Контролирането на плодовитостта и раждането при съвременната героиня в европейските вълшебни приказки

Контролирането на плодовитостта и раждането при съвременната героиня в европейските вълшебни приказки

Рут Ботигхаймър
Img_Fertility.jpg

Илюстрация на Dora Polster към "Хвойновият храст" от Deutsche Märchen gesammelt durch die Brüder Grimm, ed. M. Thilo-Luyken (Ebenhausen bei München: Langewiesche-Brandt, 1916; n.p.: Brentano's, n.d.)

Между 1500 и 1700 г., ще рече през голяма част от периода на ранната модерност, ролите на момичетата и жените в сборниците с приказки се променят драматично по посока на появата в приказките на нов тип героиня. В началото на този период героините на новелите се противопоставят на един свят, преизпълнен с антагонисти, като използват мъдростта на майките си, за да запазят своята социална и сексуална независимост. Два века по-късно девойките са се превърнали в изплашени госпожици, техните майки са се оттеглили на заден план, а прислужниците и сестрите, които преди са ми помагали, са изчезнали. След основополагащото изследване на Алис Кларк от 1919 г. „Трудовият живот на жените от ХVІІ век“, историците и литературните критици все по-често свързват този тип промени, които разглеждам тук, с навлизането на капитализма. Като се основава на актуалните изследвания в областта на жените, секса, сексуалността и семейството в опит да дешифрира този забележителен и сложен литературен феномен, тази статия предлага опит за принципно различна интерпретация на статуса на литературните героини в исторически план.


През ХІХ в. сборниците на Братя Грим, най-влиятелният корпус от народни приказки, за едни и същи действия определя девойките като лоши, а момчетата като смели (Bottigheimer, 1987). Тази любопитна поляризация съответства на социалните разбирания за социалния пол в Германия през ХІХ в., както и на западната култура като цяло от този период. Сборниците на Братя Грим от ХІХ в. са в пълен контраст с немските сборници от ХVІ в., в които – подобно на френските, английските и италианските средновековни сборници с приказки – се забелязва много по-слаба половата поляризация, която се налага в съвременните вълшебни приказки. Всъщност, понякога там се забелязват особености, противоположни на съвременните.

В моето изследване на разликите между средновековната, ранно модерната и съвременната героиня от приказките, ще опиша начина, по който са представяни полът и сексуалността, а след това ще анализирам как това отношение се променя радикално през ранния модерен период. Накрая ще привлека това, което е установено за историческите условия, които оформят живота на реалните жени, като се опитвам да разбера връзката между исторически намаляващия контрол на жените върху тяхната плодовитост и раждането на героинята от съвременните фантастични приказки.

Вероятно никой няма да възрази на твърдението че полът и сексуалността, социалния пол и свързаните с него роли имат ключово социално значение, че са „вездесъщи обстоятелства“, които са различни в различните култури. Този израз идва от статията на Кандис Уест и Сара Фенстермахер „Власт, неравенство и реализирането им в социалния пол: Един етнометодологически поглед“, но тази гледна точка често и последователно се проявява през последните няколко десетилетия.

Хората се раждат като биологически мъже и жени. Близките и напълно непознатите включват този аспект от индивидуалната идентичност, когато възприемат отделните личности. Представата за социален пол е толкова дълбоко вкоренена в съзнанието на хората, че степента на свързаността ѝ със социалните очаквания и емоционалните реакции до голяма степен остава неразпозната.

Непрекъснато нарастващите публикации, научни и популярни, по проблематиката на социалния пол и свързаните с него роли, направи тези две понятия толкова познати, че не се налага тук да бъдат обяснявани под черта. При тази широка информираност не е необходимо да се въвеждат дефиниции за „пол“ и „социален пол“ (gender), достатъчно е да кажа, че приемам разбирането за пола като биологически дадени и физически забележими характеристики, а социален пол - като социално конструирана мрежа от атрибути, която се разпознава като част от една прецизно разработена семиотична система в общностите.

Отношението между пол и социален пол занимава умовете на мъжете от хилядолетия. Като започват с Ева, женомразците коментатори на Библията извеждат на преден план склонността на жените към бъбривост и греховност. През последните триста години множество трактати, обикновено протестантски, са посвещавани на характеристиките на половете и на подходящата йерархия в отношенията им. Перото, почти винаги държано от мъжка ръка, пише препоръки за това какво трябва или не трябва да правят жените и какво определя женското и неженското поведение. Такива са описанията, предписанията и обясненията на германците, на Георг Брандес, през 1787 г. и те продължават да са характерни за жанра и през двадесети век. (Feyl 1991). 1

Как и защо женският пол е конструиран вербално по този начин и по-специално – защо това се е случило така отчетливо между 1500 и 1700 година - е мъчителен въпрос. Според мен, европейските сборници с приказки намекват за променливата природа на мъжествеността и женствеността и имат своя принос към обяснението на огромните различния между първите героини от европейските приказки в Италия от ХVІ в. и техните потомки три или четири века по-късно.

Сборници с приказки биват публикувани постоянно, десетилетие след десетилетие, столетие след столетие (Clements and Gibaldi 1977), някои са преиздавани векове наред. Съвременните читатели откриват познати семейни истории сред приказките от късното Средновековие, но при две категории – труда и сексуалността – които на пръв поглед изглеждат несвързани помежду си, читателите много по-често се натъкват на непривични действия и практики, които им изглеждат чужди. Това е така, защото с времето са се извършили фундаментални промени в общоприетите разбирания за икономическите функции, смятани за присъщи на жените и мъжете, като в същото време са се протичали и промени при дефинирането на социалните категории пол и сексуалност.

