За нас

Posted in Инфо

Интердисциплинарен проект

Емоционалното съдържание на българската национална идентичност:
исторически корени и съвременни измерения

С подкрепата на Фонд "Научни изследвания"

Интердисциплинарният проект „Балкански идентичности” стартира през 2000 г. В него участват специалисти от няколко научни института към БАН, преподаватели от Софийския университет и други висши учебни заведения, изследователи от чужбина - Сърбия, Турция, Гърция, Македония, Франция, Чехия, Полша. През 2002 г. проектът бе приет от Научния съвет на Института за литература при БАН и стана част от дългосрочните планове на Института.

През 2002 г. проектът бе разширен със съвместния проект на Института за литература при БАН и Institut Slawistyki PAN: “Проблеми на народната и културната идентичност. България и съседи”.

Обект:

Наблюденията се основават на печатното слово в неговите най-широки социални рамки - литература, журналистика, драматургия, мемоари, публично устно слово (доколкото е запазено във вестници, издадени стенограми и пр.) В отделни случаи като изворова база са използвани, ръкописни документи, фолклорни текстове и визуални обекти.

Цел:

Многостранно разглеждане на различните типове идентичности, които присъстват в българската култура от XIX - XX век (етнически, религиозни, регионални, професионални, възрастови, полови и др.), тяхното самоидентифицирани и различните отнасяния между тях и към тях.

Социален ефект:

Проектът се стреми да въздейства върху нагласите на обществото и мисленето на хората по въпросите, свързани с идентичностите. Той е насочен към широки обществени слоеве, като специално внимание се отделя на няколко целеви групи, които активно формират общественото мнение – учители, университетски преподаватели, журналисти, писатели и хора на изкуството.

Специален акцент в проекта представляват учебниците по хуманитарните дисциплини (история, литература, български език).

Участници
Проф.  дфн Николай Аретов - Институт за литература
Проф. дфн Румяна Дамянова - Институт за литература
Проф. дин Надя Данова - Институт по балканистика
Проф. дсн. Пепка Бояджиева - Институт по социология
Проф. дсн. Кръстина Петкова - Институт по социология
Проф. дсн. Галин Горнев - Институт по социология
Доц. дин Рая Заимова - Институт по балканистика
Доц. д-р Радослава Илчева - Институт за литература
Д-р Теодора Карамелска - Институт по социология
Соц. Диана Ненкова - Институт по социология
Д-р Анна Алексиева - Институт за литература
Д-р Гергана Дончева - Институт по балканистика

BialaPodlaska

Интердисциплинарният проект

Балкански идентичности в българската култура от модерната епоха

С подкрепата на Фондация "Отворено общество"

Интердисциплинарният проект „Балкански идентичности” стартира през 2000 г. В него участват специалисти от няколко научни института към БАН, преподаватели от Софийския университет и други висши учебни заведения, изследователи от чужбина - Сърбия, Турция, Гърция, Македония, Франция, Чехия, Полша. През 2002 г. проектът бе приет от Научния съвет на Института за литература при БАН и стана част от дългосрочните планове на Института.

През 2002 г. проектът бе разширен със съвместния проект на Института за литература при БАН и Institut Slawistyki PAN: “Проблеми на народната и културната идентичност. България и съседи”.

Обект:

Наблюденията се основават на печатното слово в неговите най-широки социални рамки - литература, журналистика, драматургия, мемоари, публично устно слово (доколкото е запазено във вестници, издадени стенограми и пр.) В отделни случаи като изворова база са използвани, ръкописни документи, фолклорни текстове и визуални обекти.

Цел:

Многостранно разглеждане на различните типове идентичности, които присъстват в българската култура от XIX - XX век (етнически, религиозни, регионални, професионални, възрастови, полови и др.), тяхното самоидентифицирани и различните отнасяния между тях и към тях.

Социален ефект:

Проектът се стреми да въздейства върху нагласите на обществото и мисленето на хората по въпросите, свързани с идентичностите. Той е насочен към широки обществени слоеве, като специално внимание се отделя на няколко целеви групи, които активно формират общественото мнение – учители, университетски преподаватели, журналисти, писатели и хора на изкуството.

Специален акцент в проекта представляват учебниците по хуманитарните дисциплини (история, литература, български език).

 

Интердисциплинарен проект

Нови подходи в университетското образование по проблемите на националната идентичност


С подкрепата на Фондация "Отворено общество"


В последно време проблемът за идентичностите, за идентичностите на българите и за балканските идентичности оживено се разисква на многобройни интердисциплинарни форуми. Различни негови аспекти присъстват в множество университетски дисциплини:
- филологически (всички курсове по история на литературата, история на езика и пр.);
- исторически;
- изкуствоведски (всички истории на отделни изкуства);
- философски и психологически (идентичността е на първо място психологическа категория);
- социологически - социалните проявления и измерения на националните (социални, полови, възрастови и пр.) идентичности е проблем, който не слиза от медиите;

- спецкурсове и други учебни предмети, които допълват основната (бакалавърска) програма също са изградени около подобна проблематика. Само във Факултета по славянски филологии към Софийския университет има няколко подобни учебни дисциплини. Сходно е положението и в Новия български университет, Пловдивския университет и пр.
- специалността “Балканистика” (която се преподава в няколко университета) очевидно не може да избегне въпросът за балканските идентичности;
- в магистърската програма “Литературознание” на Факултета по славянски филологии в задължителноизбираемите модули присъства “Литература и идентичност”, в чиито курсове присъстват аспекти на балканското, на специфичните ракурси на връзките с Европа, на статуса на периодиката като идентификационно моделиращ фактор, на джендър-проблематика и т.н.

