на уелската идентичност и на произтичащите от това политически стратегии и действия.
• Подкрепата за автономията на Уелс под формата на различни политически стратегии показва отношението към заплахите за идентичността и различни форми на възприемането на взаимоотношения с Англия - от конституционно легитимен и комформистки подход до стратегиите за радикални действия.
• Налице е подкрепа за увеличаване на радикалните действия, когато идентичността се възприема като уязвима, а връзката с Англия - за неправилна в общности, където идентичността е най-добре определена от гледна точка на уелския език.

Емоциите като основа на социалната идентичност

Емоциите са продукт на социални отношения и в този смисъл те могат да играят важна роля при оформянето на социалните идентичности. Финалната фаза на проекта изследва начините, по които характера и споделеността на другите емоционални реакции към събитие помагат (1) да се проследи кои социални идентичности се оказват свързани с контекста и (2) да се очертаят възможните обсег и форми на действието. Предварителни изследвания показват, че:

• Степента, в която някой се чувства част от отделна социална общност (например уелци от Южен Уелс), зависи от съответствието между неговите лични емоционални реакции спрямо заплахата за идентичността (например заплахата за заличаване на важни исторически паметници и местности в Южен Уелс) и заплахата от други потенциални членове на общността (например Южен Уелс противопоставен на Северен).
• Емоционалните реакции помагат да се проследи кои социални идентичности възникват в резултат от "заплаха". При наличието на споделени емоционални реакции могат да възникват по-приобщаващи идентичности. Например, ако хората от Южен и Северен Уелс почувстват гняв, тогава приложима става по-широката общност на уелсците.
• Емоциите и общностите, които те пораждат, също формират колективни тенденции към действие. Например, ако хората от Южен и Северен Уелс почувстват гняв, тогава се появява по-силна подкрепа за широка национална акция срещи общата "заплаха". Обратно, ограничена национална акция срещу общата "заплаха" е налице, когато хората от Северен Уелс не споделят гнева на хората от Южен Уелс.
• Тенденциите към действие зависят както от споделеността, така и от характера на емоционалните реакции. Например, хората в Южен и Северен Уелс споделят емоционални реакции по-скоро на безразличие, отколкото на гняв, което прави потенциала за колективни действия по-малък.

Проектът показва, че връзката между идентичността и действието предполага оценяване не само на това как действието изисква споделяне на идентичността като основа за преценка и действие, но също така и как идентичността изисква действие, означаващо оформяне и запазване на споделеното чувство при отговора на въпроса "кои сме ние".

Превод Мария Калинова