Физиологията на хората е определила, че в сексуалните взаимоотношения мъжът прониква в тялото на партньора жена. 2 Анатомическото проникване отдавна се възприема като активно и мъжко действие, докато в прониквания се вижда пасивност и женскост. От 1700 година с този речник се представя половата идентичност, както в ежедневното, така и в нормативното говорене, и той остава негласен принцип през почти целия ХХ в. (R. Davis 1993: 52, 744-45,186) Но аз твърдя, че в исторически план не проникването само по себе си дефинира пасивността и женствеността, а житейските следствия от това проникване. Възможността за забременяване като резултат от гениталното проникване го приравнява с пасивността, а след това и с женскостта и женствеността.

Преди 1500 г. полът, сексуалността и сексуалните взаимоотношения, така както са обрисувани в сборниците с приказки, имат много малко общо с познатите полови роли. Историците са забелязали радикалното обръщане на течението в отношението към пола и сексуалността преди и след 1500 г. (Briggs 1989: 277-338) и свързаните с пола роли отразяват и включват тази промяна. Трансформацията е географски неопределена, бавна, но еднопосочна. Приблизително от 1700 г. следствията от половите взаимоотношения, ще рече деветмесечната бременност и свързаната с нея личностна и икономическа зависимост (Leapley 1989: 35-39,72), определят една цяла мрежа от полови роли на жените (Dawson 1995: 102-104). Литературният аспект, всъщност следствие, от това развитие, е появата на героинята от приказките на модерната епоха.

Нека за момент се опитаме да мислим извън условията на западния градски живот през ХХ век. Нека помним, че условията на ежедневния живот на европейското население в градовете, градчетата и селата, с изключение на едно малобройно малцинство, са били ужасно тежки. Удобства като отопление, течаща топла и студена вода, с които ние разполагаме без особени усилия, с едно завъртана на крана или натискане на копче, са изисквали сечене, пренасяне и цепене на дърва, чистене на пепел, носене на вода, топленето ѝ на огън и изливане от ведро. Повечето хора са живели при условия, близки до необходимото за оцеляване, което означава, че или работят за хляба, или умират. В подобна ситуация изглежда очевидно, че жена, която е искала детето ѝ да оцелее (а мнозина не са го искали!), се е налагало първо да пренасочи своето внимание към това дете (само заможните са можели да поверяват децата си на дойки) и след това да си осигури стабилен мъж, който да изкарва хляба и да осигурява подслона. Самотното майчинство е водило до обществен остракизъм и дори прогонване, а вдовството - обикновено до крайна бедност.

Нека си върнем при женските персонажи от сборниците с приказки. Какво ако не бебе би бил резултатът от сексуалното съвкупление? А ако повтореният сексуален акт е последван не от деветмесечна бременност, а от липса на бременност или най-много от едномесечна бременност? Ще рече – прекъсната бременност. А ако момичетата и жените контролират своята плодовитост?

Някъде около 1700 г. модерните атрибути на женствеността приемат твърдата си форма и довеждат до конструирането на един тип женскост, който и доскоро беше разглеждана като нормален. Но все повече данни сочат, че преди четири или пет века жените и мъжете са мислели и действали по начини, които коренно се различават от нашите представи и очаквания, свързани с миналото. Новите изследвания подсказват, че към 1500 или 1550 година, с помощта на опитни акушерки, жените в голяма част от Европа до много голяма степен са можели да контролират своята плодовитост. (Riddle 1997: 117-19) 3 Между 1500 и 1700 г. тази способност намалява и след 1700 г. основните форми на контрол, с които жените разполагат, са въздържането от полов акт или разреждане на ражданията чрез кърмене. С други думи, жените в Западна Европа постепенно губят контрол върху собствената си плодовитост. Казано по друг начин „до към ХVІІІ в. плодовитостта отбелязва различието между любовта в брака и любовта извън брака“. (Aries 1985: 133). Тоест физическите последствия от сексуалния акт, или от „любовта“, както галантно се изразява Филип Ариес, преди или извън брака са можели да бъдат контролирани и са контролирани при много жени.

Исторически фактори и промени в статута на жените

През късното Средновековие жените разполагат с възможността да живеят и да се издържат сами. Една добродетелна жена с добри навици, била тя бедна или богата, овдовяла или неомъжена, би могла да избегне брак, първи или повторен, като влезе в някой бегинаж. Това са общности, които съществуват поне от началото на ХІІ в., и които първоначално са приютявали дъщери на градските патриции. Към края на века те започват да дават подслон и на обеднели жени и постепенно се превръщат в места, в които има доходоносна работа, подобни на гилдиите на мъжете. (Wehrli-Johns 1992: 16, 26-27) Широко разпространени в Северна Европа, много бегинажи могат да бъдат открити в градовете край Рейн – Майнц, Страсбург, Базел и Кьолн – там броят им надхвърля сто (Schmitt 1978), както и пò на изток в Германия (Хамбург, Бремен и Любек), из Ниските земи, във Франция, в Париж и Марсилия, както и в много от френските търговски центрове между тях – Камбре, Лил, Дуе, Арас, Бетюн и Сент Омер. (McDonnell 1969: 82-87, 270-77; Le Grand 1893: 10-13) В бегинажите една жена може да живее в пълна безопасност, при относителна свобода и лична независимост, както става ясно от сатиричните стихове на Рютбьоф. (Le Grand 1893: 21) Много бегинажи изчезват по време на икономическия разцвет в края на ХV век, но институцията е възстановена през ХVІІ в.

Img Fertility

Илюстрация на Dora Polster към "Хвойновият храст" от Deutsche Märchen gesammelt durch die Brüder Grimm, ed. M. Thilo-Luyken (Ebenhausen bei München: Langewiesche-Brandt, 1916; n.p.: Brentano's, n.d.)