Непродуктивното многообразие от текстове, изказвания и мнения, свързани с проблемите на (балканските) идентичности се забелязва на всички нива на обществения диалог и при всички дискурси – от ожесточени битови спорове през тенденциозни, необективни или некомпетентни медийни анализи до научната литература. Сблъсъкът между “изконническото” и “инструменталисткото” разбиране за идентичностите стои в центъра на днешния български хуманитарен дебат.
Същото непродуктивно многообразие присъства и в университетското преподаване. Оттам трябва да започнат усилията и за съгласуване на методологическите подходи, за изграждане на общ речник и единен терминологичен апарат, с който се интерпретира проблема, отсяването на безспорното от спорното и дискусионното. Колегията на университетските преподаватели по хуманитарни предмети е относително по-малка (в сравнение с колегията на учителите или журналистите), но тя е (или би трябвало да бъда) по-готова да възприема нови идеи и да осмисля рационално социалните и културни явления. Нейното въздействие върху обществото е особено важно, въпреки че е подценявано, а и реално намалява; университетските преподаватели формират възгледите на учителите, на журналистите, а в някаква степен – и на обществото като цяло.
Идеята за синхронизиране на подходите към проблема за (балканските) идентичности и подходите при тяхното преподаване, която лежи в основата на проекта, се роди сред група университетски преподаватели и учени от БАН, повечето членове на Българското общество за проучване на ХVІІІ в. Те са специалисти в различни области, но са обединени от близки виждания и от съзнанието за важността на проблема както в научен, така и в практически аспект. Практически същите хора организираха и участваха в няколко научни форуми по сходни проблеми, сред които се откроява международната интердисциплинарна конференция “Да мислим другото. Образи, стереотипи, кризи”, проведена в София през 2000 г. В нея участваха учени и университетски преподаватели от Албания, Белгия, Гърция, Румъния, Русия, САЩ, Турция и Франция. Изследванията бяха публикувани в специален сборник (изд. “Кралица Маб”, 2001), който бе посрещнат с интерес от научната общност. Участниците в програмния колектив инициираха и организираха и интердисциплинарната конференция с международно участие “Модерността вчера и днес” (2002).

Цели:
1. Въвеждане на важния проблем за балканските идентичности в различни университетски курсове, насочени както директно към проблема, така и посветени на друга проблематика.
2. Преглед на съществуващите начини на представяне на проблематиката в различни университетски курсове, преподавани в различни висши учебни заведения.
3. Съгласуване на различните подходи към темата и разработване на единна интердисциплинарна методика за научното й осмисляне. В перспектива амбицията е по подобен начин да се дебатират и други важни за университетското преподаване хуманитарни теми.
4. Подготвяне на учебно помагало, което ще може да се използва в различни университетски курсове.

 

Трети етап

Идентичност и исторически митове

 

Вторият етап на работата се насочва към историческите митове като източник на идентичности - национални, но и религиозни, регионални (в рамките на държавата и в рамките на по-големи региони като Балканите и Източна Европа) и други. Изследването не губи от погледа си, но оставя за евентуален следващ (трети) етап възрастовите, половите, социалните и други идентичности и тяхната митология.

Под исторически митове се разбират по-кратки и по-разгърнати повтарящи се в определени ситуации повествования за исторически лица и събития, възприемани като важни за някаква общности в този смисъл свързани с нейната митология. Тези повествования се търсят в литературата, във фолклорни текстове, в историографията и други научни области (фолклористика, антропология, лингвистика, изкуствознанието и пр.), в публицистиката, медиите и масовото съзнание. Ще се търсят възможности за разглеждане и на произведения на музиката, изобразителното изкуство, киното и др., като ще се направи опит да се намерят и подходящи специалисти със сходни интереси. Стремежът е да се разглеждат комплексно, т. е. във всички жанрове на словесността едновременно, като различни аспекти на една обща идеологическа структура. Анализират се текстове от ХVІІІ, ХІХ и ХХ в., които принадлежат на първо място към българската култура и към други балкански култури. Наблюденията ще са насочени към България и Балканите като цяло, като ще съдържат (експлицитно или имплицитно) компаративистични елементи. Ще се търсят и сравнения с европейската култура като цяло и с отделни национални и регионални структури. Ще се показва и коментира наличието на различни конкурентни варианти на историческите митове.

Примерна проблематика
Етногенетически повествования
Присвояване на събития и фигури с различен етнически произход (Александър Велики)
Основателите и техните дела. (Аспарух)
Законодателите и техните дела. (Крум)
Подвизите на воини. (Защитници на свои територии, завоеватели на чужди, обединители.)
Покръстители и религиозни просветители. (Кирил и Методий)
Неортодоксални религиозни фигури (Поп Богомил). Митове за тях; тяхната алтернативна история на българите (Дънов).
Падането под османска власт - основна травма в митологията на балканските християнски народи.
Герои на съпротивата срещу османците. (Крали Марко)
Хайдути и революционери. Чети, Априлското въстание, Христо Ботев и други борци за независимост.
Просветите и техните дела. Възраждането.
Строителите на нова България и на новите балкански държави.
Войните. Подвизи и травми.
Комунисти и "антифашистка" борба.
Дисиденти и съвременна история.
Фигури от културния живот (Яворов, Гяуров)
Фигури и събития от областта на спорта.
Исторически митове на малцинства и други по-малки общности.
Исторически митове на наднационални общности (славяни, балкански християнски народи, балкански народи, Източна Европа).

