Използването на чужди езици променя изборите ни
Все повече изследвания показват, че използването на чужд език влияe на човешките избори. Това е изненадващо, защото, ако хората имат по-добро разбиране за наличните опции, то тогава изборът не би зависил от езика. В тази статия разглеждаме влиянието на чуждия език върху риска, изводите и морала и обсъждаме потенциалните обяснения за резултатите като занижена емоционалност, психологическа дистанция и засилено премисляне.
Използването на чужд език променя изборите ни
Представете си, че имате възможността да спасите живота на петима души, но за да го направите, трябва да убиете един човек. Бихте ли убили този един човек, или не бихте направили нищо, оставяйки петимата души да умрат? Какъвто и да е изборът ви, той не би трябвало да зависи от това дали сте го направили на родния си език, или на чужд. Обаче зависи.
Изследванията на правенето на избори често разглеждат как изборите се повлияват от начина, по който ситуациите са рамкирани или описани, като при акцентирането върху печалбата вместо загубата. В тези случаи езиците се третират като проводници на информация или като средство за привличане на внимание към определени особености на избора. Едва наскоро психолози започнаха да изследват как характеристиката „родно“ в първия език, а не неговото съдържание, влияе на избора. Все по-голям набор от изследвания съобщава, че дори когато съдържанието на едно послание е еднакво, човешкото решение зависи от това дали информацията е предадена на роден език, или на чужд. Теоретично погледнато, това е важно за връзката между език и мислене, както и за живота на милиони хора, които използват чужд език и може и да не осъзнават, че решенията, които взимат, са подложени на такова въздействие. Тук разглеждаме част от изследванията на тази тематика и обсъждаме потенциални обяснения за ефекта на чуждия език.
Справяне с риска
Използването на чужд език повлиява на това как хората възприемат рискови ситуации и как действат в тях [1, 2]. Данните показват, че рискът изглежда по-малък на чуждия език. Пример за това е, когато хората мислят на чужд език за потенциални опасни дейности като „пътуване със самолет“ и „биотехнология“, те възприемат рисковете, свързани с тези ситуации, за по-ниски, а дивидентите за по-високи [3]. Този спад във възприятията на риска може от своя страна да обясни защо хората, използващи чужд език, са по-склонни да се впуснат в рискови финансови начинания, когато залагат пари [1, 2]. Използващите чужд език проявяват и по-последователни предпочитания към риска, което е отразено както в парадигмата „Asian Disease“1 [1, 2], така и в теста „Holt–Laury“2 [2]. Парадигмата илюстрира солидното откритие, че хората са склонни да търсят риск, когато ситуацията е формулирана с перспектива загуба (например 400 от 600 човека ще умрат), но избягват риска, когато ситуацията е построена откъм печалба (например 200 от 600 човека ще се спасят). Тази асиметрия намалява при използването на чужд език [1, 2]. Тестът „Holt–Laury“ предлага постепенен избор от двойки залози от една или друга колона. В едната крайност избора от едната колона говори за прекомерно търсене на риск, докато другата крайност разкрива прекалено отбягване на риск. Категоричното насочване към една или друга крайност е указание за човешките предпочитания относно риск. Когато хората правят тази задача на чужд език, те показват по-високи тенденции за търсене на риск и са по-последователни в изборите си [2]. Това предполага, че рискът се изчислява по различен начин, а самото изчисление е по-последователно, когато той се обработва на чужд език. Каре 1. разгръща дискусията за това дали чуждият език увеличава нормативния избор като цяло.
Каре 1. Дали използването на чужд език води до по-добри решения
В някои случаи говоренето на чужд език изглежда че подобрява процеса на взимане на решения, тъй като занижава появата на различни предубеждения, свързани с изборите [1,2, 4], например нежеланието за загуба. Това е в съответствие с идеята, че разсъждаването на чужд език не е толкова засегнато от емоциите [6–10]. Интуицията често подсказва, че оптималните решения са тези, които са взети по-хладнокръвно и доколкото чуждият език занижава емоционалната реактивност, той води до по-добри решения. Ние обаче твърдим, че това дали използването на чужд език води до по-добри или по-лоши решения зависи изцяло от типа проблем, който човек се опитва да разреши. В много случаи емоциите могат да бъдат полезни, например когато предоставят бърза оценка на по-сложна информация, както когато ни помагат да се поучим от грешките в миналото. Следователно когато емоционалните реакции изпълняват благоприятна функция, например когато няма достатъчно време или ресурси за по-дълбоко обмисляне на ситуацията, използването на чужд език би трябвало да доведе до по-неоптимални решения. Бъдещи проучвания биха могли да изследват факторите, определящи кога чуждият език води до по-добри решения и кога до по-лоши.