На другия край на спектъра е сексуалната търговия, друга важна магистрала към икономическата независимост. Дори и малките общности имат официално защитени места за извънбрачни полови контакти. Често учредени и издържани от общините и управлявани от вдовици или от съпруги на занаятчии, те са заредени с пастети и вино и разполагат с прислуга. Мъже от всички слоеве на обществото посещават prostibulum publicum, особено по време на техния зенит между 1440 и 1490. (Rossiaud 1985) Във Венеция на Джанфранко Страпарола „куртизанката не е фигура от периферията на обществото, а негова съществена част […] и представлява важен етап от диверсификацията на социалните роли и разделението на труда.“ (Olivieri 95-96). Нещо повече, за венецианките „еротизмът е един от инструментите за натрупване на капитал“. (Olivieri 96). Но „френската напаст“ влошава икономическите условия и в крайна сметка ефикасни структури срещу контрола на раждаемостта променят достъпността и стоковия характер на секса без деца. Лесният достъп до санкционирания от кметството и обществото извънбрачен секс постепенно се свива между 1490 - 1500 г. във Франция, малко по-късно – и във Венеция. Подобна радикална промяна на отдавна възприети сексуални практики ще да е била съпроводена от радикални промени в общественото възприемане на секса и сексуалността. Във всеки случай отношението в сборниците с народни приказки се променя и женските персонажи в тях въплъщават резултата.

Когато Джоан Г. Кели поставя въпроса „Имали ли са жените Ренесанс?“, тя стига до заключението, че вместо него жените са „изживели свиване на социалните и индивидуалните възможности“ (Kelly 1984: 20). Да вземем за пример това, че специфичните за живота на жените празници биват омаловажавани през ХVІ в., че участието на жени в светски братства бива забранено, че на жените бива забранено да пътуват сами, че много занаяти, в които по-рано жените са доминирали, като приготвянето на църковни свещи (Wiesner 1989: 14, 20, 23) или на бира (Bennett 1996: 77-78), се свиват драстично. По отношение на избора между брак с мъж или с бога, отнемането на манастирските имоти и разгонването на монахините в управляваните от протестанти области елиминира едно важно убежище за жени. По същото време процесите и екзекуциите на вещици започват своето двувековно царство на терор над маргинализирани индивиди, повечето от които – жени. Ретроспективно можем да направим извода, че преди 1500 г. жените, или поне много жени, наистина са се включвали в братства, били са активни участнички в производството на стоки за пазара, или са живеели в относителна емоционална и интелектуална независимост в манастири или бегинажи.

През Средновековието са съществували възможности жените да се изявяват в сферата на религията. Самата църква предлага женски ролеви модели като Дева Мария и майка ѝ св. Анна от Светото семейство, в живота и управлението на манастирите, както и в пантеона на светците (Jacobsen 1989: 51). Това също се променя в последвалата Реформация в Европа – лутеранска, калвинистка, а и сред католиците. Към това може да се прибави, че „лутеранската Реформация поставя акцент върху мястото на жената в дома“ в Германия (Karant-Nunn 1989: 40) както и в страните от Северна Европа (Jacobsen 1989: 47).

През ХІV и ХV в. някои жени продължават да членуват в женските гилдии в Париж и Кьолн. (Herlihy 1990:162) Други са част от мъжките гилдии, бидейки съпруги и вдовици. (Bennett and Kowaleski 1982) Стотина години по-късно гилдийната система почти напълно изключва жените. След 1500 г. по правило слабо капитализираният бизнес на жените изпада в още по-неблагоприятно положение, тъй като пазарите се разширяват географски и изискват по-голям капитал. Освен ниския си статус, бизнесът на жените обикновено се е осъществявал в тесните рамки на дома. (Bennett 1996: 145-157, esp. 146, 148) Както се изразява Мери Уиснър, превеждайки езика на ХVІ в., след Реформацията на „жената, която няма стопанин“ все повече бива отказвана възможността да се издържа сама. (Wiesner 1986: 1-2, 8, 149-85)

Тези тенденциите, очертани в предишния параграф, могат да се илюстрират с развитието на пивоварството. Жените – неомъжени, вдовици или съпруги – доминират в този занаят през Средновековието, но с навлизането на бирата от хмел, производството и дистрибуцията биват уедрени и реорганизирани така, че самотните жени и вдовиците трудно намират място в тях. (Bennett 1996: esp. 83; N. Davis 1986: 187-89)

Подобно на пивоварството и тъкачеството постепенно еволюира от женски занаят през Средновековието в съвместна дейност на мъже и жени през Късното средновековие до доминирана от мъжете индустрия в началото на Модерната епоха. (Herlihy 1990: 185-86) Извън семейната икономика за жените става все по-трудно да станат равноправни стопански партньори или стопански партньори с равни права със своите бащи, синове или братя, още повече – да бъдат предприемачи редом с мъжете. (Shaw 1993: 248-53)

Болестите, предавани по полов път като сифилиса (Arrizabalaga, Henderson, and French 1997: 34-36, 123, 129-30; Foa 26-45) се превръщат в проблем за общественото здраве и усложняват сексуалното общуване на жените и мъжете след 1493 г. (Фраскаторо [1547] in Rosenberg 1931: 370) Тези дълбоки промени се чувстват в живота на девойките и жените и предизвикват промяна в техните полово определени роли. 4 Степента, до която отделните девойки или жени изживяват тези промени, зависи от тяхната религия (католическа или протестантска 5 ), социалната класа на семействата им и мястото им на живот (град или село). Литературното значение на обсъжданите тук промени е в това, че доколкото сюжетите започват да са свързани с реалния живот, те отбелязват началото на радикалната промяна във вида истории, предназначени за широката публика.