Общи въпроси
Митология и история.
Съвременната митология.
Възникване и механизми за налагане на историческите митове.
Външни модели и въздействия.
Учебници, историография, медии и исторически митове.
Универсално, регионално и специфично в историческата митология.
Исторически мистификации и фалшификации.

 

Международен интердисциплинарен проект


Проблеми на народната и културната идентичност. България и съседи


(съвместно с Института по славистика към ПАН)
2003-2005


Състояние на проблема и изследователски цели на проекта:
Проблемът е много актуален както в науката, така и в обществен план. В момента той е интензивно разработван от различни научни формирования и в България, и в Полша и на други места в Европа и по света. Участниците са убедени, че търсеният интердисциплинарен подход може да се изгради върху основата на модерното литературознание и разработваните в България и Полша изследователски методи.

Ключови думи: идентичност, национализъм, митология, взаимоотношения

Кое определя взаимния интерес и очакваните резултати от сътрудничеството:
Близостта на подходите, методиката и целите, които си поставят учени от двата института, възможността за обмен на информация и за запознаване на научната общност в страните на двата партниращи си института с търсенията и постиженията в другата страна.
Литературознанието, социологията и етнологията в Полша имат сериозни приноси в осмислянето на разглежданата проблематика. Българското литературознание и българската хуманитаристика имат амбицията да кажат своя дума по комплексните проблеми на балканистиката.

Обвързаност с други проекти (партньори, теми, срокове и финансиране):
Проектът “Проблеми на народната и културната идентичност. България и съседи” е тематично близък до полския проект “Националната идея като научен проблем”, разработван от Института по славистика към ПАН като част от многогодишна научна програма, както и с тригодишния български проект “Балкански идентичности в българската култура от модерната епоха” (ръководител Н. Аретов), който е финансиран от Фондация “Отворено общество” и ще приключи през 2003 г.
Участниците в проекта предвиждат той да стане основа за многостранна научна програма (с участници от Гърция, Македония, Сърбия и др.)

Библиография

Николай Аретов.

За заглавия на латиница виж тук.

 

Айзакс, Харолд. Идоли на племето : Групова идентичност и полит. промяна. – София : УИ Св. Кл. Охридски, 1997. – 256 с. – (Библ. Идеи)

Албания и албанските идентичности : Изследвания / Състав. А. Желязкова. – София : Междунар. център по пробл. на малцинствата и култ. взаимодействия, 2000. – 304 с.

Алтермат, Урс. Етнонационализъм в Европа. – София : Гал-Ико, 1998. – 363 с.

Ангелов, Димитър. Образуване на българската народност. – 2. изд. – София : Наука и изкуство, 1981. – 423 с.

Андерсън, Бенедикт. Въобразените общности : Размишления върху произхода и разпространението на национализма / Прев. Я. Генова. – София : Критика и хуманизъм, 1998. – 224 с. – (Социооптики)

Андреева, Румяна. Нация и национализъм в българската история. – София : Парадигма, 1998.

Аретов, Николай. Българското възраждане и Европа. – София : Кралица МАБ, 1995. – 266 с.

Аретов, Николай. Национална митология национална литература. – София : Кралица МАБ, 2006, 652 с.

Аретов, Николай. Преводната белетристика от първата половина на ХІХ в. : Развитие, връзки с ориг. книжнина, проблеми на рецепцията. – София : УИ Св. Кл.Охридски, 1990. – 247 с. – (Библ. Дебюти ; Първи кн. на млади бълг. учени : Филол. науки)

Арнаудов, Михаил. Народностната идея като двигател на Българското възраждане. // Просвета, І, 1936, № 5, с. 513–527.

Асман, Ян. Културната памет. Писменост, памет и политическа идентичност в ранните високоразвити култури. / Прев. Ана Димова. - София: Планета 3, 2001. - 352 с.

 

Бакрачева, Маргарита. Идентичността в три стъпки. С.: Парадигма, 2009.

Балканите като метафора: между глобализадията и фрагментацията. / Състав. Душан Биелич и Обрад Савич. София : Труд, 2004. - 480 с.

Балканската младеж и възприемането на другите. / Ред. Петър-Емил Метев. - София: Лик, 2000.

Балканска слика на светот. Зборник од меѓюнародната научна работилница одржана во Скопje на 5-6 декември 2005 година. / Приредувач Катица Ќулавкова. Скопje : Македонска академиjя на науките и уметностите, 2006.

Балкански идентичности в бълг. култура от модерната епоха ХІХ–ХХ в. / Състав. Николай Аретов и Николай Чернокожев. – София : Кралица Маб, 2001. – (Инст. за изсл. на интеграцията)

[Ч. 1.]. – 240 с.

[Ч. 2.]. 2002. – 279 с.

Ч. 4. 2003. – 383 с. – (БАН. Инст. за литература)

Бауман, Зигмунд. Общността : Търсене на безопасност в несигурния свят / Прев. Мария Димитрова. - София : ЛИК, 2003. - 180 с.

Бибина, Йорданка. В търсене на нова национална и културна идентичност: Турция на границата на два века. // Историческо бъдеще, 2000, № 1–2, с. 85–104.

Бибина, Йорданка. Идеята за балканска федерация в българския печат (1908–1912). // Studia Balkanica, 23, 2001, p. 632–656.

Богданов, Богдан. Мит и литература. – София : Хемус, 1998. – 304 с.

Богомилова, Н. Религията – начин на употреба. // Изток – Изток, 1995, № 16–17.

Бокова, Ирена. Културна идентичност и колективна памет (българските католици). // Социологически проблеми, 1998, № 3-4, 186-191, .

