Постмодерното завладяване на Константинопол: Умберто Еко

Албена Хранова. Posted in Семинар

Предложеният текст е фокусиран върху романа на Умберто Еко „Баудолино". За да обясни литературния начин, по който героят на Еко завладява Константинопол през 1204 г. и начините, по които романовият герой взаимодейства с автентичния хронист на събитието Никита Хониат, работата си служи с по-широкия контекст на семиотичните идеи на Еко, изразени както в теоретичните му текстове, така и в предхождащите „Баудолино" романи „Името на розата" и „Махалото на Фуко". Първите парагафи са посветени а проблематиката в отношенията между холистичните модели на света (и специално влиянията на „Алефът" на Борхес върху „Баудолино" на Еко) и постмодерното писане с оглед на начините, по които е картографиран светът в романа. Нататък са разгледани хипостазите на фигурата на лъжеца в романа – реконструирането, конструирането, създаването – във връзка с отношенията между хроникиращия Хониат и лъжещия Баудолино. Последната част се занимава с copy/paste процедурите, в които семиотическите светове се взаимооглеждат, имайки едновременно за своя граница и средищна точка Константинопол: той е център на еднаквите утопии на Изтока за Запада и на Запада за Изтока; едновременно с това неразбираемостта и неартикулируемостта на Константинопол през термините „варварство" и „цивилизация"; и удържането на разделеността между Константинопол и разказването на историята за неговото падане, което запазва историческото безстрастие в обмена на знаци между героя и мястото.

Tags: Семинар 2006