Полови роли и бременност в кратките повествователни текстове

Когато повествователните текстове от времето преди 1550 г. се анализират от гледната точка на половата идентичност, се очертават някои неочаквани роли, свързани с пола. Да вземем за пример „Александрас“ (Alexandras) от края на ХІІ в., в която кралицата на амазонките Талестрис се появява пред Александър Велики и иска от него образцов мъж, от когото да забременее и така за създаде генетично съвършен наследник. (Townsend 1998: 137) Написаната на средноанглийски поема „Непорочност“ (Cleanness) възхвалява и утвърждава хетеросексуалната любовна игра като Божие дело. (Keiser1997: esp. 65-79) Подобно отношение към пола и сексуалността като социална тропа се различава значително от облика им между 1700 и 2000 г.!

Какво се крие зад подобна безстрашна сексуалност? Дали учудващата липса на потомство сред знаменитите любовници не е само фикционална тропа? Или наистина отговаря на реалното положение? Ако е така, трябва ли да стигнем до заключението, че нерегламентираните сексуални връзки имат малко (или никакви) икономически последици? Възможно ли е нелегитимните сексуални контакти да не пречат на жените да се издържат сами и да практикуват някакъв занаят? (Wiesner 1986) Ако е така, то тогава жените биха могли да се държат физически и психологически по начин, който днешните жени са си извоювали преди само няколко десетилетия.

Откъде можем да започнем търсенето на алтернативни полови роли, които предшестват оформянето на героинята от приказките на Новото време? Френското фаблио, един обичана и широко разпространена в Англия, Франция, Италия и Германия повествователна форма от ХІІІ и началото на ХІV век (Noomen and van den Boogard 1983; Montaiglon and Reynaud 1996; Muscatine 1986), разкрива старите полови роли, дори ако приемем, че те се разгръщат благодарение на фиксирани тропи. Фаблиото представлява кратка история, предадена в стихове, чието съдържание обикновено е съсредоточено около частите или функциите на тялото. (Bums 1993: 31-70; Nykrog 1973: 3-19) Дали тези истории са били смешни, защото езикът им нарушава табутата? (Beyer 1969: 101-04) Дали тяхното умопомрачително сквернословие е резултат от „неспособността на езика да назове сексуалните връзки“? (Leupin1989: 83) Дали фаблиото не иронизира (Gaunt 1989) една обществено призната жизнерадостна сексуалност (Muscatine 1986: 164), която Бокачо по-изискано нарича „любовните целувки и сладостните прегръдки, и насажденията на брачните сношения“ (ден 4, въведение)? Или фаблиото е бурлескна форма, която пародира куртоазния епос? (Nykrog 1973) Фаблиото възниква през Високото средновековие, около 1250 г., някои негови елементи, в проза или в стих, четири века имат сериозно присъствие в цяла Западна Европа. (Hines 1993: 250-76).

Съдържанието на фаблиото говори много за социалните норми (assumptions). В „Рибарят на моста на Сена“ първото изречение подготвя слушателите за заключението на историята, което във френския оригинал открито заявява:

Quar jone fame bien peüe
Savent voudroit estre fotue (Muscatine 1986: 121)

Защото недоучилата хубавица
изчукана да бъде все желае.

Стихът всъщност иска да каже, че именно добре образованата млада жена често търси сексуална връзка. Това привличащо вниманието начало въвежда в историята на една млада жена, която си намира любовника, тъй като мъжът ѝ твърде често ходи на риба. Повествователят не само приема поведението на жената, но и го представя като естествен отговор на пренебрегнатите съпружески задължения. Другите персонажи по същия начин открито обвиняват мъжа, който вместо да ходи на риба, би трябвало да задоволява жена си.

Други автори на фаблио заявяват, че сексуалните връзки са също толкова необходими, колкото яденето и пиенето, 6 и че те трябва да носят наслада и на двамата партньори. 7 Много истории се основават на разбирането, очевидно споделяно и от аудиторията, че при правенето на любов жената може да поеме инициативата (Muscatine 1986: 123), нещо повече, от само себе си се разбира, че жената може да напусне съпруга си, който е изгубил мъжкия си член или не го използва, независимо от причината. 8

За днешните читатели вероятно е изненадващо, че фаблиата, които говорят толкова много за сексуални връзки, почти не споменават бебета. Видният американски изследовател на жанра Музикатийн е забелязал и коментирал този феномен (Muscatine 131). Всичко подсказва, че далеч от това да бъде само френски, това галско отсъствие на деца е разпространено сред публиката на забавните четива в Западна Европа.

Може би са необходими допълнителни примери, които да убедят читателите за широката валидност на моите наблюдения. Префинените градски истории на Джовани Бокачо са прочут текстов наследник на грубите провинциални фаблиа. В неговия „Декамерон“ „най-приятното наслаждение“ често се разиграва между страстната Гизмунда и изпълнения с желание Гуискардо (ден 4, новела 1), но никога не води до бременност. Един забавен пример е историята на Пампинеа (ден 4, новела 2) за развратния брат Алберто.

Берто дела Маса от Имола, извърши множество „позорни дела“ – кражби, сводничества, фалшификации и убийства, накрая бил принуден да избяга от родния си град. Започнал нов живот във Венеция където се представял като францискански монах - брат Алберто от Имола – отдаден на показна аскетичност, често ридаел шумно пред олтара, така че благочестивия му нрав бързо го превърнали в желан доверен съветник на мнозина. Като стар безпътник, той бил мъдър и снизходителен изповедник. Така станал много търсен, особено сред жените от висшето общество.