Бубер, Мартин. Аз и ти. Задушевният разговор. Божието затъмнение. – Варна : Стено, 1992. – 335 с.

Булыгина, Шмелев. Перемещение в пространстве как метафора эмоций. Логический анализ языка. Пространственная метафора. - Москва, 2000.

Бурума, Иън и Авишай Маргалит. Оксидентализмът. Кратка история на антизападничеството / Прев. Гр. Атанасов. - София: Кралица Маб, 2006.

Българска митология : Енциклопедичен речник / Състав., предг. Анани Стойнев. – София : 7 М, 1994. – 400 с.

Българската нация през Възраждането : Сб. от изследвания. – София, БАН, 1980. – 526 с.

Бъргър, Питър, Лукман Томас. Социалното конструиране на реалността. - София: Критика и хуманизъм, 1996.

Бърк, Питър. Народната култура в зората на модерна Европа. – София : Кралица Маб, 1997. – 448 с.

В търсене на българското. Мрежи на националната интимност. (ХIХ - ХХ век). Съставител и научен редактор Стефан Дечев. - София: Институт за изследване на изкуствата, 2010. - 568 с.

 

Велкова, Саня. “Славянският съсед” и гръцкият национален “образ аз”. – София : Херон прес, 2002.

Велчева, Е. Балканите и Българите (ХV–ХVІІ в.) : Някои историографски проблеми. // Исторически преглед, 2000, № 5–6, с. 5–21.

Вольф, Е. М. Эмоциональные состояния и их представление в языке. - Москва, 1989.

Връзки на съвместимост и несъвместимост между християни и мюсюлмани в България. – София : Фонд. Междунар. център по пробл. на малцинствата и култ. взаимодействия, 1995. – 361 с.

Въпреки различията. Интеркултурни диалози на Балканите / Състав. и предг. Н. Аретов. - София: АИ Проф. Марин Дринов, 2008.

 

Гандев, Христо. Българската народност през 15-и век. – София : Наука и изкуство, 1972. – 398 с.

Гандев, Христо. Фактори на Българското възраждане. – София : Бълг. книга, 1943. – 303 с.

Гачев, Георгий. Национальные образы мира: Евразия космос кочевника, земледельца и горца. – Москва : Институт ДИ-ДИК, 1999. – 368 с.

Гелнър, Ърнест. Нации и национализъм / Прев. Ив. Ватова и Алб. Знеполска. – София : Панорама ; УИ Св. Климент Охридски, 1999. – 300 с.

Гелнър, Ърнест. Срещи с национализма / Прев. Ивелина Ватова. - София : ЛИК, 2002. - 252 с.

Гелнер, Ърнест. Условията на свободата : Гражданското общество и неговите съперници / Прев. от англ. Л. Шведова. – София : Обсидиан, 1996. – 208 с.

Георгиев, Никола. Как да разбираме образа на другия. // Бохемия. – София, 1996.

Георгиев, Никола. Нова книга за българския народ. – София : Унив. изд., 1991. – 132 с.

Георгиева, Албена. Образи на другостта : Колективно несъзнавано-архетип-мит. // Български фолклор, 1994, № 2, с. 92–100.

Георгиева, Иваничка. Българска народна митология. – София : Наука и изкуство, 1993. – 260 с.

Георгиева, Цветана. Хора и богове на Балканите. // Балканист. форум, 1994, № 2, с. 33–42.

Голдсуърди, Весна. Измислянето на Руритания. Империализмът на въображението. – София : Кралица Маб, 2004. – 408 с.

Горнев, Горан. Национална идентичност, политическо лидерство и обществена поляризация. // Социологически проблеми, 2002, № 1-2, 286-301.

Грекова, Мая. "Малцинството" в глобализиращия се свят. // Социологически проблеми, 2001, № 1-2, 79-91.

Грекова, Мая и кол. Националната идентичност в ситуация на преход: исторически ресурси. - София: Минерва, 1997.

 

Да мислим Другото – образи, стереотипи, кризи ХVІІІ–ХХ век / Състав. [предг.] Николай Аретов. – София : Кралица Маб, 2001. – 512 с. – (Бълг. общество за изучаване на ХVІІІ век; БАН. Инст. по балканистика, Инст. за литература, СУ “Св. Кл. Охридски”)

Дамянова, Румяна. Емоциите в културата на Българското възраждане. - София: Сиела, 2007.

Дамянова, Румяна. Отвъд текстовете: културни механизми на Възраждането. - София : Елгатех, 2004. - 335 с.

Данова, Надя. Българите в гръцката книжнина през ХVIII и началото на ХIХ век. // Балканистика, 1, 1986, с. 252–271.

Данова, Надя. Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно политическото развитие на Балканите през ХІХ в. – София : БАН, 1994. – 467 с.

Данова, Надя. Националният въпрос в гръцките политически програми от ХIХ век. – София : Наука и изкуство, 1980. – 336 с.

Дарове и съкровища. Духовна приемственост на Балканите. - Благоевград, 1998.

Даскалов, Румен. Между Изтока и Запада : Български културни дилеми. – София : ЛИК, 1998. с. 352.

Декарт, Р. Избрани философски поризведения. - София, 1978.

Детрез, Раймонд. За три текста, споменати в “Автобиографията” на Григор Пърличев. // ІІ междунар. конгр. по българистика. Т. 11. – София, 1987, с. 481–487.

Детрез, Раймонд. Канонизация чрез съперничество: Случаят Григор Пърличев. // Литературна мисъл, 2007, № 1, с. 61-101.

