Политика на националната идентичност

Божидар Йезерник (Любляна).

Словенската национална идентичност се оформя като специфична индивидуалност след мартенската революция от 1848 г. в рамките на многонационалната Австро-унгарска монархия като част от процеса на модернизация, т.е. прехода от феодална към капиталистическа система. Възникването на капитализма довежда до прекратяването на феодализма, а гражданите започват да изискват национална свобода, за да могат да развият собствената си икономическа сила. Върху руините на феодалното общество се разраства нова система, а културният живот е белязан от националното движение. Култивирането на родния език и история, на местната литература и фолклор събужда любов към нацията (Lončar 1911: 55-6). Словенците, лишени от собствена държава, са привлечени от формулираната, от германските романтици, идея за нация, даваща „независим живот на държавата“ (Vošnjak 1913: 541).