Един ден, докато изповядвал красивата, но лековерна мадона Лизета от дома Куирино за нейното тщеславие, той скроил хитър план как да я прелъсти. След десет дена се явил пред нея с вестта, че архангел Гавраил го е набил безмилостно, защото се усъмнил в „ангелската ѝ хубост“, и през сълзи заяви, че раят с цялата му слава за него е нищо, след като я е видял, и че ще умре от любов, ако не може да я посети. Това небесно послание неимоверно поласкало глупавата жена, която веднага се съгласила, че архангела трябва да я посети на следващия ден и че той трябва да заеме човешкото тяло на брат Алберто, за да може и тя да изпита наслада.

…брат Алберто я спохождал още много пъти в образа на ангел, без да срещне каквато и да било пречка“, докато тя не се похвалила на една съседка, че нейният ангелски любовник „в тая работа той е по-добър и от мъжа ми; (…) та затова често прескача при мен. (ден 4, новела 2)

Струва си тук да направим малка пауза, за да разгледаме поведението на мадона Лизета. Според повествованието на „Декамерон“ е очевидно както това, че тя се е наслаждавала на продължителна любовна връзка с „архангела“, така и че той не е първият ѝ любовник. Независимо от продължителността на тяхната връзка, никакви бебета, бременности или страх от бременност не помрачават техните любовни наслади.

По отношение на несъществуващите бременности на извънбрачните любовници историята на брат Алберто е типична за „Декамерон“. В Англия дружината поклонници на Джефри Чосър също си разказват истории за прелюбодеяния (но без рожби) в „Кентърбърийски разкази“, тези истории имат своите наследници и през ХV в., например в Cent nouvelles nouvelles (около 1460). 9

Пред лицето на тези английски, френски и италиански истории от ХІV и ХV в., човек се пита дали западните и южните европейци не са знаели нещо, за което северняци не са имали представа. Но ще се окаже, че хората на север от Алпите са били също толкова информирани като техните западни и южни съседи, защото блудните немски героини също дълго се наслаждават на своите любовници, без да създават малки Тристановци или бебета Изолди, докато Гуиневир и Юфам не по-малко успешно отказват майчинството при своите любовни афери. (McCracken 1993: 38, 43). 10 Рогоносци и измамени съпруги изобилстват. Активната женска сексуалност е тематизирана, но не и бременни прелюбодейки.

Не трябва да ни изненадва, че приказките в средновековните сборници се отличават по съдържание от трактатите на теолозите и проповедите на свещениците. Историкът Жан-Луи Фландрен отхвърля лесното заключение, че църковните текстове отразяват точно средновековната социална практика. В крайна сметка, сборниците с приказки не са продавани по църковните скамейки, а по пазарските сергии. Като всяка стока, те са били продаваеми, доколкото предлагат истории, които хората искат да четат, истории, които съответстват на техния живот и които ги карат да се смеят.

Освен това сюжетите трябва да бъдат разбираеми и без вмъкнати пояснения. Сюжетите от сборниците с приказки свидетелстват за сексуалната активност сред жените и мъжете както в брака, така и извън него. Тези истории включват енергични героини, които командват своите приятели и благодарение на уменията си съумяват да избегнат последиците на сексуалните прегрешения, за които напълно си дават сметка. 11

Сега пред нас е периодът, през който се оформят героините на приказките и литературата – 1500 – 1700 г. Както подхожда на един традиционен подход, приказките от ХVІ в. изпращат противоречиви съобщения, свързани със секса, сексуалността и социалния пол. Вълшебните приказки (1550-1553) на Джанфранко Страпарола са представителни за жанра, особено защото те оказват толкова трайно влияние върху формата и съдържанието на европейските приказки.

Страпарола взима повечето от своите приказки от по-ранни италиански сборници и тези преразказани истории пренасят старите разбирания на мъжете, жените и сексуалността. Но няколко от приказките са новосъздадени, първите европейски приказки от модерната епоха. (Bottigheimer 1994) Когато тези приказки се четат с поглед върху сексуалното поведение на героините, нежеланата бременност и страхът от нея бременност се набиват на очи. В първата история от втората нощ, отдавна бездетната кралица Ерсилия забременява от три пакостливи духа, докато спи в градината, а нейният изцапан с кал син, който има свинска кожа, взима жена, която забременява скоро след първата брачна нощ. В друга вълшебна приказка Пиетро Глупака (3. 1) забременява десетгодишна принцеса само като я пожелава. Неочакваната поява на фантастичния герой Фортунио в спалнята ѝ (3.4), кара принцеса Доларис да извика от ужас, сякаш див звяр я разкъсва. „Не съм дошъл да отнема твоята чест“, уверява я Фортунио. (Facetious Nights 1: 352) Изгубването на честта, от което се страхува принцеса Доралис е това, което мелничарят Мармиато подозира в друга приказка, когато намира три изоставени бебета (4. 3) и заключава, че „някоя богата дама е извършила това престъпление, за да прикрие срама си“. В една приказка, петата история от седмия ден, трима братя спасяват една принцеса, но не могат да решат кой трябва да я вземе; тя очевидно няма думата по въпроса. И накрая, когато Диониджи (8.5) се материализирал по магически начин в стаята на принцеса Виоланте, той положил ръка върху младите ѝ, едва напъпилите гърди. Тя би извикала в ужас, но той запушил устата ѝ с ръка. Не бил дошъл да я засрами, обяснява той, а тя го молила да запази честта ѝ.

В приказките на Страпарола за издигането от просешка тояга до богатство благодарение на осъществени с магия бракове балансът е в полза на мъжете. Мъжете действат върху телата на жените. В тези сюжети жените вече не кроят планове как да привлекат мъжете в леглата си. Вместо това момчета и мъже нахлуват с телата си в частните пространства на уплашените жени.