Детрез, Раймонд. Косово. Отложената независимост / :Прев. Анета Данчева-Манолова. - София : Кралица МАБ, 2008. - 264 с.

Детрез, Раймонд. Криволици на мисълта. – София : ЛИК, 2001. – 239 с.

Детрез, Раймонд. От религиозно до национално съзнание : (Някои наблюдения върху националното самоосъзнаване на Балканите въз основа на материала за живота и творчеството на Григор Пърличев. // Литературна мисъл, 1990, № 5, с. 64–78.

Динамика на националната идентичност и транснационалните идентичности в процеса на европейската интеграция / Състав. Мирелла Дечева. - София : Парадигма, 2008.

Динев, В. Страхът :. Философско-антропологичен анализ. - София, 1998.

Динева, А. Валентности и семантични роли при изразяването на емоции. // Български език, 1999/2000, №. 2, 1-25.

Дискурси на различието : [Тематичен брой]. // Български фолклор, 1999, № 4.

Дичев, Ивайло. От принадлежност към идентичност. Политика на образа. - София : ЛИК, 2002. - 174 с.

Дончева, Гергана. Образът на Балканите в балкански и западни филми: Стратегии на представяне. - В. Търново: Фабер, 2010. - 272 с.

Дринов, Марин. Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история. – Пловдив : Хр. Г. Данов, 1869. – 100 с.

Също и в: Марин Дринов. Избрани съчинения : В 2 т. Т. 1. – София, 1971, с. 43–122.

 

Евроинтеграцията на България: Проблеми и перспективи / Състав. Анна Мантарова. - София: АЛЯ, 2005.

Елиаде, М. Шаманизмът и архаичните техники на екстаза. - София, 2000.

Ериксън, Ерик. Идентичност. Младост и криза / Прев. Л. Андреева. – София : Наука и изкуство, 1996. – 416 с.

Етническата картина в България. – София : Клуб 90, 1993. – 193 с.

Етнокултурният диалог на Балканите / Ред. Д. Александрова. - София: Фондация Човечност, 2001.

 

Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност / Състав. И. Еленков, Р. Даскалов. – София : Просвета, 1994. – 496 с.

 

Иванова, Е. Другите и Другият. // Изток – Изток, № 11, 1993.

Иванова, Евгения. Балканите: Съжителство на вековете (Изследване върху (не)състояването на балканската модерност). - София : Нов български университет, 2006.

Иванова, Евгения. Изобретяване на памет и забрава. „Падналото царство” и „Последния владетел” в националната памет на сърби и българи. С.: Нов български университет, 2009.

Идеи в социалната психология. Съст. Е. Тодорова. – София : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1990. – 208 с.

Идентичности : [Сборник] / А. Кръстева, И. Кацарски, Н. Богомилова, Пл. Макариев. – София : Междунар. център по пробл. на малцинствата и култ. взаимодействия, 1995. – 223 с.

Идентичността : [Тематичен брой]. // Български фолклор, 1998, № 1-2.

Илиев, Атанас. Интуиция и интелект : Критични бележки. Народностното обособяване на българската култура. // Българска мисъл, 1, 1931, с. 68–71

Илиев, Атанас. Личност, народност и култура. – София : Добромир Чилингиров, 1937. – 87 с.

Илиу, Филипос. Учебната книжнина и национализмът (подходът на Димитрис Глинос). // Исторически преглед, 1993, № 6, с. 129–142.

Илчев, Ст. Родината ми - права или не! Външнополитическата пропаганда на балканските страни (1821–1823). – София : УИ Св. Климент Охридски, 1995. – 596 с.

Исов, Мюмюн. Най-различният съсед. Образът на османците (турците) и Османската империя (Турция) в българските учебници по история през втората половина на ХХ век. - София, 2005.

Историческа злина ли е националната държава? : Дискусионни тезиси / Състав. Атанас Натев. – София : Фондация Кьобер, 1998. – 104 с.

 

Йелавич, Барбара. История на Балканите XVIII – XX век / Прев. М. Христова. – София : Амет-АХ, 2003.

Йоцов, Борис. Славянството и Европа. – София : УИ Св. Климент Охридски, 1992. – 108 с. – (Език и литература)

 

Калоянов, Анчо Й. Български митове. – София : Нар. младеж, 1979. – 244 с. – (Библ. Светлина)

Каприев, Георги. Кръгове на идентичността и Византизмът. // Език и литература, 1999, № 2, с. 158–171.

Карагьозова, С. Емоции и манталитет : Върху материал от български и полски фразеологизми за емоции. - София, 2004.

Касирер, Ернст. Есе за човека / Прев. Ст. Попски. – София : Хр. Ботев, 1996. – 400 с.

Кирова, Милена. Йордан Йовков. – София : Полис, 2001. – 320 с.

Китромилидис, Пасхалис М. От кръста към флага : Аспекти на християнството и национализма на Балканите : Сб. студии и интервю / Състав. Върбан Тодоров. – София : Парадигма, 1999. – 200 с.

Козелек, Райнхарт. Студии по история на понятията / Прев. от нем. Христо Тодоров. - София : Дом на науките за човека и обществото, 2007.

Колективна памет и биографични разкази. [Тематичен брой] // Социологически проблеми, 1998, № 3-4.

Конева, Румяна. Голямата среща на българския народ. Културата и предизвикателствата на войните. – София : АИ [М.] Дринов, 1995. – 228 с.

Крамптън, Ричард. Кратка история на България / Прев. А. Шурбанов. – София : Отворено общество, 1994. – 368 с.

Кръстева, Анна. Идентичности, дискурс, власт. - София: Петекстон, 1999.

