Емоционално съдържание и политика на национална идентичност
С АКЦЕНТ ВЪРХУ БЪЛГАРСКИЯ СЛУЧАЙ
В хода на един конструктивистки ориентиран анализ се поставят последователно на фокус основни идеи, свързани с (чувството за) идентичност въобще и националната идентичност, в частност. Наред с задължителното скъсване с есенциалисткия подход, разглеждането на националната идентичност през конструктивистка оптика води с необходимост до рязко съживяване на изследователския интерес към емоционалните фактори, както и до естествено излизане на преден план на представата за политика на идентичността. От своя страна, последното изиграва ролята на логически мост към по-органичното включване на националната идентичност и националната самооценка в изследването на асиметриите и напреженията, иманентни на високо агресивната среда в световната система на националните държави.
Показва се, че вследствие на възникващите в тези условия ригидни статусни йерархии, в взаимоотношенията на "великите" и съответно, на "малките" държави с глобалната система се наблюдават съществени и упорито възпроизвеждащи се емоционални различия, обозначени от нас като "режими на гордост" и "режими на срам". В съответствие с това, опитите на "малките" страни да следват своя политика на идентичността като предоговарят наличните си статуси в системата на националните държави се натъкват на все още мощен системен отпор.
Наред с това в статията се твърди, че на тази консервативна тенденция противостоят два типа процеси с подчертано освобождаващ характер. Първо, процесът на глобализация навлиза в един напреднал стадий, когато самият характер и интензитет на транснационалното общуване имат еманципиращо въздействие върху националните комплекси, било то за малоценност или величие. И второ, апогеят на световната система на националните държави е вече отминал, а заедно с него и особено ригидните йерархични отношения между "великите", "средните" и "малките" членове на системата. Това също има своите двояки ефекти: от една страна се освобождават нови пространства за адаптивните маневри на малките национални държави и техните национални идентичности, а от друга, самият вътрешен смисъл на универсалните статусни йерархии започва да губи екзистенциалната си почва.
Така променящата се констелация на глобалните сили открива нови шансове пред политиката на идентичността на малките страни и в качеството на интересен пример анализът се концентрира в заключение върху България. Както показват резултатите от проведеното от авторите социологическо изследване на емоционалното съдържание на българската национална идентичност, българският случай е интригуващ с граничещите с "комплекс за малоценност" национално самочувствие и самооценка. В този смисъл, заключават авторите, все по-актуално е едно общонационално усилие по предоговаряне на българската идентичност, неоценим фактор за което би било възникването в страната на визионерско политическо лидерство.