По времето, когато е публикуван „Пентамерон“ на Джанбатиста Базиле (2 тома, 1634 – 1634), всички негови истории, а не само някои от тях, както е при Страпарола, отразяват променения свят. Целият му сборник се върти около бременността в рамкиращата приказка, която следва първият сексуален акт на девойката с нейния съпруг от кралско потекло. Нещо повече, приказките на Базиле въвеждат и последвали бременности, преди всичко неизбежни. Например деветата история от първия ден забавлява читателите с едно драконово сърце, което причинява възпроизвеждане във всички посоки – голямо легло ражда няколко малки, голям стол – малки, дори готвачката, кралицата и нейната камериерка раждат! Първата история от втория ден, „Петросинела“ разказва за една бременна жена. Следващата история представя лишената от страх и прегрешение сексуална връзка между Нела и нейния любовник принц, но следващата довежда до нежелана бременност, като повествователят отбелязва: „Някои учени казват, че в Испания кобилите забременяват от вятъра.“ (Pentamerone 1: 149)

Литературните примери като тези от „Пентамерон“ на Базиле продалжават и през осемнадесети век, чието все по-урбанизирано и обуржоазяващо се общество според Юрген Хабермас се разделя на две сфери. Едната е мъжка, публична, доминираща, смятана за рационална и разположена на едно по-високо интелектуално ниво; другата е женствена, резервирана, естествена, сдържана и подчинена, смятана за ирационална и по-близка до природата, което, освен всичко друго, означава и изложена на риска от забременяване, било то желано или не.

Една от най-известните немски бременности от ХVІІІ в. е на Гьотевата Гретхен. Забременяла от Фауст, тя се срива до лудост, убива детето си и сама бива екзекутирана за детеубийство. А в ренесансовите книги за Фауст няма бременни Гретхени. Можем да се запитаме защо само в Гьотевия „Фауст“ героинята надува корема? (Тук неизбежно си спомняме за най-ранната версия на Грим за Рапунцел, с нейния отеснял корсет!)

През ХІХ в. слабостта, приписвана на жените, става типична за повечето от немските, както и на повлияните от тях сборници с приказки. Такъв е, на първо място, случаят със сборника на Братя Грим, където „силните“ и „говорещи“ жени са определени като „зли“. (Bottigheimer 1987: 51-80) Повечето девойки и жени страдат и то много повече от мъжете в сходните приказки. Осъдени на години мълчание, много героини са принудени да чакат в изгнание в пустошта, а техните дрехи постепенно стават на парцали.

Защо девойките на Братя Грим страдат? Отчасти защото популярното „знание“ го иска. Поговорката гласи: “Manner tun, Frauen leiden” (Мъжете действат, върху жените се действа) 12 . Смисълът на поговорката е, че жените са пасивни, но думата “leiden” може да има и второ значение – „страдам“, и често то излиза на преден план и е оправдавано от църковния амвон с безрасъдството на Ева.

Когато повечето жени от началото на модерната епоха губят контрол върху своята плодовитост, стари представи получават нова сила и започват да доминират дискурса за пола. Жените от сборниците с приказките вече не оцеляват благодарение на своето остроумие и не се радват на сексуални наслади. Вместо това техните тела стават носители на „чест“ или „безчестие“. (Ferrante 1990; Cavallo and Cerutti)

По времето, когато жените губят контрола върху своята плодовитост, възниква и новия жанр – вълшебната приказка. С развитието му към съвременната му форма, в сюжетите му се извършват две благородни промени. Мъжете се превръщат в заплаха за жените, а отскоро лишената от сила жена започва да се свива от страх. Тя губи своето остроумие съвсем буквално. Опасностите, които мъжете демонстрират в сексуален план, са генерализирани в света на приказките, в който жените страдат от коварни и неумолими похитители, дълго държане в плен и все по-силна изолация. Казано накратко, ражда се модерната героиня на вълшебните приказки.

Библиография

Хабермас, Юрген Структурни изменения на публичността: Изследвания върху една категория на буржоазното общество. Прев. Ст. Йотов, София: Център за изследване на демокрацията, Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1995.