Кьосев, Александър. Лелята от Гьотинген. Извън-дисциплинарни есета - София, 2005, 396 с.

 

Лазарова, Емилия. Славянското движение в България. – София : Славянското д-во в България, 1997. – 248 с.

Лилова, Десислава. Възрожденските значения на националното име. - София : Просвета, 2003. - 304 с.

Липман, Уолтър. Общественото мнение / Прев. Ивелина Ватова. - София : ЛИК, 2001. - 342 с.

Лотман, Юрий. Култура и взрив / Прев. Ив. Тотоманов. – София : Кралица Маб, 1998. – 224 с.

Лотман, Юрий М. и др. Литература и митология / Ю. М. Лотман, З. Г. Минц. // Ю. Лотман. Поетика, типология на културата / Прев. Т. Танчева. – София, 1990. с. 510–534.

 

Маалуф, Амин. Гибелни идентичности. Прев. Радосвета Гекова. С.: Меридиани, 2009, 128 с.

Манафова, Райна. Култура и политика. България в навечерието на Балканската война. – София : Наука и изкуство, 1987. – 272 с.

Манолакев, Христо. Между образа и четенето : Руската преводна белетристика през Българското възраждане. – София : Кралица Маб, 1996. – 248 с.

Манчев, Красимир. Националният въпрос на Балканите до Втората Световна война. // Национални проблеми на Балканите. История и съвременност. – София, 1992, с. 9–65.

Матковски, Александар. Балканот во делата на странските патописци во времето на турското владеење: Јаничари, хареми, робови. – Скопје : Култура, 1992.

Места на паметта. Под ръководството на Пиер Нора. Т. 1-2. Прев. Ст. Атанасов. С.: Дом на науките за човека и обществото, 2004-2005. 

Мийд, Джордж Хърбърт. Разум, Аз & Общество. – Плевен : Евразия-Абагар, 1997. – 535 с. – (Поредица Съвременни философи)

Милетич, Любомир. Българи и румъни в техните културно-исторически отношения. // Добруджа : География, история, етнография, стопанско и държавно политическо значение. – София, 1918, с. 68–118.

Михайлов, Камен. Войната за сътворение на националното битие. // Летописи, 1993, № 9–10, с. 184–191.

Михова, Лидия. Модерните потреби на Възраждането. – София : Полис, 2001. – 158 с.

Мишкова, Диана. Приспособяване на свободата. Модерност-легитимност в Сърбия и Румъния през ХІХ век. - 2. изд. - София : Парадигма, 2001. - 244 с.

Мишкова, Диана. "Съюзници разбойници": от историята на националните стереотипи на българите и техните съседи. // Bulgarian Quarterly, II, 3-4, 1992.

Модерността вчера и днес / Състав. и предг. Р. Заимова и Н. Аретов. – София : Кралица Маб, 2003. – 400 с.

Мюсюлманската култура по българските земи. - София, 1998.

Мюсюлманските общности на Балканите и в България / А. Желязкова, Б. Алексиев и Ж. Назърска. - София, 1997.

 

Народопсихология на българите : Антология / Състав. М. Драганов и др. – София : Отеч. фронт, 1984. – 671 с.

Национални проблеми на Балканите : История и съвременност. - София, 1992.

Неделчев, Михаил. Ботевата поезия и историческият живот на мотивите в лириката : (Из битието на националния митопоетически текст). // Лит. мисъл, 1989, № 8, с. 3–16.

Неделчева, Таня. Българската културна идентичност в търсене на нови ценности. // Културата на прага на 21-ви век / Ред. В. Проданов. - София: Фондация Човещина, 2000.

Неделчева, Таня. Идентичност и време. - София: АИ Проф. Марин Дринов, 2004.

Неделчева, Таня. Национализмът като културно преживяване. // Културното преживяване на прага на хилядолетието / Ред. И. Кутов. - София: Институт за философски изследвания, 1999.

Ноел, М. Кратка история на Косово. – София, ЛИК, 2001. – 569 с.

Нягулов, Б. Образът на “врага” у българи и румънци по време на войните. // Тутраканската епопея и освобождението на Добруджа. – Тутракан, 1996, с. 225–238.

Нягулов, Б. Проблемът за власите в България между двете световни войни (политически фактори и аспекти). // Българска етнология, 1995, Извънреден брой, с. 52–75.

 

Образът на "другия" в учебниците по история на балканските страни. София: Фондация "Балкански колежи", 1998.

Общности и идентичности в България / Състав. Анна Кръстева. - София: Минерва, 1998.

Общности и образи : [Тематичен брой]. // Български фолклор, 1999, № 1-2.

Оксидентализмът : [Тематичен брой]. // Литературна мисъл, 2005, № 1.

Общото и специфичното в балканските култури до края на ХІХ век. - София, 1997.

 

Пари, думи, памет : [Сб.] / Състав. и предг. Рая Заимова, Николай Аретов. – София : Кралица Маб, 2004. – 368 с.

Пелева, Инна. Ботев. Тялото на национализма. – София : Кралица Маб, 1998. – 328 с.

Пенев, Боян. История на новата българска литература. В 4 т. Т. 3. – София : Бълг. писател, 1977. – 679 с.

Петканов, Константин. Българската култура и чужденците. // Изкуство и критика, 1938, № 4, с. 181–185.

Петкова, Дияна. Национална идентичност и глобализация. - Пловдив: Компас, 2000.

Петрова, А. Концептите в полето "радост" - сходства и различия в балканския лингвокултурен ареал. - Велико Търново, 2007.

