Обобщение

Николай Аретов

Анкетата има за цел да изследва осъзнатите представи за идентичност в отделни лица или малки групи. Въпросите се основават на представите за идентичност, предложени и използвани в проектите „Балкански идентичности в българската култура" и „Емоционалното съдържание на българската национална идентичност: исторически корени и съвременни измерения".

Анкетата е насочена към хора със сложна в някакъв смисъл лична идентичност (хора, които живеят извън своята етническа и/или верска среда, хора със смесени бракове или родени в смесени семейства и пр.)

Анкетата има два варианта. Единият е по-разгърнат и е насочен към лица с известна хуманитарна подготовка или по-задълбочени познания и интереси по проблема, както и към хора, склонни да формулират по-разгърнато своите представи. Този вариант предполага анкетираният да посочи име, професия, възраст, както и различни темпорални сведения (от колко години е част от някаква общност, как са се променяли собствените му представи във времето и с възрастта, и пр.)

Анкетата има два варианта. Единият е по-разгърнат и е насочен към лица с известна хуманитарна подготовка или по-задълбочени познания и интереси по проблема, както и към хора, склонни да формулират по-разгърнато своите представи. Този вариант предполага анкетираният да посочи име, професия, възраст, както и различни темпорални сведения (от колко години е част от някаква общност, как са се променяли собствените му представи във времето и с възрастта, и пр.)

 

Представяне на Проекта в лисабонския университет, 2010

Анкетата не е представителна и в този смисъл всички изводи и обобщения трябва да се правят особено внимателно. Досега са получени 18 индивидуални и и 2 колективни отговора.

Повечето потенциалните участници, към които беше отправен въпросника, и с които имаше установени някакви професионални или лични контакти, първоначално реагираха с готовност. След това някои от тях си дадоха сметка, че задачата е малко по-трудна. 2 от потенциалните участници (единият с ромски произход, другият също представител на етническо малцинство, но не в България) се отказаха да участват в анкетата, въпреки че, по думите им, отдавна и често мислят по тези въпроси. Един участник – изявен писател – отказа по професионални причини.

След известно време 2 от участниците категорично пожелаха отговорите им (в които нямаше нищо, което да ги представя в негативна светлина) да не бъдат публично достояние и те бяха свалени от сайта. 1 друг участник в анкетата също изяви подобно желание, но беше разубеден. Със сходни мотиви 1 друг участник задържа готовите отговори, след като ги беше показал на член на семейството си, и ги изпрати след повторно убеждаване.

По професионален признак най-много отговори се получиха от университетски преподаватели и изследователи (вероятно поради това, че те са свикнали с проектния начин на работа, а и поради колегиална солидарност). Сравнително охотно отговяваха хора, които живеят или са живели в чужбина, както и хора, чиито брачни партньори са с различна национална принадлежност. От етническите малцинства в България най-охотно се включиха евреи. Въпреки направените усилия, засега анкетата не разполага с отговори на представители на религиозни и на хора с нетипична сексуална ориентация. Участниците са с различна възраст, но свързаните с това особености не присъстват в отговорите им.

Предварителни изводи

Всяко обобщение неизменно опростява ситуацията. В случая, за да се постигне някаква статистическа форма, се пренебрегват нюансите и поясненията, които често са по-интересни от категоричните твърдения. Всички анкетирани са интересни и мислещи, подготвени по проблематиката на идентичностите личности, но дори за тях понякога се оказва трудно да осмислят в дълбочина конкретните носители на своята идентичност и механизмите, чрез които тя е формирана.

Най-категоричният извод, който може да се направи, е че човек трудно говори публично за своята идентичност.

Забелязва се, че повечето участници в анкетата обвързват понятието идентичност на първо място с националната принадлежност. На въпроса „Как бихте подредили йерархично вашите идентичности (полова, верска, национална, професионална, социална, семейна и пр.)?" националната идентичност често не е на първо място, но при останалите въпроси по-правило обикновено се има предвид именно националната принадлежност. 3 случая поставят на първо място европейската идентичност. Това несъмнено носи в себе си съпротива срещу национализма, но, от друга страна, го подменя с нещо, което в случая е от същия порядък. Не е изненада, че няколко жени (3) извеждат на челно място половата си идентичност и майчинството. Подобни отговори на мъжe липсват. Няколко души поставят на първо място професионалната си и социална идентичност, като по отношение на втората вероятно са необходими и някои уточнения. При груповите отговори, давани от хора, които живеят извън държавата, в която са се родили, националната идентичност закономерно излиза на първо място.

Не е изненада, че повечето анкетирани си дават сметка за различните фактори, които са оформили и продължават да оформят тяхната идентичност. 1 участник има предвид „генетично заложени фактори", макар и не на първо място. 1 участник обръща внимание върху бунта си срещу наложените от средата ценности (и идентичност), още 1 участник се насочва към същия фактор, но при друг отговор.

Въпросът за образите (фигурите) и сюжети, с които се идентифицират, затруднява участниците. Много от тях предпочитат да посочат любими книги, музикални пиеси и стилове, картини, филми, философи или отминали епохи и пр., като връзката със собствената им идентичност и мотивите за тази идентификация остават неясни. Интересен е един от отговорите, който, с уговорки, посочва „книгите" и „четящия човек", с които отговарящият е не само професионално свързан. Друг се идентифицира с персонаж от своя литературна творба, несъмнено логичен отговор, но на малко по-друг въпрос; струва ми се, че подобен персонаж може да изразява идентичността на автора, но не и да е стои в основата й. Най-близо до очаквания тип отговори стоят 2 от анкетираните, и двете жени. Едната посочва поредица от фигури - Касия (византийска поетеса, композиторка и абатиса от ІХ век), Елизабет І, Маргарет Тачър, Скарлет О'Хара, Доситей Обрадович. Другата – една типична според психоанализата фигура – Антигона.

Интересни отговори, свързани директно със същността на въпроса, дават някои от студентите в Полша – Рита Марли и Анджелина Джоли (едновременно), Пипи Дългото Чорапче и др.

Анкетираните са склонни да виждат по-скоро предимствата, отколкото някакви недостатъци в това, че живеят извън родната си среда или че са етнически различни от своите партньори. В случая трябва да се има предвид това, че практически всички са част от интелигенцията и академичните среди, които вероятно са най-толерантният сегмент от обществото.

Септември 2010