Aries, Philippe. “Love in Married Life.” Ariès and Béjin, 1985, 130-39.
Aries, Philippe, and Andre Béjin, eds. Western Sexuality: Practice and Precept in Past and Present Times. Trans. Anthony Forster. Oxford: Blackwell, 1985.
Arrizabalaga, Jon, John Henderson, and Roger French. The Great Pox: The French Disease in Renaissance Europe. New Haven: Yale UP, 1997.
Basile, Giambattista, Lo cunto de li cunti, overo lo trattenemiento depeccerille. Ed. and trans. Michele Rak. Milan: Garzanti, 1986.
--- The Pentamerone of Giambattista Basile. Trans. Benedetto Croce. Ed. N. M. Penzer. 1932. 2 vols. Westport: Greenwood, 1979.
Bennett, Judith M. Ale, Beer, and Brewsters in England: Women's Work in a Changing World 1300-1600. New York: Oxford UP, 1996.
--- “Medieval Women, Modem Women: Across the Great Divide.” Culture and History 1350-1600: Essays on English Communities, Identities and Writing. Ed. David Aers. Detroit: Wayne State UP, 1992. 147-75.
--- and Maryanne Kowaleski. “Crafts, Guilds, and Women in the Middle Ages: Fifty Years after Marian K. Dale.” Sisters and Workers in the Middle Ages. Ed. Bennett et al. Chicago: U of Chicago P, 1989. 11-38.
Beyer, Jürgen. Schwank und Moral: Untersuchungen zum altfranzösischen Fabliau und verwandten Formen. Heidelberg: Winter, 1969.
Boccaccio, Giovanni. Decameron. Trans. John Payne. Rev. Charles S. Singleton. 3 vols. Berkeley: U of California P, 1982.
Bottigheimer, Ruth B. Grimms' Bad Girls and Bold Boys: The Moral and Social Vision of the Tales. New Haven: Yale UP, 1987.
--- “Straparola’s Piacevoli notti: Rags-to-Riches Fairy Tales as Urban Creations.” Merveilles et Contes 8 (1994): 281-96.
Briggs, Robin. Communities of Belief: Cultural and Social Tension in Early Modem France. Oxford: Clarendon, 1989.
Bums, E. Jane. Bodytalk: When Women Speak in Old French Literature. Philadelphia: U of Pennsylvania P, 1993.
Cavallo, Sandra, and Simona Cerutti. “Female Honor and the Social Control of Reproduction in Piedmont between 1600 and 1800.” Muir and Ruggiero, 1990, 73-109.
Clark, Alice. The Working Life of Women in the Seventeenth Century. 1919. New York: Routledge, 1992.
Clements, Robert J., and Joseph Gibaldi. The Novella: The European Tale Collection from Boccaccio and Chaucer to Cervantes. New York: New York UP, 1977.
Davis, Natalie Zemon. “Women in the Crafts in Sixteenth-Century Lyon.” Women and Work in Preindustrial Europe. Ed. Barbara A. Hanawalt. Bloomington: Indiana UP, 1986. 167-97.
Davis, Russell H. Freud's Concept of Passivity. Madison, CT: International UP, 1993.
Dawson, Ruth P “The Search for Women’s Experience of Pregnancy and Birth.” Anthropology and the German Enlightenment: Perspectives on Humanity. Ed. Katherine M. Faull. Spec, issue of Bucknell Review 38.2. Lewisburg, PA: Bucknell UP, 1995. 101-25.
Erler, Mary, and Maryanne Kowaleski, eds. Women and Power in the Middle Ages. Athens: U of Georgia P, 1988.
Ewald, Johann Ludwig. Der gute Jüngling, gate Gatte und Vater, oderMittel, um es zu werden: Ein Gegenstöck ги der Kunst, ein gutes Madchen zu werden. 2 vols. Frankfurt a.M.: Friedrich Wilmanns, 1804.
Ferrante, Lucia. “Honor Regained: Women in the Casa del Soccorso di San Paolo in Sixteenth-Century Bologna.” Muir and Ruggiero, 1990, 46-72.
Feyl, Renate. Sein ist das Weib. Denken der Mann: Ansichten und Äusserungen für und wider die gelehrten Frauen. Cologne: Kiepenheuer und Witsch, 1991.
Flandrin, Jean-Louis. “Sex in Married Life in the Early Middle Ages: The Church’s Teaching and Behavioural Reality.” Arifcs and Bejin, 1985, 114-29.
Foa, Anna. “The New and the Old: The Spread of Syphilis (1494-1530).” Muir and Ruggiero, 1990, 26-45.
Gaunt, Simon. Troubadours and Irony. Cambridge: Cambridge UP, 1989.
Herlihy, David. Women and Work in Medieval Europe. Philadelphia: Temple UP, 1990.
Hines, John. The Fabliau in English. London: Longman, 1993.
Jacobsen, Grethe. “Nordic Women and the Reformation.” Marshall, 1989, 47-67.
Karant-Nunn, Susan C. “The Women of the Saxon Silver Mines.” Marshall, 1989, 29-46.
Keiser, Elizabeth B. Courtly Desire and Medieval Homophobia: The Legitimization of Sexual Pleasure in Cleanness and Its Contexts. New Haven: Yale UP, 1997.
Kelly, Joan G. “Did Women Have a Renaissance?” Women, History and Theory: The Essays of Joan Kelly. Chicago: U of Chicago P, 1984. 19-50.
Leapley, Margaret J. Women's Dependence and Independence during the Late Ante-partum to Post-partum Period. 1987. Ann Arbor: UMI, 1989.
Le Grand, Léon. “Les béguines de Paris.” Paris 1893. Rpt. from Mémoires de la Société de l’histoire de Paris et de l’Ile de France 20 (1892).
Leupin, Alexandre. Barbaralexis: Medieval Writing and Sexuality. Cambridge: Harvard UP, 1989.
Marshall, Sherrin, ed. Women in Reformation and Counter-Reformation Europe: Public and Private Worlds. Bloomington: Indiana UP, 1989.
McCracken, Peggy. “The Body Politic and the Queen’s Adulterous Body in French Romance.” Feminist Approaches to the Body in Medieval Literature. Ed. Linda Lomperis and Sarah Stanbury. Philadelphia: U of Pennsylvania P, 1993. 38-64.
McDonnell, Ernest W The Beguines and Beghards in Medieval Culture and with Special Emphasis on the Belgian Scene. New York: Octagon, 1969.
Montaiglon, Anatole de, and Gaston Reynaud, eds. Recueil général et complet des fabliaux des XIIIe et XIVe siècles. 1872. New York: Franklin, 1966.
Muir, Edward, and Guido Ruggiero, eds. Sex and Gender in Historical Perspective. Trans. Margaret A. Gallucci with Mary M. Gallucci and Carole C. Gallucci. Baltimore: Johns Hopkins UP, 1990.
Muscatine, Charles. The Old French Fabliaux. New Haven: Yale UP, 1986.
Noomen, Willem, and Nico van den Boogaard, eds. Nouveau Recueil complet des fabliaux. 6 vols. Assen: Van Goocum, 1983.
Nykrog, Per. Les fabliaux. 1957. Geneva: Droz, 1973.
Olivieri, Achillo. “Eroticism and Social Groups in Sixteenth-Century Venice: The Courtesan.” Ariès and Béjin 76-102.
Riddle, John M. Eve’s Herbs: A History of Contraception and Abortion in the West. Cambridge: Harvard UP, 1997.
Rosenberg, S. L. Millard. “Two Sixteenth Century Doctors on Syphilis and Guaiacum Frascatoro and Ferri.” California and Western Medicine 35.5 (1931): 367-72.
Rossiaud, Jacques. “Prostitution, Sex, and Society in French Towns in the Fifteenth Century”. Arits and Bejin, 1985, 76-94.
Schmitt, Jean-Claude. Mort d’une hérésie: L’eglise et les clercs face aux béguines et aux bégards du Rhin supérieur du XIVe au XVe siècle. Hague: Mouton, 1978.
Shaw, David Gary. The Creation of a Community: The City of Wells in the Middle Ages. Oxford: Clarendon, 1993.
Straparola, Giovanfrancesco. The Facetious Nights of Giovanni Francesco Straparola da Caravaggio. Trans. W G. Waters. Illus. Jules Gamier and E. R. Hughes. 4 vols. London: Society of Bibliophiles, 1898.
--- Le piacevoli notti. Ed. Giuseppe Rua. 2 vols. Bologna: Presso Romagholidall’Acqua, 1908.
Townsend, David. “Sex and the Single Amazon in Twelfth-Century Latin Epic.” The Tongue of the Fathers: Gender and Ideology in Twelfth-Century Latin. Ed. Townsend and Andrew Taylor. Philadelphia: U of Pennsylvania P, 1998. 136-55.
Trexler, Richard. Sex and Conquest: Gendered Violence, Political Order, and the European Conquest of the Americas. Ithaca: Cornell UP, 1995.
Wehrli-Johns, Martina. “Das mittelalterliche Beginentum—religiöse Frauenbewegung oder Sozialidee der Scholastik?” “Zahlreich wie die Sterne des Himmels”: Beginen am Niederrhein zmschen Mythos und Wirklichkeit. Bensberger Protokolle 70. Bergisch Gladbach: Thomas-Morus-Akademie Bensberg, 1992. 9-39.
West, Candace, and Sarah Fenstermacher. “Power, Inequality, and the Accomplishment of Gender: An Ethnomethodological View.” Theory on Gender/Feminism on Theory. Ed. Paula England. New York: Aldine de Gruyter, 1993. 151-74, 298-99.
Wiesner, Merry. “Nuns, Wives, and Mothers: Women and the Reformation in Germany.” Marshall, 1989 8-28.
--- Working Women in Renaissance Germany. New Brunswick: Rutgers UP, 1986.