Правене на изводи и ролята на агента
Начинът, по който хората извеждат причинно-следствени връзки, също варира в зависимост от използвания езика. Например доказано е, че използването на чужд език заличава „заблудата на горещата ръка“ (Hot Hand Fallacy) [4]. Участници, използващи роден език, надценяват вероятността за положителен резултат след предшестващи успехи, когато са представени поредица от независими парични залози – ефект, който намалява, когато се ползва чужд език. Трябва да се отбележи обаче, че „заблудата на горещата ръка“ се наблюдава само когато хората мислят, че резултатите не се генерират на случаен принцип, а умишлено – от агент, който може да продължи поредицата от успехи [5]. Това ни води и до друг езиков ефект – хората не са толкова чувствителни към умишлени намерения, колкото към изходните резултати, когато ползват чужд език [6]. По този начин можем да си обясним защо използването на чужд език елиминира „заблудата на горещата ръка“ и може дори да повлияе на моралните оценки.
Създаване на морална преценка
Може би най-поразителните ефекти на езика могат да бъдат открити в сферата на морала. Солидни доказателства демонстрират, че проявата на утилитарно поведение е по-вероятна, когато се използва чужд език. Едно проучване показва, че хората, говорещи на чужд език, са два пъти по-склонни да пожертват един живот, за да спасят пет други, в сравнение с тези, които използват родния си език [7]. Този ефект е възпроизведен независимо на няколко езика като английски, испански, немски и италиански [8, 9]. Това предполага, че когато деонтологичните забрани като „не вреди“ влязат в конфликт с утилитарните ценности в подкрепа на общото благо, използването на чужд език засилва идеята за утилитаристичния идеал в сравнение с моралните устои. Това съответства на констатациите, че хората, използващи чужд език, са по-малко склонни да осъждат нарушаването на морални или социални табута [10].
Защо чуждият език променя изборите ни?
Въпреки убедителните доказателства, че използването на чужд език влияе на решенията ни, точните причина за това все още са неизвестни. Водещото твърдение е, че чуждият език се обвързва по-малко с емоциите, отколкото родният [11, 12], и докато родният език се придобива чрез преживявания, богати на въздействие, чуждите езици често се изучават в по-оскъден на емоции контекст, например класната стая. Затова решенията, взети на чужд език, не задействат системата на емоциите толкова бързо, колкото решенията, взети на родния език. Това занижаване в обработката на емоциите може да обясни ефекти като завишено поемане на риск, по-голям утилитаризъм и т.н. Каре 2. предоставя по-разгърнати аргументи за и против това твърдение.
Каре 2. Оценка на изложението за „занижената емоционалност“
Процесите, които характеризират въздействието на чуждия език, са все още недобре разбрани, но водещото обяснение е, че ефектите върху взимането на решения са резултат от понижение или промяна в обработката на емоциите. Установено е, че използването на чужд език завишава идеята за възприето предимство и занижава тази за възприет риск, както и че този резултат се наблюдава заради увеличаване на положителното въздействие и занижаване на отрицателното, когато се говори чужд език [3]. Това откритие съответства на представата, че ефектът на чуждия език може да се проявява заради промени в обработката на емоциите. Също така е установено, че използването на чужд език води до по-снизходителни виждания за отношението към нарушаването на табута като доброволно кръвосмешение, но само в случаите, в които този сценарий е оценен като значително по-малко емоционален на чуждия език [10]. По същия начин използването на чужд език завишава утилитарното поведение характерно за силно емоционални морални дилеми, докато ефектът на чуждия език е нищожен за по-малко емоционалните [7]. Въпреки това, констатацията, че както повече, така и по-малко емоционални дилеми се оценяват като по-малко емоционални на чужд език, е непоследователна. Също толкова непостоянно е и откритието, че тези оценки са на лице заради езиковия ефект върху изборите [8]. Поради тази причина авторите предполагат, че промяната в изборите се дължи на занижаване значимостта на социалните норми, когато се ползва чужд език, вместо да бъде директен резултат от намалена емоционалност. Препоръчително е бъдещи проучвания да се опитат да използват различни методологии като функционален ядрено-магнитен резонанс и кожна проводимост, за да изследват каква е ролята на емоциите, както и да изучат систематично демографските различия, които потенциално допринасят за този ефект, като доброто владеене на езика и методите за неговото придобиване.
