Фотини Янис Христакуди-Константиниду

  • Възраст
    33
  • Пол
    Жена
  • Етническа принадлежност
    гръцко-българска
  • Религия
    православна християнка
  • Образование
    висше, малък докторат
  • Семейно положение
    омъжена с едно дете
  • Място на раждане
    София, България
  • В момента живея в (селище, държава)
    София, България

1. Смес от българо-гръцки референции, клонящи да бъдат в същността си „балкански”, базирани на една по-широка космополитна интелектуална нагласа.

2. До момента чувството за собствената ми идентичност не е било съществено повлияно от възрастта и времето, като, разбира се, допускам, че е все пак е достигнало до определена по-голяма зрялост. Смятам, че „националният” елемент най-малко ме е отличавал от обкръжаващата ме среда, въпреки различния ми етнически произход. „Другостта” не е била акцентувана чрез някакъв вид конфликти, напрежения, негативни опозиции. По-скоро е била допълващ елемент, създаващ впечатлението за цялост на индивида, който винаги априори е уникален. Трудно ми е да подредя своите идентичности, но все пак с уговорката, че са в един условен ред – семейна, професионална, социална, полова, национална, верска.

3. Семейната ми среда, свързана с гръцкия ми произход, но също така съзнанието, че от страна на майка ми имам и далечен немски произход. Като цяло чувството за мултиетничност, предадено чрез семейството.

4. Харесва ми романът на Никос Казандзакис „Алексис Зорбас” и във връзка с анкетата бих посочила един момент, в който героят Зорбас, след като е попаднал в кръговрата на междубалканските конфликти от началото на 20 век, осъзнава безпредметността на етническата и религиозна вражда.

По отношение на музикалните си предпочитания мога да кажа, че виждам връзка между гръцкия си произход и увлечението ми по гръцката музикална сцена.

5. Романът на Никос Казандзакис „Алексис Зорбас”, филмите на Емир Кустурица, един впечатляващ разказ на Илияс Венезис „Щатът Вирджиния” (от сборник с къси разкади „Победените”) и др.

6. Смятам, че различните идентичности ми помагат, давайки една по-широка перспектива на преценките ми и по-задълбочено чувство и усещане към „другостта”. 

7. Бих казала, че в България се чувствам равнопоставено третирана, въпреки различния ми етнически произход. Хората обикновено са заинтригувани да научат повече за него и често пъти това става повод да споделят свои впечатления по въпроса.

8. Живея в него.

9. Бих прибавила пропуснатия въпрос, който присъства в английския вариант на анкетата-кога и къде чувствате идентичността си най-силно, отговорът е: когато трябва да давам отговори за нея.

2011