 

Marvels & Tales: Journal of Fairy-Tale Studies, Vol. 14, No. 1 (2000), pp. 64-79. Copyright © 2000 by Wayne State University Press, Detroit, MI 48201.

Превод Николай Аретов

Бележки

1 Рядко изключение сред немските протестанти са просветените и съчувствени възгледи на Теодор Готлиб фон Хипел. Вж. Theodor Gottlieb von Hippel, Über die Ehe (1774) Über die bürgerliche Verbesserung der Weiber (1792).

2 Във всички култури, били те американски, марокански, мексикански или германски, проникващият партньор е разпознаван като „мъж“, а този, в когото се прониква – като „жена“, разграничение, което е в сила независимо от това дали двойката е от мъж и жена, от двама мъже или от две жени. Вж. Trexler (1995), както и много от изследванията на затворническата култура.

3 Представата, че след това жените не са контролирали или не са искали да контролират своята плодовитост, е широко разпространена. Вж. например Dawson (1995: 108), която се позовава баронеса на баронеса Фон Зай.

4 В есето си от 1992 „Средновековни жени, Модерни жени“ Джудит Бенет (Benett 1992) подлага на съмнение идеята за значителни промени в трудовия живот на жените между 1350 и 1600 г. Без да оспорвам нейните разбирания, бих искала да подчертая, че литературните свидетелства потвърждават историческия наратив за промяната в икономическия статус на жените през този период.

5 Не разглеждам живота на девойките и жените еврейки, защото за момента няма сведения за тяхното участие в съставянето и четенето на светски сборници с приказки на италиански, френски или немски през Късното средновековие и началото на модерната епоха.

6 “Bovin de Provins” (Muscatine 1986: 121).

7 La Dame qui aveine demandoit” (Muscatine 1986: 122).

8 “Le Pescheor seur Saine” (Muscatine 1986: 122).

9 Едно изключение е кървавото отмъщение на един съпруг за едно незаконородено дете в новела 19 „Снежното бебе“. Аборт се появява единствено в „Новели“ (Novelle, 1554-73) на Матео Бандело, а след това в слухове за молба на сеньора Иполита Сансеверино (Lady Ippolita Sanseverino). (Вж. Clements and Gibaldi 1977: 176-77).

10 Важно е контрацепията и абортите да се приемат сериозно като набор от практики, чиито резултати се виждат в литературата. В противен случай човек достига до излишни и неясни теоретизации. МакКракън например тълкува това, че блудните кралици не раждат деца като „стерилност“, която тя характеризира като „сексуално въздържание“. Нейният коментар гласи: „Ритуализираното сексуално въздържание на кралицата е едновременно изолация и проникване, едновременно затваряне на нейното тяло за други мъже и отварянето му за нейния съпруг.“ (McCracken 1993: 52).

11 Клемънс и Гибалди рисуват различна картина, като цитират неидентифициран пасаж от 1350 г.: „младите дами крият своя любовен плам [...]“ (Clements and Gibaldi 1977: 181). Според мен този пасаж предхожда и предвещава промените, които ще се появят два века по-късно.

12 Вж. например Евард (1: 263), при когото религията на момчетата е “tun” (правя, действам), а на момичетата “leiden” (1: 263).