Подвижните Балкани. Изследвания по проекта NEXUS (2000-2003). / Съст. Ал. Кьосев. С.: Просвета, 2009.

Поляков, Леон. Арийският мит. Есе за произхода на расизма и национализмите. Прев. Тодорка Минева. - София : Сонм, 2004. - 367 с.

Представата за “Другия” на Балканите : Сб. докл. от интердисциплинарна конф., София, 1992 г. / Ред. кол. Надя Данова, В. Димова, М. Калицин. – София : АИ Проф. М. Дринов, 1995. – 331 с. – (Изд. на БАН. Инст. за балканистика)

Психология эмоции. - Москва, 1983.

 

Радева, Мария. Учебниците по българска история (1878-1900) и възпитаването на национални чувства и национално съзнание. // Годишник на Софийския университет. Исторически факултет. Т. 75 (1982). - София, 1986.

Радева, Мария. Училищното историческо образование в България 1878-1944. С.: Гутенберг, 2008.

Радкова, Румяна. Интелигенцията и нравствеността през Възраждането. (ХVІІ– първата половина на ХІХ в.) – София : АИ Проф. М. Дринов, 1995. – 236 с.

Рейковски, Я. Експериментална психология на емоциите. - София, 1980.

Риман, Фр. Основни форми на страх : Една дълбинно-психологическа студия. - София, 2002.

Родопите през ХIХ и началото на ХХ век. Език. култура, история. : Т. 2. Общество - култура, литература, фолклор. - Пловдив, 2001.

 

Саид, Едуард. Ориентализмът / Превод Л. Дуков. – София : Кралица Маб, 1999. – 448 с.

Своj и туђ. Слика другог у балканским и средњоевропским књижевностима. Београд : Институт за књижевност и уметност, 2006.

Смит, Антъни. Националната идентичност / Прев. Н. Аретов. – [София] : Кралица Маб, 2000. – 295 с.

Смоховска-Петрова, Ванда. Национално своеобразие на литературата на Българското възраждане. София : Боян Пенев, 2003, - 320 с.

Станева, Катя. Апология на българското : Творчеството на Георги Раковски. – София : УИ Св. Кл. Охридски, 1997. – 194 с.

Станева, Катя. Гласове на Възраждането. – София : Полис, 2001. – 264 с.

Стефанов, Валери. Участта Вавилон : Лица, маски и двойници в българската литература. – София : Анубис, 2000. – 320 с.

Стефанова, Малина. Национална идентичност. Семиотичен ракурс към проблема за саморазбирането. - София : Издателско ателие Аб, 2000. - 184 с.

Стоянов, Валери. Турското население в България между полюсите на етническата политика. – София : ЛИК, 1998. – 252 с.

Страшимиров, Антон. Българи, сърби, гърци : Народоведска студия. – София : печ. С. М. Стайков, 1918. – 72 с.

Съседство на религиозните общности в България / Състав. Георги Фотев. - София: Институт по социология, 2000.

 

Тейлър, Чарлс. Изворите на Аза. Формиране на модерната идентичност. - София: Сонм, 2003.

 

Тиес, Ан-Мари. Създаването на националните идентичности. Европа XVIIIXX в. Прев. Гр. Атанасов. 2011. - 304 с.

Тодоров, Величко. "Знам ги аз тях!" Сърбия и събите в българската литература. – София : Гражд. д-во Критика, 2000. – 288 с. – (Библ. Критика ; № 2)

Тодоров, Величко. И свой своя /не/ позна... Етюди по славянска имагинистика. Ч. 1. – София : УИ Св. Кл. Охридски ; Бохемия клуб, 1996. – 116 с. – (Славянска библ. ; № 1)

Тодоров, Величко. Чешкият сюжет : Чехия и чехите в българската литература : [Изследване]. – София : УИ Св. Кл. Охридски, 1992. – 166 с.

Тодоров, Върбан. Етнос, нация, национализъм : Аспекти на теорията и практиката. София : Парадигма, 2000.

Тодоров, Цветан. Завладяването на Америка. Въпросът за другия : [Изследване] / Прев. от фр. и предг. Ст. Атанасов. – София : УИ Св. Кл. Охридски, 1992. – 248 с.

Тодоров, Цветан. Живот с другите : Опит по обща антропология / Прев. от фр. Весела Генова. – София : Наука и изкуство, 1998. – 173 с.

Тодоров, Цветан. На чужда земя / Прев. от фр. Ст. Александров ; Послесл. Ал. Кьосев. – София : Отворено общество, 1998. – 260 с.

Тодорова, Мария. Балкани. Балканизъм / Прев. от англ. П. Йосифова-Хеберле. – София : Фонд. Бълг. наука и култура, 1999. – 592 с.

Тодорова, Олга. Православната църква и българите ХV–ХVІІІ в. – София : АИ Проф. М. Дринов, 1997. – 300 с.

Томова, Илона. Етничност и социално изключване. Ромите в посткомунистическия период. // Светове в социологията / Състав. П. Бояджиева, . Деянова, С. Колева, К. Коев. - София: УИ Св. Кл.Охридски, 2006, с. 537-560.

Томова, Илона. Конструиране на ромската идентичност. // ТЕМЕ: Часопис за друштвене науке (Ниш: Универзитет у Нишу), 2005, № 2.

Трайков, Веселин. Идеологически течения и програми на национално–освободителните движения на Балканите до 1878 година : [Изследване]. – София : Наука и изкуство, 1978. – 440 с.

Трендафилов, Владимир. Неизличимият образ в огледалото : Актуалната българска рецепция на Англия, англичанина и английската мисъл през ХІХ и нач. на ХХ в. – София : Кралица Маб, 1996. – 319 с.

