Десислава Пътева

Десислава Пътева

Възраст: 26
Пол: Жена
Етническа принадлежност: Българка съм, въпреки че доста често се улавям да мисля на английски…
Религия: Кръстена съм в православна църква и съм възпитавана да бъда „вярваща”, но със сигурност не съм религиозна.
Образование: висше
Семейно положение: Несемейна, без деца
Място на раждане: Севлиево, България
В момента живея в: София, България

1. Вероятно бих използвала кръговете на Ойлер, ако все пак ми се наложи да визуализирам някаква събирателна точка на уменията, знанията и убежденията – доброволно придобити или натрапени, които се вписват в тази идентичност.

Засега ще се огранича само с разбирането, че тя е "самоопределение" и до някаква степен съотнасяне към дадена група/групи от хора или към конкретна среда.

Съм българка. Дъщеря на Бесните. Съм част от приятелско стадо, сформирано от две овчици, едно теле и един пингвин, с които си говорим на „Вие”. Съм „изцеден” гарван… дотолкова, доколкото съм играла в постановка с подобно име. Съм бакалавър по философия и магистър по печатни медии. Съм човек, който не би си позволил да се нарече журналист. Съм момиче с „различна” (от общоприетата) сексуална ориентация. Съм много други неща.

2 . Струва ми се, че националната идентичност дава превес над всички останали. Социалната и семейната са почти съизмерими, но все пак за мен е по-важна подкрепата на приятелите ми, защото с тях се чувствам „при себе си”. Професионалната идентичност може би е изпадаща, но значението ѝ не е маловажно, тъй като разгръща потенциала, отвъд средата, в която човек се чувства „удобно” и „на мястото си”. Дава възможност за себенадмогване.

Не мисля, че половата или верската идентичност някога са имали определящо значение в живота ми.

Твърде възможно е подредбата им да е била различна в отделни периоди от живота ми, но нямам представа дали пластовете са се размествали драстично.

3. Най-голямо въздействие за оформянето на идентичността ми е оказало семейството ми – родителите и роднините. На втори план идват любознателността и увлеченията ми по изкуствата, а после и интересите, които са повлияни и от приятелите ми, и от партньорите ми, и от медиите.

4. В книгата „На изток от Рая” има героиня на име Деси, която много прилича на мен. За нея, още в началото на романа, Джон Стайнбек казва следното:

Деси не беше хубавица. Може би дори и симпатична не беше, ала излъчваше онова сияние, което тегли мъжете подир една жена с надеждата, че ще могат поне част от него да отразят. Човек би си помислил, че тя своевременно ще преживее своята първа любов, за да намери втората […].

Идентичността ми може да бъде най-добре описана с някой мелодраматичен сюжет, в който любовта не е споделена или е невъзможна. Но това не винаги е беда. :)

Съвсем наскоро си дадох сметка, че музиката на Jamie Woon ми действа толкова завладяващо, защото успявам да се припозная в него – също като мен, той изглежда някак емоционален, но по меланхоличен начин.

5. Вече споменах, че образите присъстват в „На изток от Рая”, а също и във „Властелинът на пръстенит e ” на Толкин , в „С дъх на кафе” на Антъни Капела, във „Физика на тъгата” на Георги Господинов, в разказите на Чехов…

Що се отнася до филмите – в “Schindler’s list”, “Passion of mind”, в “Beyond borders”, в “The lake house”, в “Step up”, в “Pina”, в “Midnight in Paris”, в “I am a slave”, в “The Pursuit of Happyness”, “Underworld”… :)

6. Не съм сигурна, че разбирам въпроса…

7. Следва жестока борба със собствените страхове, а и с чувство за вина, насадено от предразсъдъците на обществото.

8. Аз доброволно съм избрала и дори съм се стремяла да се заселя другаде. Сега имам свобода на избор за неизброимо много неща, както и повече възможности за усъвършенстване. Независимост… до голяма степен.

9. "Окончателно определените неща не са живи." Юнуз Юнуз

2012