Друго вероятно обяснение е, че използването на чужд език увеличава психологическата дистанция, довеждайки до по-абстрактно изграждане на реалността. Доказано е, че наличието на този „птичи поглед“ повишава фокуса върху целите вместо средствата [13], като по този начин придава повече тежест на ползите, отколкото на цената, която трябва да се плати, и завишава утилитаризма. По този начин може да се обясни защо чуждите езици намаляват ефекта на рамката, тъй като е по-малко вероятно по-повърхностните разлики във формулировката на думите да бъдат толкова изявени на по-абстрактно ниво. Дисфлуентността при използването на чужд език също може да допринесе за проявата на тези ефекти, защото самата ѝ обработка може да доведе до по-съзнателен начин на мислене, като се има предвид, че повишената трудност може да сигнализира за необходимост от по-внимателно премисляне.
Заключение
Предвид факта, че доказателствата за влиянието на ефекта на чуждия език върху вземането на решения продължават да се натрупват, по-добро разбиране на произхода му е нужно. В зависимост от това кои процеси са отговорни за проявата на ефекта, може да се направят конкретни прогнози относно това кога и как използването на чужд език е вероятно да повлияе на вземането на решения. Ако ефектът се дължи на намаляване на емоцията, тогава се очаква и поява на предубеждения, които вероятно са резултат от емоционална автоматична обработка. Пример за такова предубеждение е, че човек трудно пренебрегва невъзстановимите си разходи3. Също така се предвижда и че предубежденията, които са резултат от съзнателна обработка, като тези в силогистичните разсъждения, няма да бъдат повлияни от чужд език. Ако пък ефектът се дължи на увеличаване на премислянето, това предсказва ефект и за двата вида предубеждения. Възможно е ефектът от ползването на чужд език да се повлиява от много фактори и тези различни фактори също да взаимодействат помежду си. За по-добро му разбиране ще бъде важно систематично да се изследват последиците от наличието на различен езиков произход и компетенции, като например ролята на доброто владеене на езика, метода и възрастта на неговото усвояване и културни асоциации. Такива фактори могат да подпомогнат или ръководят влиянието на чуждия език върху вземането на решения. Това предоставя вълнуваща възможност за бъдещи проучвания, които да изследват относителния принос на тези различни механизми за по-пълно разбиране както за това как хората се държат, когато използват чужд език, така и за влиянието на езиците върху изборите, които правят, в по-общ план.
Превод: Йоана Станева
Библиография
1. Keysar, B. et al. (2012) The foreign-language effect thinking in a foreign tongue reduces decision biases. Psychol. Sci. 23, 661–668.
2. Costa, A. et al. (2014) ‘Piensa’ twice: on the foreign language effect in decision making. Cognition 130, 236–254.
3. Hadjichristidis, C. et al. (2015) The effect of foreign language in judgments of risk and benefit: the role of affect. J. Exp. Psychol. Appl. 21, 117–129.
4. Gao, S. et al. (2015) Second language feedback abolishes the ‘hot hand’ effect during even-probability gambling. J. Neurosci. 35, 5983–5989.
5. Caruso, E.M. et al. (2010) The intentional mind and the hot hand: perceiving intentions makes streaks seem likely to continue. Cognition 116, 149–153.
6. Geipel, J. et al. (2016) Foreign language affects the contribution of intentions and outcomes to moral judgment. Cognition 154, 34–39.
7. Costa, A. et al. (2014) Your morals depend on language. PLoS One 9, e94842.
8. Geipel, J. et al. (2015) The foreign language effect on moral judgment: the role of emotions and norms. PLoS One 10, e0131529.
10. Geipel, J. et al. (2015) How foreign language shapes moral judgment. J. Exp. Psychol. 59, 8–17.
9. Cipolletti, H. et al. (2016) The moral foreign-language effect. Philos. Psychol. 29, 23–40.
11. Harris, C.L. et al. (2003) Taboo words and reprimands elicit greater autonomic reactivity in a first language than in a second language. Appl. Psycholinguist. 24, 561–579.
12. Puntoni, S. et al. (2009) Bilingualism and the emotional intensity of advertising language. J. Consum. Res. 35, 1012–1025.
13. Fujita, K. et al. (2006) Spatial distance and mental construal of social events. Psychol. Sci. 17, 278–282.
Превод: Йоана Станева
Бележки
1 Парадигма, която се използва в лингвистиката, за да се определят човешките наклонности към рискови ситуации спрямо начина, по който е формулирана ситуацията. – Бел. пр.
2 Тест, който се ползва в лингвистиката, за измерването на избягване на риск. – Бел. пр.
3 Дилема, която описва емоционална трудност при вземането на решение дали да се изостави един проект, когато вече са изразходвани време и пари, но няма налични резултати. – Бел пр.