 

Уилкс, Фр. Интелигентните емоции : Нова психология на чувствата. - София, 2003.

Универсално и национално в българската култура : [Сб.] / Анна Кръстева и др. ; [С предг. от Нонка Богомилова]. – София : Междунар. център по пробл. на малцинствата и култ. взаимодействия, 1996. – 225 с. 

 

Хаджийски, Иван. Съчинения : В 2 т. – София : Български писател, 1974.

Т. 1. Оптимистична теория за нашия народ. – 623 с.

Т. 2. Бит и душевност на нашия народ. – 527 с.

Херцфелд, Майкъл. Културната интимност: Социална поетика в националната държава. - София : Просвета, 2007.

Хобсбом, Е. Нации и национализъм от 1780 до днес : Програма, мит, реалност / Прев. от англ. М. Пипева и Е. Георгиев. – София : Обсидиан, 1996. – 256 с.

Хофстеде, Хеерт. Култури и организации. Софтуер на ума. - София, 2001. - 394 с.

Христов, Тодор. Отвъд идентичностите. – София: Извор, 2008.

 Хънтингтън, Самюел. Кои сме ние? Предизвикателствата пред националната идентичност на Америка / Прев. К. Колев. - София : Обсидиан, 2005. - 544 с.

Хюм, Д. Трактат за човешката природа. - София, 1994.

 

Чернокожев, Николай. От Възраждането към изграждане или изкушаванията на България. – София : Фигура, 2003. – 208 с.

 

Шнапер, Доминик. Общността на гражданите върху модерната идея за нация. Политическа антропология - София, 2000. - 213 с.

Шугър, Питър. Югоизточна Европа под османско владичество / Прев. от англ. Николай Аретов. – София : Кралица Маб, 2003. – 528 с. : 4 л. карт.

Шулце, Хаген. Държава и нация в европейската история. - София : ЛИК, 2002. - 360 с.

 

 

 

* Библиографията е в процес на допълване.

 

Съставил: Николай Аретов

Отзиви

1. Личева, А. Прочити на другостта. - Култура, № 28, 29. 06. 2001.

2. Антон Дончев отново се включва в състезанието за “Нобел”. - Дневник on line, 19. 02. 2002.

3. Ива Йовева, Една французойка срещу “Време разделно”. - Труд, 19. 02. 2002.

4. Самуел Леви, Историческата основа на романа е спорна. - Труд, 23. 02. 2002.

5. Николай Стоянов, Да напишем смешната история на Балканите. - Труд, 23. 02. 2002.

6. Андрей Пантев. Генератор на омраза ли е Шекспир? - Труд, 23. 02. 2002.

7. Време разделно събра елита. - Труд, 21. 02. 2002.

8. Н. Аретов, Страшна ли е критичната оценка. - Демокрация, 28. 02. 2002 

9. Мари Врина, Не се вторачвайте в “свещени крави”. - Труд, 02. 03. 2002.

9. Дончо Цончев, Не щат да имаме литературно наследство. - Труд, 02. 03. 2002.

10. Ерик Нольо, Шедьовър достоен за европейските антологии. - Труд, 02. 03. 2002.

11. Христо Карастоянов - Труд, 02. 03. 2002.

12. Катя Атанасова, Записки по Нобелите. - Капитал, № 8, март 2002.

13. Анахит Хачикян, Времето на Антон Дончев. - Култура, 1. 03. 2002. 

14. Георги Господинов, Айфеловата кула на литературата. - Дневник, 1. 03. 2002.

15. Геновева Бофис, Българите и светът. - Литературен форум, 11. 03. 2002.

16. Тамара Шишманова, Протежетата на Сорос петнят българската история. - Монитор, 13. 03. 2002.

17. Протест срещу негативната кампания спрямо преводачката и литературоведката Мари Врина, Сдружение на български писатели - Литературен вестник, 20-26. 03. 2002 .

18. Марин Бодаков, Пролетно писателско пробуждане. - Култура, 22. 03. 2002.  и Литературен вестник, 20-26. 03. 2002.

19. Кому е нужно, Разговор на Силвия Чолева с Мари Врина - Култура, 29. 03. 2002. 

20. Силвия Чолева, в. - Култура.

21. Чавдар Маринов, Изсмукване на памет. - Култура, 12. 04. 2002

22. Ерик Нольо, Писмо до в. Култура. - Култура, 19. 04. 2002.

23. Анахит Хачикян, Отчетът на Нольо. - Култура, 10. 04. 2002.

24. Мари Врина-Николов, Да обичаш своята родина, а не своята възбуда. - Литературен вестник, бр. 16, 24-30. 04. 2002.

25. Дияна Иванова, Рекламна кампания Нобел. - Литературен вестник, 02. 10. 2002.

27. Йордан Ефтимов, Пътят на киселото мляко: Българската литература от предпоследната година на века. - Литернет, 2000.

28. Кой се вълнува от Нобеловите награди в мрежата? - Литературен вестник, 6-12. 03. 2003.

29. Barbara Reeves-Ellington, Balkan Identities… - Balkanistica 18 (The University of Mississippi).

30.  Юлияна Методиева, Да вървим по пясък. - Демократически преглед, № 2, 2002.

31.  По следите на нашата идентичност. На избори винаги се говори патетично по тази тема. Страницата подготви О. Стоянова. - Дневник, № 122, 27.06.2005.

32. Николай Аретов, Интердисциплинарен проект „Емоционалното съдържание на българската национална идентичност: исторически корени и съвременни измерения". - Критика и хуманизъм, 37/2911