Към проблема за формирането на националната идентичност и създаването на национални държави на Балканите

Формирането на балканските нации и национални държави протича по различен от аналогичните процеси в Западна и Централна Европа начин. В западната част на континента нациите се създават като поданиците на централизираните монархии постепенно еволюират в нация (французи, англичани, датчани и др.) или като въз основа на определени фактори (най-често един и същ литературен език) малки държавици с еднородно етническо население, се обединяват в обща държава (Германия и Италия).

Развитието на нациите в Централна Европа става в рамките на многонародностните Хабсбургска и Руска империя. Съжителстващите в тях народности първоначално се трансформират в нации като провъзгласената от интелигенцията програма се възприема от широки слоеве от населението, което постепенно създавайки собствен стратифициран социум и политически структури изразява стремеж към държавна самостойност. В преобладаващите случаи основата за формирането на националните държави в този регион не е съществувала в средновековното минало държавна организация, а изкуствено култивиран литературен език или общо вероизповедание.

Доколкото формирането на балканските нации протича в границите на Османската империя, ситуацията е сходна с централноевропейската. В същото време съществуват различия: населението в Хабсбургската империя, където стриктно е спазвана наследствеността на феодалната собственост от страна на шляхтата и Католическата църква, е значително по-силно пространствено закрепостено отколкото са поданиците на Османската империя, в която земята изцяло принадлежи на султана. Мобилността на балканското население подсилват многобройните доброволни и насилствени етнически преселвания и „прочиствания”. Формирането на балканските нации е затруднено и от значителната етническа нехомогенност.

За разлика от държавите в Западна Европа, където нациите се оформят върху всеобщи граждански права, балканските политици се стремят към създаване на етнически монолитни нации. Липсата на гарантирани колективни права на етническите/националните малцинства в съответната държава стимулира миграцията и затруднява националната консолидация в балканския ареал до най-ново време.

Като цяло балканските нации и национални държави възникват върху обща етно-езикова и вероизповедна основа, често стимулирана от съществувала през Средновековието собствена държавност. Въпреки че балканските държави са конституирани върху принципа на политическата нация (разбирана от западноевропейците като граждани на една държава), на практика държавите от Балканския полуостров се стремят към етническа национална хомогенност. Ето защо създаването на устойчиви федерации на Балканите се оказва неосъществимо.